След 809 дни, 16 държави и над 18 000 км, изминати изцяло с колелата, успяхме!
Напълно заслужен е възторгът на отдадените пътешественици Пламена, Антон и Ева Нашеви. На 11 март 2024 г. тримата достигнаха крайната цел на експедицията си – Ушуая – най-големият град в архипелага Огнена земя, Аржентина, често считан за най-южно разположения град на планетата.
Те пътуват към мечтата си през последните две години и 79 дни, като се събуждат ден след ден, водени от единствената цел – да стигнат в Ушуая в добро здраве. В началото „Краят на света“ им изглежда много далечен и недостижим.
Преодолените премеждия ни възнаградиха с безценни приятелства и незаменимо семейно време през най-сладките години на дъщеря ни.
Експедицията им се превръща в начин на живот и им поднася безброй изненади. Вече ви разказахме за повечето от тях, започвайки с пътуването им в Мексико, после ви споделихме за прекосяването на цяла Централна Америка от север на юг и само преди няколко месеца научихме последните подробности от вълнуващото им пътешествие. Как са изминали последните 3 000 км, Антон и Пламена разказват на своята страница във Фейсбук. Извадки от увлекателния им пътепис вижте в следващите редове.
Аржентина
Регионът Мисионес в Аржентина е красив, зелен, спокоен и с хубави пътища за нас велосипедистите. След като се прехвърлихме от Бразилия в Аржентина, пейзажът се замени от голи полета, към иглолистни и широколистни гори, които отчасти ни напомнят на красивите Родопи.
Невероятно е как само в рамките на 10 км емоцията от карането и пътуването изцяло се промени. В Мисионес хората, които срещаме, са топли и любопитни. Тук е тихо и спокойно. Тук-там ни подминава някоя кола или камион. Избрали сме да караме по Рута национал 14. Чуваме птиците, насекомите, които прелитат покрай нас, дори и досадните скърцания на раздрънканите ни колела.
Невероятна е разликата в атмосферата, която усещаме откакто сме тук и какво индустриализацията, модерният начин на живот и шопинг центровете причиняват на хората в отношенията им едни към други.
Животът е по-красив и по-спокоен, когато си сред зеленина и вместо да търсиш храната в голям и зареден супермаркет, го правиш в малко селско магазинче, където се чувстваш късметлия, ако местните са заредили ориз и макарони. Сега сме отново усмихнати на колелата, пълни с живот и готови да продължим напред.
Буенос Айрес
Достигайки го с колелата, означаваше, че започваме финалната права от приключението си. За нас това символизираше, че сме извоювали правото си да бъдем там след толкова много перипетии по пътя ни. Ето защо вътрешно празнувахме, въпреки че ни предстоеше уреждането на много сложни въпроси.
Ако всяка столица е сърцето на една страна, то в гърдите на Аржентина тупти футбол. След спечелването на световното през 2022 г. местните са по-горделиви от всякога на тази тема. Ликовете на Меси и Марадона дебнат зад всеки ъгъл. Ако не знаехме кои са, със сигурност бихме си помислили, че са главнокомандващи в страната. А плакати на момчетата от националния отбор и фразата „световни шампиони“ също няма как да ти се разминат.
Оставяйки футбола настрана, Буенос Айрес е един от латино градовете, които си струва да бъдат посетени. Чист, културно богат, с красиви паркове и „опасан“ от велоалеи, които ни позволиха да влезем в града с колелата си сигурно и безопасно.
Вижте още: Вярвай, обичай и пътувай: По целия свят с велосипеди и детска рикша
Патагония
Ето, че стигаме аржентинска Патагония. Вълнението е голямо и сме готови за един от последните етапи, които предвещават и края на пътуването, превърнало се в начин на живот. Очакват ни над 2000 км, за да достигнем Огнена земя, през една от най-взискателните, деликатни и сложни зони на континента. След толкова километри, препятствия и научени уроци, смятаме, че сме готови за предизвикателството.
* * *
Пътят ни отведе отново в Чили. Когато се разделихме със страната преди няколко месеца, на височина от около 5000 метра над морското равнище, не вярвахме, че отново ще стъпим на територията ѝ. За да избегнем една част от свирепите патагонски ветрове, карахме няколко седмици по световноизвестната „Ruta 7“, по-позната като „Carretera Austral“.
Пътят Аустрал защити слуховете, с които е известен, а именно, че разкриващите се гледки, са много красиви. Радвахме се на спокойно каране, през повечето време със слаб трафик и често разпъвахме палатката си сред природата, близо до рекички, където си палехме малък огън – нещо, което в останалите държави, през които преминахме, рядко ни се отдаваше като възможност. Единственото, което ни смущаваше на пътя Аустрал, бе прекалено туристическият район – почти всички къщи по пътя са обявени за къмпинг и ни липсваше комуникацията с местните, сякаш между нас имаше невидима бариера и всеки живееше в различен свят.
Придвижвайки се на юг в Патагония, пред нас стояха две опции, за да достигнем до целта си – да продължим в Чили, където ни чакаха около 500 км по черни пътища, да се простим с 400 долара, за да преминем с корабчета през две езера и да бутаме колелата в ничия земя през горска пътека с нападали дънери и рекички без мостове, ИЛИ да караме приблизително същите километри в Аржентина по асфалт, но със свирепи ветрове сред пустинни участъци.
Дълго обмисляхме кое е правилното решение, едно беше ясно – нито ние, нито Ева искахме която и да е от двете опции. Все пак избрахме да минем през Аржентина, тъй като Ева не обича да въртим по черни пътища, а и сякаш минусите ни се струваха по-малко. Така започна етап трети от прекосяването на Патагония.
Вижте още: С два велосипеда и половина: приключения между океан и изригващи вулкани
Етап, в който цел номер едно беше да избегнем ветровете максимално. И като говорим за вятър само да вметнем, че преди да започнем пътешествието живяхме в Сливен и не се плашим лесно. НО Патагония ни показа кой е по-големия брат на сливенския вятър. (…)
Лошото е, че в пустинята няма къде да се скриеш на завет и се бориш, докато намериш нещо малко, за да ти осигури поне лек завет от вятъра, който, дори спейки, го чуваш как бучи. Изправиш ли се срещу него, е готов да те смачка. Изморени или не продължавахме и трябваше да напредваме, защото населените места тук са между 100 и 250 км едно от друго и плануването на вода и храна също бе нещо, което трябваше да обмисляме добре за дни напред. Това бе най-трудния етап до момента, но пред нас предстоят още. (…)
Тук наистина усещаме, че караме към края на света дори, по полята не вирее нищо, разхождат се само непретенциозни диви животни и малкото населени места се борят ежедневно срещу суровите условия на природата.
Борбата с вятъра в Патагонската степ ни отвежда към Ел Чалтен – една от задължителните спирки в Патагония и столица на планинските преходи в Аржентина.
Национален парк Лос Гласиарес предлага около 100 км пешеходна мрежа от горски пътеки, безплатни къмпинги и вход, което в Патагония е феномен.
Избрахме да направим 4-дневен кръгов преход, първият неколкодневен на Ева. Досега сме ходили на планина, спали сме и сме се връщали, но този път щеше да е различен.
Оставихме колелата, заменихме ги с раници и се върнахме към миналото, където обикаляхме само с по раница на гръб.
Разположен в езерото Аржентина и кръстен на изследовател, един от най-зрелищните и големи ледници се разкри със студената си красота пред нас. Перито Морено в цифри изглежда така – приблизително 5 км широк, 70 м висок, дълбочината му достига до 170 м, а площта му е приблизително като на Буенос Айрес – 250 км².
Захласнати по ледника, гледахме как парчета лед се откъсват през няколко минути, а пукането на леда се чува като глуха гръмотевица.
Заредени със свежи сили от преходите около Фиц Рой и срещата с ледника Перито Морено, вече е време отново да се изправим пред Патагонската степ, която ни научи да планираме много стриктно всеки час от денонощието.
Вижте още: 15 000 км на колело: Пътешествието на мама, татко и Ева Нашеви в Централна и Южна Америка продължава
Пунта Аренас
Ако кажете на чилийци, че най-южният град на континента Южна Америка е Ушуая, ще ви поправят и то с право. Пунта Аренас е последният град, до който може да се достигне по суша. Магелановия проток се е потрудил да откъсне архипелага Огнена земя от останалата част на континента и да превърне Пунта Аренас в най-южния град.
Достигайки града, официално прекосихме континента с колелата си, но все още не сме достигнали крайната си цел. Прекосяването на Магелановия проток ни отведе право към архипелага Огнена земя.
От последните 2000 км насам си казваме „близо сме, на финалната права сме“ и все ни остава още малко и все не стигаме. Пътуването с колело ни учи на търпение, по-скоро на дълготърпение, защото дори и да ни изглежда близо, на нас ни отнема изключително много време и усилия – избрали сме да пътуваме бавно. Вълнението расте, после рязко намалява, защото товаq че сме близо, не означава, че сме стигнали.
В едни от последните ни дни с колелата починахме няколко дни при приятели, които срещнахме в северната част на Патагония и споделихме много приятни моменти заедно, а когато тръгнахме на път отново, си припомнихме дъжда, вятъра и несгодите на велосипедиста. Две скъсани вериги и счупен обтегач – за разстояние от 15 км, под „приятен“ лек дъждец. Успяхме да се разходим по „дъното“ на океана, по време на отлив. Настанихме се в пекарна/къща за велосипедисти, за която слушаме от повече от година насам и споделихме моменти с колоездачи от цял свят, сред които и мъж на 72 г.
* * *
Пътешествието на Пламена, Ева и Антон достига крайната си точка в Ушуая, но приключенията не спират. Те вече разказват с вълнение за неколкодневния си престой (включващ и доста преходи) в Национален парк „Огнена земя“. А за финал ви споделяме, че загатват за ново начинание:
Ще бъде не по-малко предизвикателство и приключение за нас да се върнем в България и да поставим ново начало, да отворим нова страница с наученото от пътуването!
Приключенията и смелите проекти на семейство Нашеви може да следите в социалните мрежи: Фейсбук страницата – Travelproof, Фейсбук група Travelproof, в Instagram – Travelproofbg. Дръжте под око и документалната им видео поредица „Карай към непознатото“.
В дебютната си книга „Стъпки към непознатото“ разказват за шестмесечната си одисея с местно африканско племе и прекосяването на Южна Америка от юг на север по суша.
