Тя лети в сънищата си многократно и никога по един и същ начин, а парапланерът е нейният партньор в един опасен, но блажено приятен танц. Спуска се безстрашно от високи хълмове и каца като за злато. Тя е Елена Костова – световен шампион по парапланеризъм целно кацане.
Откъде започва историята на Елена Костова в парапланеризма? Как се запали по този екстремен спорт?
От детската мечта да летя. От сънищата, в които летях многократно и никога – по един и същ начин. Детското ми съзнание търсеше начин да се издигне, дори чрез материали за левитация. След време проучих и разбрах, че това е най-достъпният и освободен от товар и мотор метод да полетя. И така… до един ден преди 4 години, когато приятел, обикалящ България на стоп, спрял случайно клубния бус (той носи историята на клуба и името Гошко). Тогава разбрал, че има клуб по парапланеризъм в града. Съобщи ми веднага и аз се озовах пред клубната врата.
След половинчасов разпит, включващ въпросите защо искам да полетя, здрава ли съм физически и т.н., Стефан и Пепи казаха: „Хайде“. Аз ги последвах, без дори да попитам къде отиваме. Няколко минути по-късно вече ги гледах как летят от един хълм. Така започна всичко.
Какво става, ако се завъртиш на 360° във въздуха?
Ако се завъртиш на 360° във въздуха, хоризонтът те следва. Полетът е в твоите ръце, в твоето тяло, в твоя ум. Ти си хореографът. Изживяването е като танц – понякога малко опасен, но блажено приятен. А ако се завъртиш 10 пъти на 360°…
Парапланеризъм – добре, но целното кацане затруднява нещата. Как успяваш да си толкова прецизна, след като точно си изживяла магията на полета?
Разделяш полета на няколко части. Когато летиш свободно, танцуваш във въздуха, импровизираш. Когато се състезаваш в целно кацане, нещата са съвсем различни. Политаш и вече мислиш как да планираш полета си според посоката и скоростта на вятъра, особеностите на мястото за кацане и другите пилоти пред и след теб. Достигаш до фазата, в която се концентрираш само върху целта и сякаш не виждаш друго наоколо. Дори техниката, чрез която кацаш целно, е много различна от свободното кацане.
Когато говорим за постигане на спортен успех, можеш ли да се насладиш на удоволствието от спускането с парапланер?
Винаги. Но всичко е субективно в крайна сметка. Всеки го приема различно. Аз съм много спокойна, не ме тресе състезателна треска и стремеж към свръхпостижение. Колкото по-приятен е бил полетът ти, толкова резултатът е по-близък до желаното. Удоволствие във всичко!
Следващото Световно първенство е след 2 години. Какви са условията в България за развитието на този спорт като база и професионалисти?
Имаме много история в този спорт – близо 12 години, и страхотни професионалисти. Но най-важни са атмосферата в отбора, спортсменството и човешките отношения. Независимо от това колко добри професионалисти са, ако хората не се сработват или действат некоректно спрямо други участници, успехът като постижение и сладост не е същият. На това Световно първенство бяхме като семейство и затова станахме трети.
Колеги пилоти, за да летиш, ти е нужен и свободен дух. И както се пееше в песента „Високо“ на ФСБ: „…високо застани, над завист и обида, над хорските злини… Високо… да те видя“. Слънчев Живот!
