Хриси, както я наричат приятелите, е на 27 г. и е родена глуха. Тя е активен и усмихнат човек, който предпочита да живее живота на високи обороти. От 2017 г. активно се занимава с планинско колоездене, като тази година прави и първото си участие на Deaflympics – олимпиадата за глухи атлети от цял свят.
За Хриси колелото и спортът са неразривна част от нейното ежедневие. Не по-малко важна част от това ежедневие е жестовият език, които за глухите хора е основен начин да изразяват своята личност и да общуват. От една година Хриси е обучител в Академия „Наистина жестов език“ и се опитва да научи чуващи хора да комуникираш с помощта на жестовете, израженията и езика на тялото.
Разговорът ни с Хриси се върти около планини, колело и движението като начин на живот – и често се връща към жестовия език като повод за гордост.
Разкажи ни малко повече за работата си – какво правите в Академия „Наистина жестов език“?
През 2021 година беше приет Закона за българския жестов език – отвориха се много възможности за развитие, включително и в сферата на обученията. Академия „Наистина жестов език“ дава възможност на чуващи хора да се докоснат до богатството на този език. Някои от тях са родители на глухи деца, други са учители, които работят с такива деца. На трети пък просто им е интересно, все пак за тях това е като да учиш нов чужд език. Предлагаме и курсове за бъдещи преводачи от и на жестов език.
Нашият екип е съставен от, както се казва, „чисти глухи“ – това означава, че сме естествени носители на жестов език, това е първият език, на който мислим и общуваме свободно. Целта ни е да създадем по-добра връзка между глухата общност и чуващите хора.
Целта ми е да се развивам като специалист по жестов език и за тази цел вече ми е предоставена уникалната възможност да представлявам фондация „Заслушай се“ и Академия „Наистина жестов език“ в международен обмен по програма на Фулбрайт с единственото висше учебно заведение в света, където се преподава изцяло на жестов език – университета Галодет. Ще бъда там следващата година. Вярвам, че и глухата общност в България заслужава да има възможности за участие в редица международни професионални обмени, които да ни изграждат като по-добри професионалисти в областта на жестовия език и науките за глухотата.
Какви са впечатленията ти от работата с чуващи хора?
При повечето чуващи първата реакция при сблъсъка с българския жестов език е изненада. Те все пак са свикнали в голяма степен да попиват информацията чрез ушите и изведнъж са поставени в ситуация, в която трябва да се справят без помощта на звук – изцяло визуално чрез ръцете и езика на тялото. Започват да се чудят как да развият визуалната си култура. За мен е уникално да наблюдавам реакциите им. Като носител на жестов език аз добре разчитам емоциите по тялото и израженията и често срещам една огромна изненада от това колко е различен този начин на общуване. Разбира се в последствие тази изненада преминава в желанието им да усвоят българския жестов език – голямо удоволствие ми доставя да виждам това. В началото за някои хора е много трудно да се поставят в такава среда, но и е много индивидуално. Има и такива, които веднага се справят много добре.
Как протича един твой ден?
Никога по един и същ начин, обичам всеки ден да е различен. Ежедневието ми трябва да е разнообразно. В някои дни ставам много рано, правя тренировки с колелото, после идвам с колело на работа. Аз живея в село Чепинци – на 15-тина километра от София, така че това си е още една тренировка. Друг път дните ми са по-лежерни.
Какво ти носи планинското колоездене?
Това е най-бързият начин за придвижване в планината. И именно защото е много бързо, ми носи едно по-дълбоко и силно усещане за природата около мен. Не е същото като да се придвижваш пеша – виждаш повече, изживяваш повече. Адреналинът също е фактор – дори в градска среда, когато се кача на колелото, се чувствам по-жива. Пробвала съм и други спортове – бягане, пешеходен туризъм – но открих, че именно колоезденето е моята страст.
В какви състезания си участвала?
Тук в България във „Витоша 100“, „Байк и Рън за Чепън“, „Купа Мургаш“, както и на различни малки и големи байк мероприятия.
През май тази година участвах в Deaflympics в Кашиас до Сул в Бразилия като представител на Гърция. Аз съм с двойно гражданство – българско и гръцко – и се включих чрез Спортната федерация на глухите в Гърция. Deaflympics е олимпиадата за глухи хора от цял свят – тази година имаше атлети от 77 държави. Обединява ни както спорта, така и това, че сме носители на жестов език. Всички се разбираме – всяка държава си има свой национален жестов език, но използваме и международен. В комуникацията няма бариери както при чуващите хора, интеракцията между спортистите от различни държави се случва много естествено и свободно.
Разбира се, че забелязах, че всеки един от спортистите се придържа към своя национален отбор с цел фокус върху самия спорт. Вярвам, че в това отношение сме същите като чуващите спортисти. Да, за нас, глухите спортисти, обаче е и присъщо по-бързата социализация, защото това, че сме глухи хора, повече ни сближава.
Естествено познавам и чуващи спортисти – единственото предизвикателство е, когато трябва да водим по-задълбочени разговори. Чуващите могат да научат жестов език, докато глухите хора няма как да се научат да чуват. Когато се налага общуваме чрез писмена комуникация на смарт телефоните си или с лист и химикал.
Как се подготвяш за тези състезания?
Най-вече с много каране на колело. Дори това да се придвижа до работа ми дава 30 км на ден. Опитвам се да се подготвям на различни терени – в планината, както и на равнинен терен. Правилното хранене и редовните силови тренировки във фитнеса също са много важни. Физическата подготовка е от първостепенна важност, в това отношение чуващи и глухи сме наравно. Това, че съм глуха, никога не е било пречка за мен, напротив. Мисля, че ме прави по-фокусирана, когато карам.
Какво е отношението ти към планината?
Аз съм много свързана с планината, от малка я обичам. Моето семейство обаче не обича да ходи на планина и не ми позволяваше да излизам в нея, страхуваха се. В университетските години вече си открих средата. От една страна учих за спортен педагог и покрай специалността си намерих приятели, които споделяха моята любов към природата и адреналина. От друга страна в глухата общност срещнах много хора, които също са дълбоко свързани с планината. Смятам, че трябва да намерим някакъв баланс – не можем да си седим само в града, трябва да излизаме и в природата и да имаме правилното отношение към нея.
Къде ти е любимото място за каране в България?
Много харесвам маршрута Ком-Емине (Е3). Именно това ми беше първият по-голям преход с колело. Минавахме го четирима души – трима глухи и един чуващ. Много съм благодарна на водещия на групата, Александър Иванов, който също е глух, за възможността да се включа, защото това е едно от най-специалните ми преживявания. 11 дни, изпълнени с много предизвикателства – а аз смятам, че именно чрез предизвикателствата откриваш себе си. Видях, от какво ме е страх, къде са границите ми, какво ми дава сила да продължа. Аз бях тръгнала с една тежка раница, 11 кг – голяма грешка. Хем трябва да карам, хем да пренасям целия този багаж. В следващите преходи, когато съм каралапо международен маршрут Е8 вРила и Родопите , вече бях по-подготвена да не нося повече от 6-8 кг. Но на Е3 най-много се вдъхновявам от усещането за красотата на Стара планина с нейните гледки. В такива моменти губиш дума и ума и не можеш да намериш точните думи за да опишеш усещането колко мъничко място заемаме във величествената планина.
Какви са плановете ти за бъдещето? Би ли искала да караш повече в чужбина? А как се развиваш като специалист по жестов език?
Тук в България нещата са доста по-лесни – решаваш и тръгваш. Имам желанието да карам в чужбина, но за това трябват доста повече ресурси. Все пак трябва да финансираш по-дълго пътуване, да помислиш как ще пренесеш колелото – не можеш да отидеш някъде и просто да наемаш друго. Трябва да си си с твоето колело. Ще е по-лесно, ако имам екип, с който да пътувам. Не ми пречи да съм сама, но все пак в някои ситуации е по-добре да пътуваш с отбор.
За финал Хриси напомня, че винаги през последната пълна седмица на м.септември се отбелязва Международната седмица на глухите хора, която тази година е между 19-ти и 25-ти септември. На 23.09 е Международния ден на жестовите езици. Във връзка с това ще бъдат организирани събития – насочени както към глухи хора, така и към чуващи, които биха искали да се докоснат до един красив свят, в който хората общуват с ръцете, лицата и телата си.
Изказваме специална благодарност на целия екип на Академия „Наистина жестов език“, който безусловно подкрепят Хриси в нейната мисия като спортист и обучител по жестов език.
