Стартираме рубриката „Бегаческите състезания по света“, за да споделяме полезна и интересна информация за състезанията по бягане, които са отворени за любители и представляват интерес както за постигане на нови лични рекорди, така и като туристическа дестинация с впечатляващи природни забележителности, културни и исторически паметници.
Полумаратонът на Лисабон: EDP Lisbon Half Marathon
История и факти
EDP Полумаратонът на Лисабон е част от IAAF Road Race Label Events и притежава златен етикет („Gold Label“) на Световната атлетика. Той е създаден през 1991 г. и е поставил високи стандарти, ако говорим за елитна атлетика.
Трасето от 21,0975 км, с нищожна денивелация от около 40 м и малко завои, е признато за едно от шестте водещи състезания от серията SuperHalfs, редом с полумаратоните във Валенсия, Копенхаген, Кардиф, Прага и Берлин.
Състезанието е известно с рекордните си времена. 57:31 минути е невероятното време, поставено от угандиеца Джейкъб Киплимо през 2021 г., когато той е едва 19-годишен.
През последните години в надпреварата стартират по 35 000 участници. Толкова се допускат до старта. Надпреварата се провежда в началото на месец март. В неделния ден, когато е стартът на 21 км, има старт и на 10 км, а в събота се провежда бягане на 7 км.
Старт и трасе
Особеното тук е, че стартът и финалът са на различни места. Като основен коз на трасето е мястото на стартиране от и преминаването по емблематичния мост „25-ти април“ (Ponte 25 de Abril). Рекламата също гласи, че бегачите ще се насладят на някои от най-емблематичните исторически паметници на Португалия: Белем – символът на португалските географски открития; Кулата Белем (Torre de Belém) – част от световното наследство на ЮНЕСКО от 1983 г.; Паметникът на откритията (Padrão dos Descobrimentos) – почит към великите мореплаватели; Фондация „Шампалимо“ (Champalimaud Foundation) – център за научни изследвания и медицински открития; Националният дворец в Белем – официалната резиденция на президента на Португалия.
Вижте още: Предизвикателството 7-7-7: Седем маратона, за седем дни, на седем континента
Финалът
Финалът е в градините на Площада на Империята (Praça do Império) – място с интересна архитектура, създадено за Португалската световна изложба през 1940 г., която отбелязва 800-годишнината от независимостта на страната. Наблизо е и манастирът Жеронимуш (Jerónimos Monastery) в Белем.
През 2025 г. на 9 март се проведе 34-ото издание на полумаратона, за 35-и път той ще стартира на 8 март 2026 година.
Полумаратонът на Лисабон – изданието през 2025 г.
Ако все още сте начинаещ бегач и нямате опит в състезания или пък планирате да отидете точно на този полумаратон, следващите редове може да са ви от полза.
Ще разкажа от първо лице впечатленията си за EDP Lisbon Half Marathon, защото през 2025 г. и аз бях един от хилядите участници. В действителност пътуването ми до Лисабон бе изцяло заради самия Лисабон и славата му на красив град, с много история. Но поводът най-после да го посетя, стана полумаратонът, за който приятели вече се бяха организирали.
Лисабон
И Лисабон, като всеки друг град, си има свое излъчване и енергия, различен е и не смея да го определям или сравнявам. Може би бих го нарекла спокоен, може би е меланхоличен, такова е моето усещане. Но със сигурност заслужава да бъде посетен. За да се видят всички забележителности, е добре да отделите два дни. Може спокойно да използвате градски транспорт, макар че най-трудното е да намерите карта, която съчетава забележителности и линии на градския транспорт. Но с питане, и в Лисабон ще се оправите. Освен това може да си отделите време да отидете до Синтра и Кашкаиш – туристическите гайдове твърдят, че двете може да се видят в един ден. Още един ден ще ви е необходим и за да стигнете до Назаре и да видите огромните океански вълни.
А сега, да си дойдем на думата.
Положителното в организацията на полумаратона:
- още на летището имаше хора от организаторите, които да отговарят на въпроси на кацащите бегачи, най-вече да обяснят как се стига до Експото, но радушно обясняваха и как се стига до старта на маратона;
- получаването на стартовите пакети ставаше бързо;
- в деня на маратона, можехме да използваме безплатно градски транспорт до 16 ч., само като покажем състезателния си номер;
- сутринта преди старта, при качването на влака имаше достатъчно доброволци, които да ни насочват;
- преди да стигнем старта, имаше достатъчно тоалетни;
- на гарата в Прагал (където се слиза за старта) имаше музикален състав, който вдигаше настроението.
За трасето
Стартът на маратона е извън основната част на града и до него може да стигнете единствено с влака до Сетубал, опериран от компания Фертагус. Финалът е на друго място – близо до манастир Жеронимуш. Това усложнява задачата с избор на място за настаняване. Аз взех решение да отседна близо до метро и до гара за влака, който води към старта. Така да се каже, бях на едно от най-комуникативните места, макар извън центъра. Отне ми много часове да проучвам, но си струваше улеснението после.
Експото
Както на всички състезания, експо зоната е на различно място от провеждането на самото събитие. В случая беше в MEO Arena, до която се стига много лесно с метро директно от летището. За съжаление, след като видяхме огромната сграда, започна лутане. Нямаше означения откъде се влиза и масово хората се въртяха и чудеха, стигаха изхода, вместо входа и бяха връщани. След като си взех номера, се сетих да попитам за тениската и ми казаха, че трябва да сляза на долния етаж. Ако не бях питала, щях да остана без нея. Но това не ме впечатлява толкова, защото пък в Париж през 2019 г. щях да остана без раница и там шансът беше много по-голям. Като цяло, по тези състезания не всичко е „цветя и рози“…
Вижте още: Какво се случва в тялото ни след като пробягаме маратон?
Неделя, 9 март 2025 г.: денят на полумаратона
Влакът
Още рано сутринта валеше доста сериозно дъжд. Времето и през другите дни беше дъждовно, но тази сутрин облаците наистина се раздаваха. Прогнозата беше за дъжд през целия ден и аз се облякох стабилно, сложих дъждобран, взех в багажа и чадър, и отидох на гарата доста рано, така че взех влака в 7:20 ч. Тогава още нямаше много хора. След 20 минути, от Рома – Арейро стигнахме гара Прагал и слязохме (влакът се движи по долното ниво на моста). На гарата нямаше табели, следвахме потока от хора с надежда, че знаят къде отиват. За да стигнем до старта, трябваше да вървим 15 минути. Не съм ги засичала, но така пишеше на сайта. Може да са били повече.
Когато от перона се качихме на повърхността, от небето започна да се изсипва истински порой, а на тази ширина, заради океана, почти винаги има и много вятър. Сбутахме се доста хора под една козирка и изчакахме да превали за около 10 минути и продължихме по пътя. Някъде по средата на разстоянието имаше 20-ина тоалетни, които повечето използваха предвидливо.
Към старта
След може би 2/3 от разстоянието ни посрещна пропускателен пункт. В едната колона минаваха хора без багаж, а в другата – тези с багаж. Проблем #1 беше, че голяма част от хората не бяха прочели условията, а именно, че, за да оставиш багаж, трябва да платиш 5 евро при регистрацията и също, че това е възможно само за първите 6000 желаещи. Така се наложи доста хора да си хвърлят, буквално, багажа, а други – да бягат с него. Проблем #2 засегна и мен – наложи се да си изхвърля чадъра, като опасно средство… Хубав беше. Проверяваха ни сериозно – с металдетектори.
Вижте още: 10 съвета: как да се възстановим след маратон
Продължихме да вървим и вече видяхме зоната на старта с извисяващия се монумент Santuário de Cristo Rei (вдъхновен от статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро), а напред в далечината придвижващите се бегачи изглеждаха като малки точици. В действителност стартът е в ниското, под хълма, на който е разположен паметникът и ние като участници му виждахме гърба, някъде доста високо над нас. Прощавай, внушителна гледка! Ще те видим после.
Когато стигнахме до зоната за старт, всичко изглеждаше спокойно и подредено. Можеше да се разгрява, виждаха се и доста тоалетни (това е съществена част за бегачите). Около 50 минути преди старта се наредих на една опашка пред такова съоръжение, вече бях чакала в Рим доста дълго и реших да подраня и тук… Забелязала съм, че на тези състезания има една зависимост – всеки ужасно бърза, докато е на опашката, но като влезе в тоалетната, се чувства като цар и забравя за времето. Така и тук, опашките никак не вървяха, а времето си течеше безпощадно. Доста хора си дадоха сметка, че няма да успеят по общоприетия начин и поеха нагоре по хълма… Някои дори не отиваха много нагоре.
Вижте още: Проблемът с кърпичките: Екоакане или природосъобразните начини за ходене наповънка
Стартът
Когато най-после се отправихме към стартовите блокове (те бяха само 4 за над 20 000 бегачи), стана ясно, че са само проформа и няма шанс някой да си намери блока. Всъщност всички ние образувахме една човешка маса, която се уголемяваше и сгъстяваше. Така че, по-бързите и съобразителни, вече бяха минали напред. И тук искам да уточня, че на повечето състезания никой не следи за този ред. От неголемия ми опит от други 4 състезания извън България, само в две имаше истински контрол – в Атина и на ССС (надпревара в Алпите). Колкото и да не ми се иска, ще призная, че в Рим и Париж – уж титулувани и елитни стартове, кашата е пълна.
Въпреки че де факто си стартирах в моя 3-ти блок, се оказа, че пред мен има хиляди много по-бавни от мен бегачи. По моста не беше достатъчно широко и не можеше да се изпреварва. Ако изпреварвах, беше много трудно и понеже съм учтива – с извинение и странично провиране – нещо, което бави, изисква излишно изразходване и натоварва психически. В един момент дори прескочих един парапет, разделящ платната в двете посоки. Бягайки по моста, за бегачите гледка няма – виждат се многото хора наоколо, високите метални конструкции на съоръжението, при късмет – малко от светлозелено-синята вода на река Тежу. Да, гледката е впечатляваща, ако се направи снимка отгоре и се види морето от хора по моста.
Вижте още: Мирослав Спасов след маратона в Берлин: следващата цел е 2:18
По трасето
За мен бягането в задръстване продължи чак до края. Просто такова беше съотношението между капацитета на уличните платна, спрямо бягащите. Давам си сметка, че при по-бързите бегачи не е било така, но какво да се прави – съдба. Все пак имаше един интересен момент – там, където трасето прави завой, направо си завива на фльонга, и виждахме няколко потока от бегачи, които се движат в различни посоки. Ето това беше впечатляващо!
Пунктовете
Иначе, времето се стопли, изгря слънце, и аз трябваше да се опитвам да устоя на жегата. По трасето имаше достатъчно вода (подаваха се затворени бутилки), но при този плътен поток от хора, ставаше сбутване на пунктовете – това е така на големи маратони и полумаратони… До 10-и километър даваха само вода, след това на един пункт имаше енергийни гелове. После отново само вода и едва към края раздаваха парчета портокали и банани.
Към финала
За мен е силно казано, че трасето минава край големи забележителности. Щях да съм доволна да минава край реката или океана, но няма начин, защото от реката ни делеше железопътната линия и различни промишлени постройки. Към края се виждат Паметникът на откритията и кулата Белем, но те не са в непосредствена близост. Като цяло – нищо интересно. Ако искате да бягате и да се дивите на забележителности – отидете да бягате маратона на Париж!
В последните километри повечето хора забавят бягането заради умората, потокът от бягащи се сгъстява и, въпреки че можех и исках да бягам по-бързо, това не беше възможно. Имаше ентусиасти, които си проправяха път с лакти, един дори ме спъна, за щастие без фатални последици. Малко преди финала се радвахме на малка, но концентрирана и ентусиазирана публика. Самият финал не беше впечатляващ – на доста тясно място и без видимост на нещо интересно. Знаех, че някъде отсреща е манастирът Жеронимуш, който бях видяла предишния ден, но изобщо нямахме видимост към него.
Вижте още: 10-седмична програма, която ще ви помогне да избягате първия си полумаратон
Финал
След финала започна истинското задръстване. Все повече хора се събираха на едно място, а аз тръгнах да търся камионите с багаж. Когато ги открих, изпитах облекчение, но за кратко, тъй като в следващия момент забелязах, че липсва организация, започва да се скупчва море от хора, които протягат ръка с номера си. Чаках 40 минути, за да си получа багажа, притисната от всички страни от бегачи като мен, започнах да изстивам, а в допълнение започна отново да вали. Масата от хора ставаше неспокойна и нетърпелива и започваше блъсканица, а аз вече обмислях дали да не си тръгна без багажа си. За щастие си видях торбата и успях на петото извикване да привлека вниманието на едно от момчетата. Той успя да разбере инструкциите ми и да ми даде пакета.
Тръгнах с огромно облекчение и чувство за споходил ме късмет, но и това не трая много. Трябваше да се прибера, а финалът е в западния край на града. Тръгнах към спирката, на която трябваше да взема автобус или трамвай и вътрешно ликувах, че съм проучила възможните вариант. Дори имах резервен трети, който в един момент се превърна в основен, защото виждах автобуси с въпросния номер да минават прекалено често, НО изобщо не спираха. Отне ми около 20 минути, в които обиколих още две спирки, за да се досетя, че качването на автобусите става от спирка „назад“, т.е. автобусите не спираха там, където се бяха събрали бегачите, а на предишната спирка, докато на тази не спираха и не отваряха врати.
Вижте още: Предизвикателството 7-7-7: Седем маратона, за седем дни, на седем континента
Междувременно успях да си сменя мокрите дрехи, като се преоблякох на една пейка, под отново рукващия дъжд, но с малко го изпреварих, преди да засили. Наметнах едно спасително фолио и се добрах до ценната спирка. Стигнала вече там, успях да се кача на втория автобус, защото имаше все пак някаква регулация и не позволяваха автобусите да се препълнят, дори по „БГ“ стандарта направо си бяха празни – с трима-четирима правостоящи. Сега вече можех да отдъхна. След 20 минути щях да сляза на метрото и оттам много бързо да се прибера. По пътя обаче виждахме, че много хора са се отказали от чакането и вървяха пеша. Става дума за 5-10 км. Не че не могат да се изходят, но са в „забутан“ квартал и след полумаратон не ви се прави точно това, освен това тялото започва да се охлажда и се усеща лека треска. В този ден не се виждаха и таксита, а и става дума за наистина море от хора.
Ако трябва да обобщя, ще кажа – идете да видите Лисабон. Нищо не е задължително. Има и други полумаратони, а мнения за състезания може да намерите на racecheck.com/races.
Ако „сглобявате шлема“ на SuperHalfs*, ще трябва да участвате и в EDP Lisbon Half Marathon. Моите съвети са: потърсете си хотел или апартамент, близо до метро, с него може да се движите лесно из града и също да стигнете до някоя от гарите, от които да отидете до старта. Не оставяйте багаж, вземете си колан за бягане и в него носете телефона и евентуално гелове. Облечете някаква стара дреха и дъждобран, които може да изхвърлите на старта (остава въпросът какво ще облечете след финала). Наредете се поне 30 минути преди старта на позиция, която да ви позволи да бягате спокойно.
Пожелавам ви вдъхновение и успехи!
Вижте още: 10 съвета: Как да се възстановим след тежко физическо натоварване
*SuperHalfs – трябва да завършите 6-те полумаратона – в Лисабон, Валенсия, Копенхаген, Кардиф, Прага и Берлин, за което получавате специален паспорт и супермедал. От 2025 г. серията SuperHalfs вече няма времево ограничение за завършване.
