Ник Стивънс беше един от най-възрастните участници сред скиорите на Pamporovo Freestyle Open тази година, на 22 години. Ник е обиколил половината свят с настоящия си живот на професионален фрийстайл скиор и е роден в това интересно и далечно място Австралия. Доста е грамаден на височина и говори като зрял човек, макар още да си е младеж. Поради всички тези причини, решихме, че Ник има интересни неща, които може да ни разкаже. Дали е така, ще разберете от следващото интервю.
360: Здрасти, Ник. Благодарим ти, че ни отделяш малко време непосредствено след днешното състезание. Ти не можа да се класираш днес в челните места, завърши седми. Сподели ни впечатленията си от състезанието! (бел. ред. – на следващия ден, събота, Ник завърши 4-ти)
Ник Стивънс: Съдийството беше справедливо, но съм малко ядосан от собственото си представяне – бях много далеч от начина, по който карам по принцип. Истината е, че имах проблеми на загрявката тази сутрин, заради падналия пресен сняг. Условията ме принудиха да променя селекцията си от трикове за състезанието, отказах се от левия суич дабъл корк (двойно салто) и дясната деветка (ротация от 900°) и вместо това загрях с дясна седмица (720°) и лява деветка. Впоследствие условията се промениха. Направих няколко грешни преценки, но така е, когато си сам на състезание (бел. ред. – без треньор).
360: А тренировките вчера бяха ли от полза?
Ник: Искаше ми се да разполагам с малко повече време на трасето, да експериментирам с няколко различни ръна. Останах обаче много впечатлен от екипа, който поддържа парка. Личи си просто, че искат да направят добро трасе и добро състезание. В Америка въобще не е така. Там, ако кажеш на някого от конструкторите, че скока няма достатъчно поп например, ще го приемат лично. Тук всички са много мили и искат да помогнат по всякакъв начин. Участвал съм в доста състезания и мога да кажа, че това беше много добре организирано. Времето се спазваше стриктно, съдийството беше безпристрастно. Изненадан съм и съм впечатлен!
360: Какво ще кажеш за атмосферата на състезанието?
Н: Норвежците определено вдигнаха настроението с карането си, много добре се получи! Иначе попивките и заходите към скоковете бяха чист лед, доста беше хлъзгаво и контактът със снега при приземяване беше доста тежък. Приземяванията бяха толкова твърди, че успях да си счупя и двете ски обувки! Това стана вчера, а днес, на загрявката, успях да си счупя и едната ска, така че на състезанието трябваше да карам с тази изпотрошена екипировка – малко беше кофти.
360: Това е много неприятно. Добре, ако оставим тези проблеми настрана, как се чувстваш в момента? Какви емоции ти носят събития като това?
Н: Този сезон си дадох сметка, че харесвам състезателната подготовка, тренировките, емоциите, които носят победите и загубите в състезанията. Като цяло ми харесва животът на професионален атлет (става професионалист през 2013 г.). Само едно нещо не ми харесва и това са тренировките непосредствено преди състезание, няколко дни преди самото мероприятие. Това е моментът, когато се озовеш на чисто ново слоупстайл трасе и разбереш, че нямаш нито един готов трик за там. Естествено, като поогледаш и направиш няколко спускания, започваш да виждаш потенциалните места за една интересна линия.
Н: Като цяло, в един нов парк, нещата, които ти се ще да покажеш на състезанието, са съвсем различни от нещата, които можеш да направиш на точно това трасе. Много е трудно да показваш едно ниво на каране на всички състезания.
360: Тогава какво е нужно, за да постигнеш такова постоянство?
Н: Какво е нужно, за да се адаптираш бързо към трасето и времето ли? Самочувствие, достатъчно време върху ските, подходяща екипировка и да не позволяваш на нищо да ти развали позитивната нагласа, да се забавляваш, докато се състезаваш!
360: Практикувал ли си други спортове преди да се увлечеш толкова сериозно по фрийстайл ските?
Н: Играя баскетбол и футбол. Също, обожавам да карам сърф по плажовете на Австралия и мотоциклет по криволичещите, извънградски пътища там. Това определено са две неща, които доста ми липсват.
Н: Понякога ми е самотно, особено, когато пътувам в държави, чийто език не говоря и където нямам познати. Но пък карането на ски те среща бързо с много хора и, само по себе си, то е един универсален език. Когато си на склона, не ти трябва да знаеш езика, просто се пускаш и караш и хората го разбират, веднага споделят преживяването ти.
360: Ти каза, че от доста време не си си бил в Австралия? Кога започна това твое пътуване по тренировъчни лагери и състезания?
Н: Тръгнах на 12-ти ноември от Мелбърн, за да прекарам няколко месеца в Щатите, тренирайки в различни паркове. От януари насам се местя постоянно, заради участия в различни състезания. Прекарвам седмица тук, два дни там и така. През май започва семестърът в университета ми и ще се прибирам към вкъщи преди това.
360: Двамата състезатели от Италия на Pamporovo Freestyle Open (ски състезанията) са единствените участници, които пътуват с треньор. Каква е по принцип тенденцията?
Н: Като цяло, това е въпрос на личен избор, дали ще пътуваш с треньора си или не. Повечето състезатели, които познавам, са придружавани от треньор. Но тук е от значение дали въпросният отбор разполага с повече от един треньор. Ако имат само един, той обикновено пътува с топ карачите.
360: Ти имаш свой треньор?
Н: Да, но той е с двама наши атлети в Сиера Невада – Райли Лукас (р.д. – 1995 г.) и Ръсел Хеншоу (р.д. – 1990 г.). Затова аз съм сам тук, но в Щатите бяхме няколко човека от отбора и беше забавно.
360: Ти си карал в едни от най-големите и популярни сноупаркове в света – Парк Сити, Брекенридж, Лаакс, Кардрона. Можеш ли да ги сравниш по някакъв начин или да ни разкажеш за някой любим елемент от сетъпа?
Н: Това е труден въпрос. Всеки един от тези паркове има характерни неща, които го правят страхотен. Но ако трябва да се спра на едно място, то това би бил паркът в Кардрона (бел. ред. – Нова Зеландия). Там срещам толкова много познати и всички райдъри са на супер високо ниво. Понякога времето е лошо, но паркът е просто нереален. Биг еър скокът е може би любимата ми част от този парк.
360: Това всъщност е един от най-големите биг еър скокове в света?
Н: Да, със сигурност най-големият, отворен за непрофесионални карачи. Това наистина е един огромен скок, може би шест или седем пъти по-голям от големия скок на Pamporovo Freestyle Open (бел.ред. – Скокът в Кардрона има 26 метра тейбъл).
360: И ти си го скачал?
Н: О да, обожавам този скок. Това е един от най-добрите скокове, които съм карал.
360: И какви трикове правиш на него?
Н: Суич трипъл 12 (тройно салто с ротация от 1260°) или големи въздушни дабъли (двойно салто). Про линията в Кардрона също е много добра. Това са отново едни доста големи скокове, на които можеш да правиш дабъл флипове в серия и където може да се развие един много добър флоу. В Австралия се намира също друг много голям биг еър скок, „One Hit Wonder“ (бел. ред. – Thredbo Alpine Resort), който отново спада към най-големите скокове в света, но той вече не е публично достъпен.
360: От колко време се занимаваш професионално с фрийстайл ски?
Н: Не от много. Първите ми международни участия бяха в Брекенридж през 2012 г. В този начален период имах доста контузии, защото търсех твърде бърз прогрес и нямах последователност в триковете си. Приблизително от две години – две години и половина, се занимавам наистина сериозно и се опитвам да се фокусирам изцяло върху карането. Допълнително съм студент и работя, когато съм у дома, в Мелбърн.
360: Ти сподели, че една от водещите ти цели в момента е да събереш достатъчно FIS точки за квота на Олимпийските игри. Кои са твоите сънародници, които също се борят за това и имат шанс?
Н: Определено Ръсел Хеншоу е един от най-добите ни фрийстайл скиори в момента. След него може би се нареждаме аз и още едно момче от Мелбърн. След това са по младите, като Бейли Джонсън (р.д. 1998 г.) и Райли Лукас.
360: Не мислиш ли, че участието в Олимпийските игри е свързано с прекалено много стрес?
Н: Най-вероятно – да. Дори присъствието на откриващата церемония ще е едно доста стресиращо изживяване. Тъй или иначе, нямам нужните точки, за да участвам, поне засега. Фрийстайл ските са един доста тежък спорт и има много фактори, които допринасят тук. Имаш тънкия момент с преценката на скоростта при триковете, натрупващата се физическа умора, психическата настройка. Всичко това трябва да ти е идеално, за да постигнеш един добър рън, с който да си спечелиш предно място на състезание.
360: Какво мислиш за фрапиращия прогрес, който се случва в поседните години при биг еър триковете?
Н: За мен прогресът в карането е нещо задължително. Преминах етап от развитието си като скиор, в който след всяко кацане на нов трик бързах да премина към следващия. А всъщност най-трудното нещо е повторението на триковете и постоянството. Именно тук се осмисля ролята на треньора, който те кара да повтаряш един трик на различни скокове и в различни метеорологични условия.
Н: Със сигурност обаче прогресът, който наблюдаваме, се случва на ръба на възможностите на райдърите. Нещата определено са малко извън контрол, особено при най-младите карачи в Щатите. Ситуацията е доста крайна там, децата направо откачат. Има толкова много от тях в парка, а контузиите им се редят една след друга, защото се хвърлят във всяка посока, само и само да спечелят състезание. Все пак, сред тези хлапета се намират и истински таланти на ските.
Н: Хубавото е, че съдийството в Америка, а и в Европа, опитва да намали мотивацията за такъв тип прогресм отдавайки повече значение на стила на каране, чистотата на изпълнение на триковете и на вложената креативност в тях, а не само на размера на трика.
360: Има ли голяма разлика между нивото на каране в САЩ и в Европа?
Н: Не, бих казал че е доста сходно. Фрийстайл скиорите в Европа също са доста добри. Различното е, че конкуренцията по състезания в Щатите е доста по-голяма. Това е така, защото там има по-малко ивенти – горе-долу четири големи фрийстайл състезания в САЩ и едно в Канада. В Европа всяка държава има свое събитие и собствен кръг от райдъри.
360: Проблемът е, че тук в Европа нямаме много фрийстайл събития от Световната купа. Затова организаторите на Pamporovo Freestyle Open се опитват да доведат Световна купа тук, в Пампорово – Мечи чал. Ти какво мислиш за това?
Н: Сериозно, в Пампорово, страхотно! На това трасе могат да се построят добри скокове. Ако се измени архитектурата на сегашните скокове, ще се получи. С тази траектория и ширина на трасето може да се построи един много добър парк за събитие от подобно ниво. Той може да включва два или три скока. Естествено, трябва и повече сняг. Смятам, че шейпърите тук биха могъл да се справи с това. Също, организацията с настаняване на атлети в курорта вече е установена. Инфраструктурата е много важна за домакинството на една Световна купа и, според мен, тя е налице тук. Смятам, че Пампорово има потенциала да организира една невероятна Световна купа по фрийстайл.
360: Би ли участвал, ако такава се организира догодина?
Н: Да, много ще се радвам да участвам отново. Освен всичко останало, съм доста впечатлен от метеорологичните условия тук. Днес изглеждаше сякаш условията за каране няма да са много добри, а въобще не стана така – времето постепенно се оправи. В Кардрона, когато времето е лошо, човек просто не може да се добере до сколна от силния вятър. Срещал съм подобно екстремно време на състезания в други точки на света. Затова мекото време тук е голямо предимство.
360: Последен въпрос. Какъв ще бъде следващият ти нов трик?
Шегувам се с моя треньор, че това ще е дабъл корк 12, но той по-скоро не мисли така. Много искам да успея да направя нормален трипъл 1440°, с ротация наляво или надясно, и след това да го зауча на суич. Ще ми се да започна да правя и дабъл корк седмици, но съм малко зле с корк тройките, така че може би няма да се случи. Но при всички положения е важно да се работи върху ротацията и в двете посоки. Когато ми попадне хубав рейл, мисля да пробвам да зауча флип-он и флип-оф, но ще видим кое от всичкото ще ми се получи.
360: Звучиш сякаш мислиш доста време за това какви трикове да направиш.
Н: Постоянно, няма спирка. Пиша си списъци всеки ден.
360: Наистина правиш това?
Н: Ами, преди пишех едни много дълги списъци с трикове, които искам да науча или пробвам. Сега вече, когато тренирам за състезания, не разполагам с времето да работя върху една определена група трикове.
360: Добре, как ти помага това със списъците?
Н: Записването на триковете ти помага до някъде да ги визуализираш в главата си. Другото е, че ти дава усещането, че донякъде си постигнал целите си. Като цяло, ти помага да останеш фокусиран в развитието си като скиор.
