Доктор Опасност, или Боб Арнот, е отличен с награди телевизионен кореспондент, международен пътешественик, спортист, лекар и писател. Качвайки се на камион, пълен със сомалийски наемни войници, той поема на пътешествие, което придава ново значение на израза „да носиш оръжие“.
Кариерата Ви се простира от лекар за 13-та зимна Олимпиада до медицински и чуждестранен кореспондент. Как се превърнахте в смелия пътешественик Д-р Опасност?
Още като малък бях привлечен от опасностите. Всъщност, когато бях на три години се покатерих на огромен шкаф и паднах, като той се стовари върху мен и ми сцепи челото. Моята реакция? Попитах родителите си дали мога да го направя отново. Нарича се ген на търсачите на силни усещания и наистина е открит и идентифициран от Националния здравен институт близо до Вашингтон. От друга страна имам желание да защитавам и помагам на тези, които са изложени на опасност и не могат да се справят сами.
Кой всъщност е Боб Арнот – журналист, лекар, пътешественик, писател…? Кое е на първо място?
Както често се случва, когато нашият екип попадне на болен или ранен човек, оставяме настрани камерите и му оказваме помощ. Лекарската професия е на първо място. След навлизането на военноморските сили в Ирак, намерих почти хиляда деца с тежка и нелекувана левкемия. Помогнах за организиране на тяхната евакуация в Амман, Йордания, където тези деца бяха лекувани.
Като първи кореспондент по време на военното нашествие в Багдад, аз избягах и станах първият, който стигна до площада, където събаряха статуята на Саддам. Бързах да стигна до позицията на нашата камера, но спрях, за да окажа помощ на две ранени момчета преди да вляза в ефир.
Вие сте бил телевизионен кореспондент… Как преминахте от тази дейност към налудничавите занимания, които виждаме в поредицата „Д-р Опасност”?
През всичките тези години, през които бях кореспондент, притисках тв мрежите да отразяват трагедиите в Африка и други точки на планетата. От геноцида в Руанда и гражданската война в Сомалия до Дарфур и Войната в залива, винаги съм искал да бъда на най-горещите места, за да разкажа историите на хората, които не могат да го направят сами. Когато се случиха събитията от 11 септември, поисках от тв мрежата, за която работя, да отразя войната. Отговориха ми положително. Когато войната приключи, възможността за пътуване до най-опасните места в света продължи с поредицата „Д-р Опасност”.
Какво да очакват зрителите на ExtremeSportsChannel от поредицата и какво ще ги изненада?
Могат да очакват изумителни и страховити приключения. Това, което ще ги изненада, е колко луди са местата като Сомалия. Трябваше да наемем 150 въоръжени мъже само за основна сигурност. На летището няма сгради, те просто изхвърлят багажа ти на пистата. Това е истинска „черна зона”, където на служители на Обединените нации е забранено да пътуват. Продължителността на вашия живот без охрана би била по-малко от минута.
Кое е най-опасното и екстремно място, на което сте попадал?
Ирак. Бях в 38 огнестрелни битки. Последната бях сам, въоръжен с картечница MP5K. Откачено и непредсказуемо. Афганистан е на второ място. Както ще видите в афганския ни епизод, имахме две въздушни ракети, насочени към нашия хеликоптер.
Кой беше най-опасният момент по време на снимките на „Д-р Опасност”? Човекът или животните са по-опасни според вас?
Няколко са. Падането ми от 10-метрова скала в Йемен едва не ми коства живота. Ако бях продължил да се търкалям още метър и половина и щях да падна в ужасна пропаст. Другият случай беше в Могадишу, където вражеска група искаше да ни ликвидира. Хората са далеч по-опасни от животните, от които можеш лесно да се защитиш. Вземете за пример един ден от епизода в Афганистан. Бяхме в нашия хеликоптер CH-47 и снимахме. Тогава започнаха да ни обстрелват с две ракети „земя-въздух” и картечница. Когато се приземихме, избухна самоделно експлозивно устройство и уби уважаван сержант от 82-ра военновъздушна бригада.
Някога бил ли сте наистина уплашен за живота си?
Това е най-голямата ми грешка. Не се плаша и затова винаги влизам в опасни ситуации. NBC News твърдят, че съм най-опасният кореспондент, който са имали. Предполагам, че единственият ми истински страх е този от адвокатите… особено от бившата ми съпруга!
Няколко пъти съм бил близо:
– Когато ми свърши въздуха на 70 метра под повърхността на островите Галапагос, докато бях повлечен от течението Хумболт
– В обстрелван боен самолет F-16, когато се наложи принудително да се приземим
– Когато иракската артилерия засече позицията ни по пътя към Багдад с главнокомандващата част на американския морски експедиционен корпус
– Да се спусна от немаркирана скала по време на хели-ски в Британска Колумбия, късайки раменни връзки при приземяването
– Кръстосан огън с бунтовници в Абу Граиб, по време на опит за отвличане.
Разкажете ни за най-страшното и най-смешното преживяване, което сте имали?
Най-страшното беше, когато двигателят във самолета ми експлоадира. Бях на около 110 километра над пистата, а видимостта беше изключително лоша поради мъгла. Самолетът се тресеше и губеше мощност много бързо. Не мислех, че ще успея, но обучението е толкова важно, просто се фокусираш върху това, което трябва да направиш.
Не много смешно, но се смеем, когато телевизионните кореспонденти дойдат на ръба на опасна част на Ирак, като Фалуя, препускат през случващото се, за да го заснемат и веднага след това избягват, докато нас ни пребиваха, но оставахме в центъра на събитията.
Виждали сте доста опасни места и хора и сте били в доста страшни ситуации. Какво Ви кара да продължавате?
В повечето случаи, се опитваме да спасяваме животи или да вдъхнем сила на абсолютно разбити хора, като разказваме историите им. Това не е без значение, и то ни мотивира да продължаваме.
В предаването на Extreme Sports Channel се фокусирате основно върху политически и хуманитарни проблеми и помагате на хората, страдащи от често срещани вируси и болести. Може ли наистина една известна личност да направи нещо, за да им помогне?
Аз съм член на една нова група, наричана артисти за мира и правдата, и съвсем скоро посетихме Хаити заедно с Деми Мур, Бен Стилър, Джерард Бътлър, Пол Хаджис и Оливия Уайлд (http://www.artistsforpeaceandjustice.com/the-cause.html). Тази група е невероятно добре информирана, дарила е големи суми от собствените си средства и допринася за огромна промяна. Дните, в които знаменитостите посещават бедстващи места само за подкрепа, отминаха. От Анджелина Джоли до Бен Стилър, сега те са интелигентни, опитни и знаят как да направят нещо значимо.
Заснемането на предаване като „Д-р Опасност“ сигурно е доста трудно. Можете ли да си припомните някакви тежки непредвидени обстоятелства, с които се е наложило да се справите? А някакви инциденти или наранявания, които са наложили да използвате медицинските си познания?
Когато бях изместил рамото си след инцидент при скално катерене, се опитвах да получа инструкции по мобилния телефон от болницата в Ню Йорк. И точно на последната стъпка, батерията на телефона ми падна. Болката беше толкова силна, че почти пълзях последните няколко километра до главната пътека. След това ме очакваха осем часа шофиране, преди да бъде наместено.
Разкъсах веждата си в Саудитска Арабия и не исках да пропусна вечерята с нашия домакин принц Султан. Извадих един медицински комплект и заших веждата си сам, гледайки се в огледалото. На оператора му прилоша.
Зад кулисите попадаме на всякакви видове травми и заболявания, като например в Дарфур. Постарахме се да лекуваме пациентите по колкото е възможно по-висок стандарт.
Случвало ли се е да управлявате екстремно превозно средство?
Карал съм Хъмвии много нощи с очила за нощно виждане по време на нахлуването в Ирак. Много е трудно да останеш на пътя. Също така и новия танк амфибия на американската армия в Афганистан, създаден да бъде устойчив на ИВУ (импровизирано взривно устройство). Единствените екстремни транспортни средства, които притежавам са състезателните мотори Ducati 1098 и BMW HP 2 (които използвахме в приключението ни в Южна Африка) и един доста бърз самолет.
Можете ли да си спомните коя страна се е различавала най-много от очакванията Ви? Кои са местата, които все още не сте посетил, но бихте желал
Честно казано никога не съм бил на място, което да не ми е харесало. Винаги съм готов да уча нов език, да изживявам нови приключения и да научавам, колкото е възможно повече, за страстите на хората. Но никога не съм бил в Кавказ и много бих искал да отида там.
Как поддържате форма?
Състезавам се с велосипед през цялото лято, обикновено всеки уикенд изминавам по 160 км. Когато пътувам, съм на фитнес-тренажора и вдигам тежести по 90 мин всеки ден. През зимата не спирам да карам ски. Отдавна се възхищавам на руските скиори и бих искал да тренирам с тях.
Запален ли сте по екстремните спортове?
Абсолютно. Каякинг в бързеи клас 5, кайтсърфинг, скокове с парашут във военни зони, летене с реактивни изтребители, байк надпревари от по 500 мили, екстремни хели-ски, и др…
Има ли нещо, което не сте опитвал и би ви предизвикало да опитате?
Скок с парашут от близкия космос.
Как възприема семейството Ви тази опасна професия?
Те мислят, че е тъпо и обикновено, като да доставяш покупки. Въпреки това децата ми и техните приятели обожават поредицата и постоянно ме наричат „Дейндж”.
