През последните дни един „мамут“ на 10 милиона години се сдоби с голяма популярност. Седемметровият скелет на дейнотериум (прадядо на слоновете), от Музея по палеонтология, фокусира вниманието на много хора, след публикация на Анна Шиндарова, разкриваща нуждата от ремонт на музея, както и необходимостта от популяризиране на експозицията.
Преди броени дни ви представихме разказа на Анна за загадъчната експозиция, намираща се някъде там, под купола на Софийски университет, за която дори студентите не знаят, няма асансьор до там, нито упътващи табели.
След като публикувахме разказа и кратко интервю с Анна Шиндарова, се свързахме и с ПР отдела на Софийски университет. Въпросите ни бяха насочени най-вече към музея по палеонтология – за неговото създаване, за това кой се грижи за него и може ли да бъде открита дарителска сметка, по която многото хора, проявили интерес да помогнат, да превеждат средства.
Получихме отговори, отнасящи се не само за Музея по палеонтология, а за четирите музея на Софийски университет и отчитайки значимостта на всеки от тях, публикуваме цялата получена информация:
Музеите на Софийския университет
Софийски университет разполага с четири музея: Музей на Софийския университет, Музей по палеонтология и исторична геология, Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми и Музейна експозиция за история на радиото.
Учебните сбирки, създавани за целите на обучението на студентите в първите години от съществуването на Софийския университет, поставят основата на настоящите музеи към Катедра „Геология, палеонтология и изкопаеми горива“ и Катедра „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми“ в Геолого-географския факултет на университета.
Създаване на Музея по палеонтология
Началото на музея по палеонтология и исторична геология е поставено от именития български геолог проф. Георги Златарски с оформянето на първата палеонтоложка колекция, в края на XIX век. За нуждите на учебната програма в началото на XX век се закупуват изключително ценни и богати колекции – сбирката на Кранц, на Александър, т.н. Чешка и Швейцарска колекция. По-късно за развитието на музея особено много допринасят проф. Петър Бакалов и проф. Васил Цанков. Във времето до днес тази значителна (повече от 15 000 образеца) колекция постепенно се попълва с материали, събирани в хода на научно-изследователската дейност на редица преподаватели, специалисти и студенти по геология в Софийския университет.
Музеят в сегашния си вид е подреден в Северното крило на Ректората през 1965 г.
Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми
През 1891-1892 учебна година в Софийския университет се открива отдел по естествена история, в който д-р Боне Баев започва да чете лекции по обща геология. През 1892 г. учениците от Първа мъжка гимназия подаряват сбирка от 450 минерални, скални и фосилни образци. Първите закупени образци са инвентирани на 26.06.1894 г. – „Сбирка от минерали, които влизат в състава на скалите” (Колекция „Кранц”). През годините Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми се е помещавал в различни сгради на университета, претърпял е бомбардировка. През 1953 г. музеят е преместен от сградата на Биологическия факултет в новото Южно крило на Ректората, където се помещава и сега.
Музеят за история на радиото
Музеят за история на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“ е разположен в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, най-старата сграда на Университета, където през 1888 г. е започнало висшето образование в България. Открит е през 2012 година и представлява първата и единствена постоянна музейна експозиция за историята на радиото. Музеят съхранява историята на българското радио и предоставя възможност за запознаване със съхранената техника, със снимките и с гласовете на строителите на Радиото – технически специалисти и журналисти, запазени в звуковия архив на музея.
Музеят на Софийския университет
Той е открит 1998 г., в рамките на отбелязването на 110-годишнина от създаването на университета. Експозицията му съдържа веществени, документални, художествени и фото материали за историята на университета.
Музеят по палеонтология е център за съхранение и експониране на публикуваните още от началото на миналия век в редица специализирани издания микро- и макровкаменелости. Висока научна стойност и национална ценност представляват изложените в него уникални образци (холотипове) от нови за науката видове и родове, установени за първи път от български учени – палеонтолози. Най-ярък пример за това е отлично запазения и рeставриран (повече от 90% автентичен) скелет на Дейнотериум (Deinotherium thraciensis Nikolov), който освен уникалността е и впечатляващ с размерите си експонат.
Той е представител на семейството на хоботните и е единственият род, който има бивници, извити надолу.
Намерен е през 1965 г. от учителя по биология от Асеновград Димитър Ковачев заедно с негови ученици до с. Езерово близо до гр. Пловдив. Реставриран е от ст.н.с. Иван Николов в продължение на седем години, като този скелет е най-добре запазеният в света. Размерите му са внушителни – близо 7 м дължина и 4,20 м височина. Счита се, че скелетът е принадлежал на възрастен екземпляр (около 45 г.), живял преди около 10 млн. години.
Сградите на СУ
Сградите на Ректората на Софийския университет и на Университетската библиотека са завършени през 1934 година. Северното и Южното крила на сградата на Ректората са изградени през 1952 година. От ремонт, какъвто не е осъществяван от 90 години, се нуждаят и Ректоратът, и Университетската библиотека. В двата музея на Геолого-географския факултет е необходимо да бъде изградена и система за климатизация.
Отворени за посетители
Всички музеи на Софийския университет са отворени и работят с посетители
В техните пространства се провеждат и редица други научни и културни събития. Софийският университет съхранява тези свои безценни богатства и има планове да ги развива, допълва и полуляризира. За съжаление сега съществуващата система за финансиране на висшето образование ни лишава от допълнителни средства за поддържане на това национално богатство, което е поверено на Софийския университет.
Ремонти??
Софийският университет има сключено още през 2013 година споразумение със Столичната община, университетските музейни експозиции да бъдат рекламирани и да станат част от музейния гид на столицата.
При необходимост и стартиране на ремонтни процеси в сградата на Ректората, Софийският университет ще разкрие и специална дарителска сметка, средствата от която могат да се използват за всичко, което ще осигури по-голяма видимост на музеите.
Работно време на музеите
Музеят по палеонтология и исторична геология е отворен за посетители и работи от понеделник до петък от 10 до 12 и от 13 до 16 часа. Адрес: 1504 София, бул. „Цар Освободител“ № 15, Софийски университет, Северно крило, ет. 5.
Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми е отворен за посетители и работи от понеделник до петък от 9.00 до 16.00 часа. Адрес: 1504 София, бул. „Цар Освободител“ № 15, Софийски университет, Южно крило, ет. 5.
Музеят на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отворен за посетители и работи от вторник до четвъртък от 12.00 до 16.00 часа. Адрес: 1504 София, бул. „Цар. Освободител“ № 15, Ректорат, Северно крило, етаж 5. Музеят организира групови турове в сградата на Ректората с беседи при предварителни заявки.
Музейната експозиция за история на радиото се намира на адрес ул. „Московска“ 49, ет. 3, стая 68. Отворена е за посетители във вторник, четвъртък и събота 10:00 до 14:00, в сряда и петък 14:00 до 18:00.
Вижте: Музеят по палеонтология – оцелял във времето, но докога?
