Стремежът към нови достижения е заложен в човешката природа и спортът е един от най-ярките примери. Освен на повече тренировки, на нови методологии в подготовката, през последните десетилетия в тази сфера се залага много и на нови технологии. Когато става дума за бягане, се сещаме за маратонките с „необикновени“ подметки, подпомагащи прогреса в значима степен.
Повечето марки за обувки за бягане продават модели, които надхвърлят стандартите за допустимост в редица състезания като Ironman и Challenge Family. Световните федерации следят тези иновации и регулярно налагат правила за прилагането им. Все пак често има прототипи и нови модели, които се помъкват незабелязано. В тази статия претегляме плюсовете и минусите от трениране и състезаване със „супер обувки“.
Супер обувките – как работят
Макар че пластината обра цялото внимание, тя всъщност не изглежда да е „магическата съставка“. Учени от Университета на Масачузетс смятат, че ключът към подобреното представяне е изключително меката и еластична пяна около пластината.
Ако натиснеш много мека пружина, можеш да вложиш в нея много енергия – и после да си я върнеш, обясняват учените. Именно този тласкащ, връщащ енергия отскок се смята за причината бягането да става по-икономично и по-бързо. Пластината основно стабилизира пяната и ѝ помага да се компресира като едно цяло, за да „отскочи“ едновременно.
Необходимост от регулации
Проблемът? Колкото по-мека е пяната, толкова повече от нея е нужна, за да не се смачка напълно до земята. Така, докато компаниите се надпреварваха да правят обувките си все по-бързи, височината на подметките растеше… и растеше… и растеше.
До такава степен, че през 2020 г. Световната атлетическа асоциация реши да наложи ограничения. Елитните атлети вече могат да бъдат дисквалифицирани, ако подметките им са по-високи от 40 мм или съдържат повече от една твърда пластина. Така че да – супер обувките могат да бъдат „нелегални“ в смисъл, че не ти е позволено да печелиш състезания или да поставяш рекорди с обувки с 42 мм подметка.
Целта на това правило беше да се регулира дизайна на т.нар. „супер обувки“, които се появиха през предишния олимпийски цикъл и бързо помогнаха за пренаписването на рекордите благодарение на своите подобряващи представянето свойства.
Вижте още: За обувките на Кипчоге, рекордите и етичните граници в спорта
От април 2020 г. регулациите казват, че в състезание може да се бяга с обувка, достъпна за всички на пазара от поне 4 месеца.
Това решение оказа верижен ефект и върху триатлона. Първоначално World Triathlon — международната федерация по триатлон, призната от Олимпийското движение — не прие същото ограничение, но на 1 януари 2023 г. изпълнителният борд на Световния триатлон най-накрая реши да последва политиката на Световната атлетика, което доведе до приемането ѝ от най-големите масови организатори и регулаторни органи като Ironman, Challenge Family, USA Triathlon и други.
Една разлика между шосейните бегачи и триатлонистите е, че почти никое масово шосейно бягане не следи активно за спазването на правилата на Световната атлетика при аматьорите (те важат само за елита), докато огромното мнозинство от триатлоните приеха ограниченията за супер обувки както за елит, така и за аматьори — и триатлонистите в по-голямата си част ги спазват стриктно.
„Извън закона“
Въпреки това, през следващите години няколко марки създадоха откровено „нелегални“ модели, които надвишават допустимата височина и/или имат множество пластини. Това поражда етична дилема за шосейните бегачи и триатлонистите, които искат да използват тези обувки — понякога с надеждата да се възползват от „сива зона“, а в други случаи просто да нарушат правилата без да бъдат хванати.
Подходящи ли са състезателните супер обувки за всекидневно бягане
Как свръх-омекотените обувки влияят на тялото
Когато имаш огромно количество пяна под краката си, е много лесно да бягаш с небрежна техника, казва д-р Айрийн Дейвис, професор в Университета на Южна Флорида и един от водещите експерти по биомеханика на бягането. „Това те учи да стъпваш твърдо, защото колкото повече омекотяване имаш, толкова по-малък контрол ти е нужен“, обяснява тя.
Мисли за това така: ако скочиш колкото можеш по-високо и се приземиш на земята, автоматично ще сгънеш коленете и бедрата си, за да омекотиш удара. Но ако скочиш върху трамплин, той е мек — можеш да скачаш с по-сковани колене и бедра.
- При връщане към по-ниски обувки: след като свикнеш с този по-скован, по-малко контролиран стил на бягане, при обувки с по-малко пяна можеш по-лесно да се контузиш.
- По-кратък живот: допълнително усложнение е, че деликатната пяна в състезателните обувки не е особено издръжлива — докато обикновените обувки издържат 480–800 км, една ултралека състезателна обувка е проектирана за едва един маратон от 42,2 км.
- Амортизация на материала: когато пяната се разрушава, а ти си се научил да стъпваш твърдо, това може да доведе до травми.
Етично ли е?
Стигаме до най-важния въпрос – етично ли е да финишираш пред хора със сходни възможности, които спазват правилата? Би ли било нечестно спрямо тях, ако ги победиш с обувки, които биха те дисквалифицирали, ако беше достатъчно бърз, за да привлечеш вниманието на съдиите?
Изниква въпросът как би се чувствал човек с лични рекорди, постигнати със забранени обувки? Допустимо ли е да се тренира с тях или и това нарушава някакъв морален кодекс или духа на спорта?
Вижте още: Кениецът Елиуд Кипчоге постигна най-невероятния резултат в маратонското бягане до момента
И ако приемем, че всеки може да тренира с различни приспособления, подобряващи неговата физическа форма, то малко по-различно стои въпросът при състезанията.
На състезания
Участието в състезание с непозволени обувки недвусмислено нарушава духа на спорта, дори когато няма риск да бъдеш хванат.
„Бавен съм.“ „Никой не се интересува как се представям.“ „Състезавам се само със себе си.“ — подобни оправдания не са уникални за спорта. „Това се нарича диференциране на нормите“, казва д-р Литъл от Бостънския университет.
По думите ѝ хората сме способни често да си поставяме различни морални стандарти или да се изключваме от изискванията, които важат за всички останали. Като например да оправдаваме бързото си шофиране със своята заетост. Но според нея това е провал на личната отговорност и е вредно за общността.
Етиката на носенето на супер обувки за FKT, Strava KOM/QOM и лични предизвикателства
Съществуват и по-сиви зони на надпревара. Например най-бързите известни времена (FKT) са една такава област, при която участниците сами се ангажират да спазват правила и норми, и така се разчита на съвестта на всеки спортист.
Доста по-различно стоят нещата при Strava. На всеки бегач е известно, че там нещата не могат да бъдат 100% честни, поне не от всеки, затова по-добре е да не приемаш твърде емоционално класирането по сегменти.
В заключение
Супер обувките могат да донесат удовлетворение, когато искаш да „летиш“ по-бързо, отколкото обикновено можеш. Ако тези обувки те карат да се чувстваш сякаш имаш пружини и ти носят радост — никой не може да ти го отнеме или да те упрекне за това. Просто не ги носи на следващото си състезание.
Вижте още: Екзоскелет позволява бягане с 27 км/ч и елиминира тежестта на 38 кг раница
