Един труден, уникален проект, без аналог до момента. В „Мълчаливите корени на Амазония“, съвсем сам, Филип Лхамсурен ще си проправя път през дивата планинска джунгла на Северна Амазония. Приключенецът и писател, чийто живот е изпъстрен с предизвикателства и надминаване на собствените граници, отсича хладнокръвно:
Винаги искам следващото ми изпитание да е много по-трудно от предишното.
А когато го питаме за параметрите на проекта, ни смайва с думите:
Тази експедиция е със значително по-малко километри, отколкото прекосяването на Амазония, но е 4 пъти по-трудна!
При осъществяването на предишния си проект „Прегръдката на Амазония“, Филип успя да премине 5575 км, докато в новото начинание очаква да преодолее между 800 и 1000 км. Всъщност колко точно ще бъдат, не може да се предположи. „Не знам къде и от какво ще трябва да се спасявам. На терен се случват много неща. Никой не го е правил по този начин, затова неизвестните са повече от известните.“
Да се придвижваш в джунгла не е никак лесна работа. Топлината и влагата осигуряват скоростния растеж на растителността и пътеките бързо стават непроходими, там където изобщо ги има. Да се бориш за всяка крачка, размахвайки мачете, може да означава за ден да изминеш едва 3-4 километра и то, при положение, че го правиш в продължение на 12 часа, без да спираш.
Вижте: Филип Лхамсурен и прегръдката на Амазония
Мълчаливите корени на Амазония – същност и етапи на проекта
Проектът ще се реализира в рамките на две години, в продължение на които Филип ще осъществи няколко експедиции (от 4 до 6, в зависимост от финансирането на мисията), като в първата експедиция той ще бъде съвсем сам. Тази експедиция ще стартира през януари 2024 година и ще бъде осмата за Филип Лхамсурен.
Полето на действията е северозападна Амазония, щата Амазонас. Характерни за този щат са най-високите върхове за цялата територия на Амазония (най-висок връх Пику да Неблина, 2995 м, изкачен за първи път през 1965 г.) и най-южно разположените от Гвианското плато тепуи – платовидни планини, които са сред най-старите планински образувания, обитавани от редки видове растения и животни.
Целта
Стъпаловидно проучване и изследване на региона – върху това е фокусиран проектът „Мълчаливите корени на Амазония“/ ‘The Silent Roots of Amazonia’.Чисто географски, планините в северозападна Амазония са недостъпни – отвесни стени, заобиколени от първична джунгла, реките извиращи от тях, оформят бързи течения, множество речни прагове, водопади и това прави невъзможно придвижването с моторни лодки. Това буквално са едни девствени гори.
Отивайки в най-дивите места в Амазония, където никога не е стъпвал бял човек, моята цел ще бъде да ги изследвам: качвайки се на тези тепуи, да заснема растенията и евентуално животни – предимно земноводни
– обяснява Филип. Той възнамерява да изпрати направените снимки на учени, ботаници и зоолози, които могат да идентифицират видовете и да се произнесат дали са нови за науката.
Експедицията ще започне в края на януари следващата година и ще продължи около 2-3 месеца. Филип Лхамсурен ще гребе в началото с индианско кану срещу течението на река Арака (на север) и два нейни безименни притока. Когато стигне планините, ще изостави кануто и ще тръгне само с една раница. Предварително и той самият не знае докъде ще успее да стигне, защото трудностите, които го очакват, са големи и от различен характер. Например, за този район няма карти и ориентирането ще бъде общо, като се разчита на снимки от сателит и стари съветски военни карти.
Подготовката
Тази година Филип е проучвал района с приятели, като са изкачили най-южния тепуи Арака, от който изтича най-високият водопад в бразилската джунгла, Ел Дорадо, висок 353 метра. На платото на Арака се намира и най-дълбоката вертикална кварцова пещера, открита през 2003 година.
Оттам в посока север и запад никой не е ходил и Филип не разполага с информация. Ето защо отиването му на Арака е било с цел да разбере дали може да се справи във враждебната планинска джунгла.
Природата трябваше да ми каже на терен, че може да ме допусне – а аз го усетих. Затова и предприех тази проучвателна експедиция с приятелите ми.
Идеята на Филип е да изследва част от тази огромна територия с площ от 1, 818, 700 хектара. Смята да проучи масивите, североизточно от Сера до Арака и да излезе на изток към непозната и неизследвана река, вливаща се впоследствие към по-голямата водосборна река в района – Рио Демини и съответно по нейното течението да се спусне с 2-килограмова надуваема рафт лодка, която ще носи със себе си.
Вероятните сценарии
Филип ще върви или ще гребе, в зависимост от терена. Когато е гладен, ще спира, за да ловува – да хваща риба или дивеч. Той вече има много опит, на който да разчита. За разлика от други, отлично оборудвани експедиции, отива абсолютно сам и с минимум екипировка, заради невъзможността да носи повече килограми на гръб. Ще бъде мобилен и бърз в търсене на места, където никой не е ходил.
Това само по себе си ражда постижение, но първото, което ме води, е любопитството.
– казва приключенецът.
След първия етап, Филип ще се върне и ще започне подготовката си за следващо влизане в друга част на този сектор на джунглата, още по на север. Като междувременно ще популяризира идеята си в серия от природно-образователни лекции и младежки лагери с фокус към действия, свързани с опазване на планетата.
Вижте: „По забравените пътища“ oт Родопите до Памир
Най-сериозните трудности, които го очакват
Територията, която ще обследва, е абсолютно дива. На запад от нея има индиански племена, резерват Яномами, който той не може да пресича, защото не знае какво може да му се случи. Някои от индианците там, изобщо не са срещали бели хора, у дома са си и този факт трябва да се уважава, смята Филип.
Освен това, има една триада, за която смелият пътешественик трябва особено да внимава:
#1 Животни
- насекоми, паразити – те са най-опасни навсякъде в тропически области – може да те ухапят и да ти причинят инфекции, язви, алергия, треска, малария, или да снесат яйца под кожата ти, които се развиват в ларви, движещи се под кожата и хранещи се с живата плът – затова Филип винаги носи 2-3 кг аптечка със себе си;
- отровни змии – те наистина са опасни, но не нападат хора целенасочено, а Филип познава навиците на животните, които може да го убият. „Тогава не си срещаме шпагите“, шегува се той. Казва, че за да не настъпи отровна змия, постоянно чупи клони и реже с мачете, предупреждава животните и те се оттеглят. Никоя змия няма интерес да си хаби отровата за него, смята Филип;
снимка: Филип Лхамсурен, личен архив - жилещи насекоми: пчели, оси, стършели – те често са агресивни, ако бъдат изненадани и по невнимание кошерите им бъдат разбутани, затова той носи антиалергични лекарства срещу ужилвания, които да си инжектира, в случай на алергичен шок , каквито вече са му се случвали. Обяснява, че ако пред него има висок дънер и трябва да го прескочи, той удря с тъпата страна на мачетето, за да прогони животните от другата страна – змия, кошер с пчели, скорпиони или каквото друго се е стаило.
- в първичната джунгла има и ягуари и то много – те не нападат хора, спокоен е Филип и казва, че атака може да има, ако е болен и ранен – ще го нападнат като лесна плячка. Затова винаги целта му е да е в добро здраве, добре нахранен. „Когато с потта и урината излъчваш добро здраве, животните четат следната информация: здрав и силен бозайник, човешко същество, мъж, 80 кг, нямам работа с него. Те не знаят, че могат да ме победят, защото не съм в хранителната им верига. Ще нападнат човек, ако е умиращ и много уплашен, тоест лесна плячка или когато се чувстват застрашени, като например да защитят малките си.“
- пирани плуват във всяка река, но също не са опасни, споделя приключенецът и добавя, че не са го нападали, дори когато е влизал с открити рани във водата. Биха се впуснали само към мъртва плът, смята той и искрено се забавлява на митовете, които Холивуд обича да използва, за привличане на зрителското внимание.
#2 Изгубване
- „да се деморализираш и в паниката да се изгубиш“ – това е опасност, която сериозно може да застраши живота; монотонната и гъста растителност, която не позволява да видиш на 4-5 метра пред себе си, много бързо може да те дезориентира. В никоя друга среда ориентирането по компас не изисква толкова често да проверяваш показанията на стрелката, спрямо градусите.
#3 Дехидратация
- обезводняване – физическите усилия и изпотяването, в комбинация с 95% влажност, изключително бързо довеждат до дехидратация, това води не само до отделяне от тялото както на вода, така и на важни микроелементи, а това от своя страна може да застраши здравето. Затова Филип винаги носи със себе си пакет сол, компактни таблетки мултивитамини и минерали, и не толкова здравословните прахчета за безалкохолни сокчета, които обаче го спасяват в пустошта.
Към безбройните опасности са и често падащите грамадни дървета по 60-70 м. „Падат с трясък, който отеква на километри в смълчаната гора, а такива моменти нищо не можеш да направиш – особено когато нощем спиш в хамака.“
Всякакви опасности има и работата е малко на късмет, но това е Амазония и тя е прекрасна, запазила се от „времето на динозаврите!“
Ние стискаме палци на Филип за подготовката му на новия проект. А дотогава можете да научите повече за проектите му на неговия уебсайт и не пропускайте да посетите прожекцията на филма „Прегръдката на Амазония“ на 25 октомври 2023 г., като сумата от продадените билети ще подпомогне неговата мисия.
За да разберете по какви други начини може да подкрепите реализацията на проекта „Мълчаливите корени на Амазония“, свържете се с Филип Лхамсурен през неговия уебсайт или профила му във Фейсбук.
