Имаше една дама, която знаеше не само най-много, а всичко за алпинистите, изкачващи най-високите върхове на планетата – 14-те осемхилядника и най-вече за 10-те непалски гиганта. Тази дама бе американката Елизабет Хоули – всепризнатата хроникьорка на хималаизма. Споменаваме я в минало време, защото на 26 януари 2018 г. тя напусна този свят, когато календарът ѝ бе отброил 94 години. (Родена на 9 ноември 1923 г. в Чикаго.) Една дама, която никога не се е занимавала с алпинизъм, не е изкачила нито един връх, дори не е ходила и до базовия лагер на Еверест, а толкова много е писала за този връх. И не само за него.
През 1946 г. в Чикаго, САЩ, една млада дама завършва с отличие История. Две години работи като журналистка в списание „Fortune”, след което предприема 8-годишно пътешествие из Европа, Африка и Азия. Харесва си най-много столицата на Непал Катманду. Там една случайна среща през 1961 г. с Едмънд Хилари – човекът, който има щастието да стъпи първи на покрива на света – Еверест, обаче изиграва решаваща роля в бъдещия й живот. Тази среща засилва интереса й към алпинизма и в частност към хималаизма, но не да се катери, а да въведе някакви нови порядки в хроникирането на хималайските изкачвания. Не, че преди това не е имало такива, а всяка експедиция и държава е следвала своя път на регистрация.
Вижте: Юнко Табей – първата жена, изкачила Еверест
По предложение на Хилари тя постъпва на работа като завеждащ непалския офис „Himalay Trust”, чийто собственик е самият Хилари. Успоредно с работата си в офиса тя постепенно се ориентира и към хроникирането на изкачванията на осемхилядните върхове, първо като хоби, а впоследствие и нейна основна професия в продължение на много години, та дори и чак до последния си ден – 26 януари 2018 г.
През 1963 г. като кореспондент на „Routers” мис Хоули получава възможност да отразява първата успешна американска експедиция по Западния гребен на Еверест. Там тя се запознава и сближава с друга много интересна и важна личност в света на алпинистите – Норман Диренфурт, който е и ръководител на тази експедиция. Репортажите ѝ за тази много успешна експедиция са оценени като много добри и това още повече ѝ вдъхва увереност в пътя, който вече е избрала.
Открива и лицензира своя собствена фирма за регистрация на изкачванията на всички експедиции, имащи намерения да се изкачат на осемхилядните върхове на Хималаите и Каракорум.
Вижте: Ще бъде ли разкрита “Най-голямата загадка на Еверест”?
Работният ѝ ден започва винаги в 7 часа и до 9 тя твърдо е на работното си място в офиса. След това започва срещите си с алпинисти и това тя прави с помощта на много, около 70, нейни помощници, които говорят най-различни езици. Държи връзка с Министерството на туризма, което издава разрешителните за експедициите. Познава се лично с най-известните световни алпинисти и от тях научава много. Не пропуска летището, където пристигат всички експедиции. Винаги е отлично информирана кой, кога и откъде ще пристигне в Катманду. Така тя получава много точна информация за намеренията на алпинистите, техния брой, както и спортно-техническите им възможности. Черпи информация винаги от извора. Ето какво разказва за нея Ед Вийстърс, първият американски алпинист, събрал колекцията на 14-те осемхилядника. „Пристигаш в хотела и още не си разопаковал багажа си, звъни телефонът на администрацията. Подават ти слушалката и чуваш непознат глас. С Вас говори мис Хоули. Кога и къде ви е удобно да се срещнем?…“
Разказват, че не само в големите, но и в по-малките ресторанти и хотели сервитьорите и администраторите, не обслужват алпинистите преди да са позвънили на мис Хоули. А бистро „Rom Doodle” дава безплатен обяд на всеки алпинист, изкачил Еверест, но само след като е получил потвърждение от мис Хоули, че върхът е изкачен…
Облечена е винаги с поли или рокли, но никога в панталони. Отива на срещи със стария си фолксваген тип „костенурка”, но никога не шофира самата тя, а предоставя това на верния си непалски шофьор.
Вижте: Райнхолд Меснер – повелителят на планините
Връзката между нея и алпинистите е двустранна. Не само тя ги търси, но по-често я търсят и те. „Ако ми е нужна информация за някой от осемхилядниците, се обръщам към нея – та нали тя е най- известният чужденец в Катманду и знае всичко” – казва за нея Райнхолд Меснер. Тя си е извоювала правото да бъде най-значимата личност, що се отнася до най-пълните и точни сведения за успешните и неуспешни изкачвания. С нея се съобразяват всички алпинисти и журналисти. От нейните данни тръгват по ефира всички съобщения за успехи на алпинистите. Създала е голяма база данни на темата Хималаизъм.
В нейните архиви са записани над 80 000 изкачвания на над 350 върха, провела е над 20 000 интервюта и годишно се среща с около 250 експедиционни ръководители и отделни алпинисти. Често е участвала в решаването на много спорни въпроси – изкачен ли е даден връх или не. По нейни данни не са признати изкачвания на шест кандидати за „Хималайската корона”. От нейната точна информация се е разрешил например въпросът коя алпинистка да бъде първата, която е събрала хималаийската корона – южнокорейката О Еун Сун или испанката Едурне Пасабан. Призът печели Пасабан, защото „О”, както всички я знаят, не доказва правото си на успешно изкачване на връх Кангчендздьонга. Последната дума в този спор е била на мис Хоули. „Не съдя никого. Аз просто търся и доказвам истината.” – казва за себе си тя.
Вижте: Нежният пол в алпинизма: Първите дамски изкачвания на осемхилядници
Базата данни, които мис Хоули е събрала, се съхраняват в 46 дървени шкафа с папки, някои от които вече потънали в прах. Тъй като тя се заема с тази информация след 1961 г., към осъществените опити и изкачвания на върховете от 1905 г. до 1961 г., тя постъпва като професионален историк-архивар. В нейна помощ дълги години е пенсионираният вече алпинист и компютърен специалист Ричард Солисбъри, който живее и работи на компютъра си в щата Мичиган.
Интересна е и надпреварата между двамата големи алпинисти по нейно време – Райнхолд Меснер и Наоми Уемура кой да стане първият алпинист, изкачил соло и без кислород Еверест. Печели Меснер, защото точно мис Хоули го съветва да не чака разрешение за изкачването на върха откъм Непал, а да отиде от север, където тази процедура върви по-бързо. В това време Уемура продължава да чака разрешение от Непал и губи битката с Меснер.
Елизабет Хоули твърдо се обявява за истинските стойности в алпинизма, за чистия алпинизъм, като не одобрява бързото му комерсиализиране с извеждането на върховете на богати и себелюбиви клиенти, на предварително поставяне на парапети на трудните и опасни места от шерпите. Според специалистите, след нейната кончина светът на хималаизма ще продължи, но няма да бъде същият.
За голямото уважение и признание към нейното дело от 26.08.2014 г., когато бе отбелязан нейният 90-годишен юбилей, един безименен връх в района на вр. Дхаулагири с височина 6182 м е назован на нейното име. Първото му изкачване е осъществено от френския алпинист Франсоа Дамилано, който предлага това име да бъде официално одобрено с указ на Министерството на туризма в Непал. Самата тя обаче счита, че върховете не бива да се назовават на имената на хора, били те много или по-малко заслужили в алпинизма, а това да става съобразно местните традиции.
Вижте: Project Possible 14/7 или всички осемхилядници за една година
Елизабет Хоули е добре позната и на българските алпинисти. Дори с писателката-алпинистка Калина Ковачева, вече покойник, ги е свързвало истинско приятелство и размяна на редица мнения не само по въпросите на алпинизма, но и по чисто приятелски въпроси. Мис Хоули има точен и верен поглед и към българските изкачвания на осемхилядните върхове, както и своите забележки по тях. С нейните архиви се е съобразил и авторът, при подготовката и издаването на книгата „България на крачка от Хималайската корона”.
Ето само един детайл от нейния начин на събиране на данни за успешните и неуспешни опити на даден връх. „Въпросите, които се задават от страна на мис Хоули или от нейните помощници са много: Като, къде и на каква височина сте срещнали даден алпинист? Разговаряли ли сте с него или с тях? Какво видяхте и как изглежда самият връх? – Същите въпроси се задават и на засрещнатите алпинисти. Да се заблуди мис Хоули, е абсолютно невъзможно”.
А ако пак се върнем към американския топ алпинист Ед Вийстърс, то той казва: „Трябва винаги да сме 100 на 100 сигурни в това, че сме били на върха, на най-високата му точка, защото мис Хоули знае всичко и ще попита – „Как изглежда върхът”? И ако не си много точен, ще разбере, че става въпрос не за успешно изкачване, а за заблуда. Въпреки, че тя никога не е била на даден връх, тя отлично знае всичко за връхната му точка. Е, има и алпинисти, които предпочитат да не се срещат с нея…”
Сега, когато тя вече не е между живите, архивите ѝ са станали достояние на всеки, който желае да ги ползва. И без нея делото ѝ продължава, защото тя е подготвила достойни свои последователи, защото изкачванията на големите върхове ще продължат докато има алпинизъм и докато ги има тези примамливи върхове.
доц. Сандю Бешев
