Моделът Ирен Хенеси кара скимобила от планината Кранмор в Норт Конуей. Уникалният лифт е работил от 1938 до 1990 г. / снимка: New England Ski Museum
Ски курортът Маунт Кранмор (Cranmore Mountain) в Норт Конуей, Ню Хемпшир, използвал авангардно релсово транспортно съоръжение за скиори, наречено Skimobile. Това бил атрактивен начин да се придвижват скиори и туристи до върха на планината – всеки пътник се качвал на собствено вагонче с формата на автомобил. Освен очевидния комфорт, който предлагал, този „лифт“ изглеждал като атракцион в увеселителен парк и така привличал много посетители за период от 51 години, между 1938 и 1990 година.
Началото
През януари 1937 г. Харви Гибсън – индустриалец, инвеститор и финансист от Ню Йорк решава да опита да превърне Норт Конуей (North Conway) в зимна туристическа дестинация. Той купува планината Кранмор (висока 508 м), в североизточната част на САЩ, и заедно с Търговската камара на North Conway започва кампания за набиране на средства, за изграждането на ски писти и склонове.
По онова време лифтове съществуват от едва две години, така че управата на курорта търси човек с умението да създаде нещо, което да превозва лесно и удобно скиори до върха на планината.
Междувременно за зимния сезон 1937–1938 на долните склонове на Кранмор е инсталиран 305-метров въжен влек, заедно с нова писта. Лифтът е открит на 15 януари 1938 г. Разчистени са и допълнителни склонове по планината. Гибсън и екипът дават воля на своята изобретателност.
Скимобилът
Джордж Мортън от Бартлет, Ню Хемпшир, е избран да проектира и построи лифт за планината. Гениалната му мисъл създава този атрактивен скимобил, който носи допълнителни емоции на пътниците си. Някои скиори дори започват да наричат планината „Kiddie-Kar Hill“.
Вижте още: Изобретяването на седалковия лифт
Skimobеile започва да работи за сезон 1938–1939 г. Представлява система от вагони, движещи се по релсов път, с която пътниците се изкачват до средата на планината за около 10 минути. Това е едва вторият лифт в щата, който позволява на скиорите да се качват седнали нагоре.
New York Times го описва така:
Съоръжението представлява 900-метрова дървена писта с вертикално изкачване приблизително равно на височината на петдесететажна сграда.
Временното обслужване на горната част на планината се осигурява чрез шейна за 20 души, теглена по кабел, свързан с електроцентрала на върха.
Skimobile се оказва изключително популярен – външният вид комбинирал блъскаща количка и увеселително влакче и хиляди скиори го използвали всеки ден. Кранмор имал уникално, умно, ефективно и модерно средство за транспорт.
Освен това бил инсталиран и въжен влек, за да поеме всички желаещи в най-натоварените дни. През тази зима Скимобилът превозил 122 000 пътници.
Макар работил десетилетия, малкият ски курорт не успява да устои на конкуренцията и през 1984 г. е продаден на конгломерат. След като скимобилът работи по ограничен график през юбилейния си 50-и сезон (1988–1989), Кранмор прекратява експлоатацията му в началото на сезон 1989–1990. За обслужването му били нужни цели осем души персонал и така той вече не бил финансово оправдан.
Skimobile превозвал скиори по склона на планината в продължение на 51 години, преди да бъде затворен и демонтиран през 1990 г. Реставриран скимобил стои пред Zip’s Pub, за да го видят хората, докато се готвят да се изкачат в планината с модерни седалкови лифтове.
Вижте още: Седалковият лифт: как се е променял през годините
