Много от маршрутите в планините са маркирани, с цел ориентирането на туристите да бъде по-лесно и да се обезопаси тяхното движение при лоши атмосферни условия. Обикновено се маркират най-късите и удобни маршрути, преминаващи през безопасни и красиви места.
Освен указателните табели с надписи, маркировката основно е два вида:
- лятна, лентова: представлява квадрат, съставен от три отделни хоризонтални цветни линии. Двете бели линии отдолу и отгоре служат за открояване на основния цвят, разположен по средата.
- зимна маркировка: стълбова (жалонна) маркировка – тя се поставя по билото на планината или в зони, в които липсват характерни ориентири и където е невъзможно поставянето на лентова маркировка – поляни, обезлесени райони и т.н. Представлява метални или дървени стълбове с височина минимум 250 см, контрастно боядисани в жълти и черни ивици.
Зимната планина, с резките промени във времето, крие много опасности. Ето защо ще се спрем на нея. Представяме ви съветите на Момчил Дамянов, планински водач, инструктор и преподавател в АПХ – Учебен център.
Защо да използваме зимната маркировка
Всички, които ходят редовно в планините в България, познават боядисаните в жълти и черни ивици колове (жалони) на зимната маркировка. Те са там, за да ни показват пътя в гъстата мъгла, по условие стърчат над снега, за да ни водят, когато пътеките и лентовата маркировка по скалите са засипани със сняг. Освен това, те маркират най-безопасния път в снежни условия, когато не само, че релефът на планината е променен до неузнаваемост, но и по склоновете падат лавини.
На какво да обърнем внимание, когато я използваме
Снегът затрупва пътеките по широките била и долини и скрива марките на лятната маркировка по скалите. На такива места, където няма изявен релеф, при намалена видимост (мъгла, през нощта) единствено коловете на зимната маркировка ни показват пътя… По някои маршрути, на коловете има и „азимутна маркировка“ – това са табелки, на които са дадени посоките и разстоянията до съседните им колове, нещо много полезно в лошо време, за хората знаещи как да работят с компас!
Пътеките, подсичащи стръмните склонове, изчезват напълно след като падне сняг. Под снежните навявки изчезват не само пътеките, но дори и широки пътища. Така не само, че не знаем откъде минава пътят, но склонът става хомогенен и стръмен, като при твърд сняг рискът от подхлъзване е много голям. Същото важи и за пътеките, които пресичат улеи. Ето защо зимната маркировка минава най-често по ръбове и била.
На трето, не и последно място – зимната маркировка е трасирана така, че да води по възможно най-сигурния път от гледна точка на опасността от падане на лавини!
Как да използваме зимната маркировка
Не можем да разчитаме просто да се доверим сляпо на зимната маркировка – щом я има, значи просто я следваме и няма проблем. Планината в снежни условия изисква много повече опит и внимание, отколкото през лятото!
Невинаги коловата маркировка показва точно линията на движение!
По ръбовете, билата и склоновете следването ѝ е сравнително лесно, но в местата със сложен релеф, като например в циркусите на Рила и Пирин, жалоните се слагат така, че да се виждат отдалече – на ръба на праг, на върха на скала, като избора на път от кол до кол не е очевиден и е оставен на опита и усета на планинарите!
Компромисните линии
На подобни места има и доста компромисни от гледна точка на сигурността линии, като например на излизане от х. „Заврачица“ към билото, от циркуса на Рибни езера в посока х. „Македония“ по Е4, между Близнака и Бъбрека на Седемте рилски езера и разбира се най-фрапиращият пример – от Еленино езеро към връх Мальовица, където коловете водят през мястото, станало арена на най-голямото лавинно нещастие в България – лавината под Орлето…
Това, че линията на коловете ви води по оста на долината, въобще не означава, че минаването там е безопасно по всяко време! При подходящи условия, от улеите и склоновете от двете страни на долината, могат да паднат лавини, които да пресекат линията на зимната маркировка. Следете условията!
Вижте: Бедстване сам в Рила
При много висока лавинна опасност, е препоръчително да не се разхождате по някои долини, въпреки, че по тях минава зимна маркировка, например като тази на Мальовица. А в Голямо Пазар дере, от Раздела към х. „Иван Вазов“, не само, че в началото има една лавина, която може да пресече линията на коловете, но и коловете там изчезват под снега регулярно, към края на зимата…
Не покрива всички маршрути
Зимната маркировка в България е уникално явление в световен мащаб, но дори и тя не покрива всички маршрути в нашите планини. В Пирин например се среща рядко – там се разчита, че ръбовете са достатъчно остри и планинарите се движат по тях, следвайки релефа. В този ред на мисли – когато има стръмни склонове, покрити със сняг (дори и да няма зимна маркировка), там минаването вече не е като през лятото!
Подгответе маршрута си предварително, а на място намерете правилния зимен път като „разчетете“ релефа и използвате опита си. Ако не се чувствате достатъчно подготвени, най-добре тръгнете с по-опитен приятел или планински водач.
Навигацията не знае за лавинната опасност
GPS-ът или вашето приложение за навигация в телефона не знаят каква е лавинната опасност, нито колко е, нито колко твърд е снегът, така че не може на 100% да се водите по тях през зимата. Но все пак е приятно, в гъстата мъгла, в снежната буря, в условията на whiteout, устройството да ви каже къде се намирате и в каква посока е целта. А за вас да остане внимателно да изберете посоката на придвижване…
Вижте: Професия водач
