Витоша 100 2021 г.- 17 ч. 49 мин 54 сек – (230-то място)
Витоша 100 2022 г. – 13 ч 08 мин 44 сек – (111-то място)
Витоша 100км 2023 г. – 11 ч 27 мин 01 сек (36-то място)

Подготовката премина много добре с обем от 1200 км за 6 месеца, без контузии и позитивно мислене и една единствена цел – подобряване на миналогодишното време като целта бе под 11 часа. Всяка тренировка бе под контрола на най-добрата кондиционна треньорка – Любомира Стамболийска.
Нещо, на което бих искал да акцентирам при подготовката бе облогът с баща ми за влизане в топ 50. Знаех, че го мога, но няколко дни преди състезанието се поколебах. Това обаче не ме спря да опитам.

Състезанието – Обичаен старт в 23:59 ч. на 01 юли 2023 г. заедно с Марио и Дани на старта. Бягане във времето спрямо първоначалния разчет. Всичко вървеше добре, докато на 35-ти км започнаха крампи по целите крака, но продължавах, просто продължавах. От 38-ми км по асфалта за по-голямо забавление ме заваля пороен дъжд, който май ме хареса и не ме остави до 64-ти км. Но аз просто продължавах. След пункта на с. Чуйпетлово на 44-ти км знаех, че имам 17 км до следващия пункт на с. Ярлово, където ме чакаше моят съпорт Елена и знаех, че не трябва да се бавя, защото жената беше станала супер рано и трябваше да поспи след като ми даде чисти и сухи дрехи. Дъждът обаче не ме остави и в комбинацията с изключително калният терен просто ми се струваше невъзможно цялото приключение. На 53-ти км, това спускане ще го помня цял живот, тръгна покрай мен да минава супер свеж Живко, който реши да забави темпото си, за да сме група и така с лафче достигнахме до пункта на 61-ви км където едвам ходих, но една фраза на Елена буквално ме съживи, а фразата беше – Човек, ако знаеш колко ти се кефя, на това което правиш! Благодаря ти, просто нямаше как да я разочаровам. Продължихме до края с Живко и просто не спирахме, краката боляха, имаше баири, но аз не спирах да си повтарям – Трябва да вляза в топ 50 на Витоша 100, няма да се откажа. И така, без отказване и с ясна цел до финала, за да спра часовника на 11 часа, 27 мин и 01 секунди и 36-то място. Признавам си, че щом чух 36-то място ми се насълзиха очите. Целта беше постигната!

Мамо, Тате, вижте ме, успях
Елена, не те разочаровах!
Бубе, подготовката даде резултат!
Живко, приятелю, заедно стигнахме до финала! Ти си машина!
Благодаря Ви и благодаря на всички, които ме подкрепяха по време на цялата подготовка, вие сте страхотни!
А от тук на къде ли?
Аз мисля, че това време може да бъде подобрено догодина с някой час.
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса: