За героите на настоящия ни разказ напълно важи казаното от Лао Дзъ, че истинският пътешественик няма точни планове и не държи да пристигне на всяка цена. Те пътуват от няколко години из Африка и Южна Америка. В началото пътешестват Антон и Пламена, а после към тях се присъединява и дъщеричката им Ева. За семейство Нашеви ви разказахме преди няколко месеца, когато бяха на път за Гватемала. Сега ги намираме в Панама и нямаме търпение да разберем за всичко, което им се е случило междувременно. Ето какво ни разказаха те:
Откога сте на път (този път)?
Семейното ни велоприключение започна през декември 2021 г., когато напуснахме дома и родината с еднопосочен билет към Мексико.
Предишния път ни разказахте за преживяванията си в Мексико. През кои държави минахте след това?
След Мексико продължихме към Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и в момента сме в Панама. Прекосихме цяла Централна Америка от север на юг, изминавайки приблизително 5000 км.
Как бихте описали всяка посетена страна с едно кратко изречение, започващо с: „Това е страната, (в) която…“?
Мексико. Това е страната, в която дори и портокалите се ядат с люто.
заострената глава се вижда хищната риба пехелегарто (Lepisosteiformes), която е
деликатес в тази част на Мексико. Те се считат за най-примитивните костни риби в
сладководни води, като според някои учени обитават Земята още от мезозойската ера
Гватемала. Това е страната, която пази културата на своите предци жива и е дом на един от най-често изригващите вулкани в света.
Ел Салвадор. Това е страната, в която се подвизава една от най-опасните престъпни групировки в света (MS-13), същата заради, която се строят нови затвори.
Хондурас. Това е страната, която трябваше да прекосим само за пет дни.
Никарагуа. Това е страната, в която темата политика е табу и причина да се озовеш зад решетките.
Коста Рика. Това е страната, в която цял разговор може да протече само с израза „Pura Vida”.
Панама. Това е страната, в която приливните вълни на Тихия океан ни наводниха палатката в два часа след полунощ.
Случвало ли се е да се изгубите?
До момента не сме се губили, понякога сме се оказвали на грешен път, но бързо се осъзнаваме, благодарение на офлайн навигациите, които използваме.
Пътуването ви сигурно е вълнуващо. Случи ли ви се нещо странно, неочаквано?
Пътуваме без да планираме и неочакваните ситуации са неразделна част от ежедневието ни. В началото определяхме за странно маймуни, тукани и папагали да прелитат над главите ни, докато въртим педалите към непознатото. Не очаквахме местните от Централна Америка да ни подават ръка толкова често и непознати семейства да ни канят да живеем с тях в къщите им. Или че някой ще се промъкне в палатката ни посред нощ и ще открадне телефона на един от нас. Че ще се потим под изпепеляващото слънце в подножието на активни вулкани и че ще гледаме стичаща се лава от входа на палатката си.
Каква е крайната цел на това ваше пътешествие? След колко време/километри смятате да го прекратите?
Една от целите ни, която се запазва във времето е да прекарваме пълноценно време като семейство. Също така сме решили да не си поставяме времеви граници. Към момента сме твърдо решени, че искаме да продължим с пътешествието, въпреки трудните моменти, които преодоляхме и които предстоят. А когато ние или банковата ни сметка почувства, че е време да се приберем, ще го направим. (усмихват се)
Вижте още: Вярвай, обичай и пътувай: По целия свят с велосипеди и детска рикша
Как поддържате велосипедите и рикшата? Имали ли сте неочаквани трудности, заради спешна нужда от ремонт, докато сте в нищото?
Велосипедите ни са най-обикновени, но въпреки това намирането на части в някои от държавите в Централна Америка е предизвикателство. Пътуваме с най-необходимото, за да ги поддържаме в изправност. Веднъж скъсахме верига насред нищото в Хондурас. За щастие попаднахме на местен, който ни помогна да отстраним проблема. Имали сме и други трудности на пътя, но проблемът, с който най-често се срещаме, е пукната гума. Въображението и уравновесеността са в състояние да те измъкнат от всяка ситуация, когато си на път. Относно детското ремарке на Ева – Nordic Cab Explorer до момента не сме имали технически проблеми с него.
Как се чувства дъщеричката ви?
Безпокояхме се как ще ѝ се отрази толкова рязка промяна. Бързо се приспособи към новия начин на живот, за което сме ѝ изключително признателни. Пътуването и вълнуващите срещи с местните я превърнаха в по-комуникативно дете. Вече говори спокойно испански и създава приятелства докато пътуваме. Но за съжаление всяка монета има две страни и раздялата с новите ѝ приятели често я натъжава. Открива света с чисто детско любопитство, запознава се с различни култури, учи без разписание в най-голямата класна стая – светът. Смеем да кажем, че има щастливо детство, въпреки че е на хиляди километри от дома.
Имате ли паралелни занимания, наред с пътуването? Работите ли над някакъв проект в момента?
Преди да „вдигнем платната“ към Централна Америка, публикувахме дебютната си книга „Стъпки към непознатото“, в която разказваме за шестмесечната си одисея с местно африканско племе и прекосяването на Южна Америка от юг на север по суша. Откакто излезе от печатницата, не сме спрели да работим над разпространяването ѝ, като това ни помага да финансираме настоящата експедиция.
Съсредоточили сме вниманието си и върху публикуването на документалната поредицата „Карай към непознатото“. В нея представяме вълнуващи кадри от престоя ни в Централна Америка, с голям акцент към местните обичаи, култура и пленителна природа. Към момента сме публикували три епизода от престоя ни в Мексико и предстоят нови спиращи дъха кадри от Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама.
Какви са най-големите предизвикателства в едно такова пътуване?
Имаме класация с топ 10, но ще изброим само няколко. Безспорно физическото натоварване е на първо място, но дръзки подгласници са лудото движение по пътя и намирането на място за нощувка. Когато приключим с карането за деня, нямаме време за почивка, а започваме да учим и играем с Ева, наред с приготвянето на вечеря и подготвянето на бивака. Затова денят за нас често приключва в 20 ч. В психологически аспект ни смущава, че личното ни пространство много често е ограничено, особено в по-малките населени места, бързо се набиваме на очи и ставаме обект на внимание, точно когато имаме нужда от отдих. Без значение дали сме легнали в палатката си, учим с Ева, обядваме, говорим по телефона със семейството си или работим над проектите си, местните намират повод да се присъединяват към заниманията ни.
Местните учудват ли се, като ви видят?
Да, постоянно. Реакциите им често ни развеселяват, щом забележат Ева в рикшата, и обикновено забравят какво правят или накъде са тръгнали, докато не ни изгубят от поглед.
Вижте още: 15 000 км на колело: Пътешествието на мама, татко и Ева Нашеви в Централна и Южна Америка продължава
Как реагират приятелите ви на вашето пътешествие, свикнаха ли? Има ли такива, които искат да се присъединят?
Предполагаме, че не сме им особено приятни в момента, особено с настъпващата зима в България. Шегата настрана, всички ни питат кога ще се прибираме и колко още ще продължим да пътуваме, но никой не е продумал, че иска да се присъедини.
Какви са плановете ви за след това – ще се върнете ли в България?
Обичаме родината си и определено искаме да се върнем. Докато караме, се раждат много идеи в главите ни, някои от които бихме искали да развием, след като се приберем.
Повече за приключенията на сем. Нашеви може да научите във Фейсбук групата им тук.
Още снимки от тяхното приказно пътешествие вижте в галерията:
Как започна тяхното пътешествие, четете тук: Вярвай, обичай и пътувай: По целия свят с велосипеди и детска рикша
А какво се случи след това, вижте в следващите два материала:
15 000 км на колело: Пътешествието на мама, татко и Ева Нашеви в Централна и Южна Америка продължава
