Проблемът с кърпичките: Екоакане или природосъобразните начини за ходене наповънка

„Един да изпусне газ – всички дефекират“
Народна мъдрост

Излет сред природата. Прекрасната шир опиянява душата на пътешественика, чистият въздух прояснява мислите, птичките пеят, пеперудки пеперудкат, а откъм буйналите храсти край пътеката вятърът донася нежното ухание на рядката (но не винги) билка екскремента. Няколко крачки по-нагоре се променя и гледката – идиличната полянка с маргаритките е осеяна с десетки кърпички, гордо изпъчени като бели знамена, символ на капитуалцията пред непреодолимия повик на майката Природа. А нейде из тях слънчевите лъчи галят крехките очертания на срамежливи кафеви хълмчета…

Всички сте виждали подобни гледки нали? Уж харесваме природата, но всяко наше докосване до нея превръща местата за пикник, импровизираните къмпинзи и останалите красиви местенца в сцени от фекалния Апокалипсис, щедро наторени с творчеството на всевъзможни ваятели на изящна пластика и безбройните салфетки, мокри кърпички, толетни хартии и вестници, паднали в неравен бой с хигиенните навици на Homo sapiens.

„А може, по-иначе може…“

Нуждата си е нужда, но културата и тя. Не можем да спрем бликналото в нас чувство да се излее с цялата си любов сред тучните пасбища, но можем да се погрижим следите от тази ни дейност да не бъдат толкова пищни. Изхождайки от това ви предлагаме няколко съвета  за екоакане или как да татаръцкаме в хармония с природата, без да я замърсяваме излишно с отпадъци, непроизлизащи в оригинал от нас самите.

За най-добър ефект следвайте трите П-та на потребителското преживяване:

• Планиране
• Полагане
• Почистване

П1 – ПЛАНИРАНЕ

Първото П – планирането подпомага последващите процеси посредством прецизно проучване и предварителна подготовка. За да не се излагаме като някой от конниците на гореспоменатия кафяв апокалипсис можем да положим допълнителни усилия, улесняващи следващите две стъпки от плана като…

Установим характерните особености на мястото, на което ще пребиваваме:

• Какъв е теренът – скалист, мека почва, пясък и тн.
• Какви възможни укрития можем да използваеме – храст, голяма скала, дере…
• Има ли водоизточник наблизо
• За колко време ще пребиваваме там

Съобразено с условията организираме личен походен комплект за продължителни и кратки нужди, включващ:

• Лопатка или друго оръдие на труда, пособстващо изкопаването на технологични отвори в почвата a.k.a. дупки
• Пособия за бърсане, за предпочитане биоразградими кръпички или подобна нежна тъкан, щадяща както епидермиса, така и природата
• Дезинфектант за ръце
• Найлоново пликче и/или хартиена торбичка
• Съд с вода

Планирането на тези точки ще улесни пребиваването ни наповънка без да ощетява нас, природата и следващите потребители на въпросното парче земя.

П2 – ПОЛАГАНЕ

Това действие е есенцията на сакралния акт на сливане с природата, така естествен за всяко живо същество. За да продължи да бъде естествено обаче ритуалното принасяне в жерта на частица от себе си трябва да става с мисъл за околната среда.

Тук възможностите ни са няколко:

• Отдалечаваме се на почетно разстояние от пътеката, лагера и въобще местата с регулярно наличие на хора – по естетични съображения.
• Определяме мястото за специфичния десант на поне 100 м от най-близкия водоизточник – за да не превърнем съдържанието му в прокиш и буквално да избием рибата и останалите бедни създания, които биха го ползвали за утоляване на жаждата.
• Стараем се да намерим възможно най-меката и влажна почва – тя ще способства плодът на нашия труд бързо да се разгради и да остане просто мил спомен. Обърнете внимание, че продукцията ни се разгражда по-трудно в сухи и алпийски райони!
• По възможност винаги изкопаваме дупка. 15 см са достатъчна дълбочина за своеобразния саркофаг на тленните останки от нашето хранене. Тук влиза в ход лопатката от походния комплект или пък друго подръчно средство. Дупката е интелигентно решение да прикрием следите си по елегантен екологичночист начин и също ускорява разложителните процеси. Можем допълнително да засилим скоростта на гниене като посредством пръчка разбъркаме съдържанието с рохка пръст до получаване на хомогенна смес. След това го погребваме навеки. При желание украсяваме прясната могила с надгорбен камък или купчинка листа.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Shit Happens – зимни WC размисли

П3 – ПОЧИСТВАНЕ

Почистването е финалната щриха, която бележи успешния завършек на един пълен цикъл от хранителния кръговрат, затова към нея трябва да се подхожда с не по-малко внимание от самото акцеполагане. Съдържа в себе си два аспекта – епидермално почистване и почистване на околното прос(т)ранство. Методата, чрез която ще третираме току що угасналия кратер на нашия вътрешен вулкан определя и нещата, които после ще почистваме от земята (освен лавата).

В общи линии тук най-активно ще работим с елементите от двата предходни етапа – планиране и полагане, използвайки за целта съдържанието на походната ни актечка.

Информацията дали има водоизточник наблизо е необходима по две причини:

• Важността да го пазим чист за животните.
• Защото използването на вода е най-екологичният начин да почистим зад себе си без да оскверняваме природата, играейки си на „пускам, пускам кърпичка“. Затова е добре да имаме съд за вода. Разбира се, и без водоизточник, при наличие на достатъчно количество течност в раницата, можем да употребим част от нея за тази богоугодна нужда.

Следващият щадящ природата похват за почистване е използването на подходящи за целта и достатъчни по площ листа. В комбинация с дезинфектанта за ръце това би свършило нелоша работа, за съжаление този метод има сериозен недостатък – съществува реален риск листата да предизвикат алергична реакция върху чувствителни части от тялото, които не бихте искали да показвате на личния си лекар.

В най-разпространения сценарий ще подходим към фън центъра си с класическа тоалетна хартия, салфетка или мокра кърпичка, от което следват няколко положения:

• Ако сме изкопали дупка можем да си позволим да пъхнем в нея останките, само ако те са от тоалетна хартия, която се разгражда за часове до дни, или друга лесноразградима материя. Обърнете внимание, че конвенционалните мокри кърпички се разграждат за период между 20 и 50 години и не трябва и да ни минава през ума (а най-добре и през задницата) да ги оставяме на местопроизшествоето, по каквато и да било причина!
• Ако нямаме дупка или бърсалките ни не са природосъобразни, за съжаление ще ни се наложи да я свършим като кучето в парка и да прибегнем към следващия предмет от походния WC комплект – пликчето, в което да приберем веществено доказателство №2.

КАДИФЕНИ РАЗМИСЛИ

Този материал разглежда най-общите елементи конкретно от дефекационната дейност на човека сред природата, но изводите от него важат еднакво и за останалите действия, които водят след себе си отпадъчни продукти, плод на хигиенните ни нужди. Голям процент от тях се разграждат доволно бавно или никак, но дори да използваме природосъобразни такива, за да избършем нещо твърдо, меко казано е недопустимо да оставяме хартиените си осколки експонирани в зелените площи. Защото количествените им натрупвания водят до качествени изменения на места, които всички обичаме да посещаваме заради тяхната красота. Затова почистването след нашите пацули е наложително!

Да, знаем, че е твърде радикално, но по-добре следите от собствения ни спирачен път върху салфетката да се озоват в торбичката, а после в коша, отколкото групово да се наслаждаваме на масовите арт инсталации с елементи на копрофилия. Особено когато определени участъци биват отново и отново обсирани с чутовен размах и постоянство, просто защото първите 20 дейци на кафявото изкуство вече са осигурили подходящ плацдарм за следващите 200…

Татаръцкайте с удоволствие и мярка!

ВИЖТЕ ОЩЕ: Dr.isla: Забърсва нужди всякакви!