„…През 1933 г., една от задачите, които си постави Българският планински клуб, е организирането на планинската спасителна служба. Създаването на такава служба бе вече неотложна повеля. През есента на 1933 г., се събрахме няколко души в едно малко заведение на ул. „Граф Игнатиев”, срещу кино „Култура”, наречено „Охрид”, и единодушно взехме решение за създаване на планинска спасителна служба. Лицата, които присъстваха бяха: д-р Емануил Шаранков, д-р Любен Телчаров, д-р Боян Хаджи Стамов /сега професори/, Панайот Минков и аз.
Защо така се случи, че се събраха именно тези лица.
Аз бях секретар на БПК /председател – Павел Делирадев/, бях също през 1931 и 1932 г. член на ръководството на Софийския ски клуб, член на „Алеко” и като бивш член на една планинска спасителна служба в чужбина /става дума за Френската спасителна служба в Гренобъл – б.а./ бях взел участие – само в Алпите в над 20 спасителни акции, някои от които ръководех. Освен това бях известен у нас като един от първите доброволци спасители.
Вижте още: Александър Белковски – учителят
Д-р Емануил Шаранков – активен член на БПК и един от основателите му, член на ръководството на Ски съюза, избиран за член на ЦН на БТС, много добре известен планинар, алпинист, един от първите скиори, участвал доброволно в много планински спасителни акции и зиме и лете, многократно е поставял въпроса за учредяването на такава служба.
Д-р Любен Телчаров, член на БАК, един от основателите на Българския планински клуб, деен алпинист, скиор, член на ръководството на БПК, редактор на неговите издания, също многократно участвал в спасителни акции на Витоша и Рила.
Д-р Боян Хаджистамов – хирург, специалист-ортопед, член на БПК, активен член на ЮТС ”Витоша”, участвал в много спасителни акции у нас и в Австрия – Грац, деен член на Софийския ски клуб, добър скиор, състезател по ски бягане и ски скок.
Панайот Минков, член на БПК, един от най-големите туристи у нас, активен деятел на ЮТС „Витоша”, с много голям авторитет между софийските туристи и скиори от 1920 год. Като служител във водопроводното отделение на Софийска община, под негово ведомство се намира Каменното здание и назначаването на пазачите на софийската вододайна зона /по принцип там се назначаваха само туристи/, участвал също в много спасителни акции.
Още веднага след основаването на службата, активно в нея се включи и Васил Радев, член-основател на БПК, гл. секретар на ЦН на БТС и редактор на списание „Български турист”. Васил Радев бе отличен самоковски планинар, деятел на ЮТС и впоследствие Председател на Българския алпийски клуб.
Най-голяма заслуга за дейността на ПСС от основаването ѝ през 1933 г. до 1942 г. има разбира се д-р Емануил Шаранков, който бе девет години главен организатор и двигател на ПСС и неин председател 1933-1942 г.
Като разглеждам дейността на ПСС през 30-те години, трябва да отбележа активната дейност на лекарите планински спасители, които представляваха истинското ядро на службата – Манчо /Емануил – б.а./ Шаранков, Любен Радославов, Любен Телчаров, Любен Пенев, които много пъти си изоставяха работата, за да пристигнат посред нощ в снежни виелици по хижите и да оказват помощ безвъзмездно ту на родилка /на Алеко – жената на домакина/, ту на наранен наблюдател на Мусала, ту на пострадал скиор или турист.
Трябва да отбележа и някои скромни труженици на планинското спасяване, като Наум Миладинов от дежурната група Момина скала – Планинец, членът на БАК Звонко Чавов, който организирано участва в евакуацията на над 15 души от района на Тинтява – Каменното здание и редица други акции. Из между моите другари от района на Алеко – Черни връх, най-активен беше Георги Константинов /Гошо Черновръшки/, член на БАК. Този отличен човек и планинар има в своя актив най-много спасявания и евакуации на пострадали във Витоша, само аз знам над 35, както и участие във всички по-големи спасителни акции в другите планини…”
/Архив ПСС, спомени на Александър Белковски от 1973 г./
Предишна статия: История на ПСС (част 1): Ранна взаимопомощ
Следващата статия: История на ПСС (част 3): Обучение на спасителите и иновации /1934-1940/
