Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.
Дисциплината “Вертикален километър” в планинското бягане се завръща на световната сцена след ковид кризата с отворени серии и финал в Лимоне, Италия идната есен. Стартът на сериите е в България на 5 юни със състезанието “Parangalitsa VK”. То ще се проведе в близост до втория най-стар резерват в България – „Парангалица“, в Рила. Местността „Картала“ ще бъде домакин на първото издание.
Трасето е с дължина 4700 м и денивелация 960 м. Parangalitsa VK ще бъде определящ старт за сформирането на Националния отбор за младежи и девойки за предстоящото Световно първенство по вертикално бягане в Италия, съобщиха от Българската федерация по скайрърнинг.
Попитахме нейния председател Димитър Димитров за малко повече подробности.
ВИЖТЕ повече за „Пирин Ултра“ 66 км – старт от Световните серии по скайрънинг, тук.
В дисциплината “вертикален километър” става дума за 1000 м денивелация, изкачване, в 5 км дължина по трасето – това е основният стандарт и около него вече може да има малки вариации. Ако трябва да си го представиш образно, е, да речем, едно изкачване от хижа „Вихрен“ до връх Вихрен или от хижа „Бъндерица“ до връх Кутело по най-прекия маршрут – наистина е много стръмно!
“Дисциплината е доста популярна в Алпите, има и в планината Олимп състезание, което беше част от Световната купа. Развива се като паралелни стартове към по-големите скайрънинг или ултра състезания, има и отделни такива състезания. Има световни рекорди, както и най-добри времена на съответните трасета. Има и някои по-екзотични стартове – например, двоен и дори троен вертикален километър – в района на Монблан има такова състезание, което е с 3000 метра изкачване. Това е много достъпна дисциплина, не е много дълга и човек може да се раздаде напълно, при максимално натоварване, защото сравнително бързо стига до върха. Обикновено елитните състезатели се изкачват в рамките на 30 – 35 минути, а останалите по-подготвени участници – за час, за час и 15 минути” – казва Димитър Димитров.
“В историята на скайрънига тази дисциплина я има от доста време. Има някои легендарни изкачвания, с рекорди – на Килиан Жорнет, на Реми Боне. Много е популярна в средите на ски-алпинизма, тъй като състезателите там лятото тренират именно с Вертикален километър. В България до момента имаше едно такова състезание, което се провеждаше в района на Кутело, от хижа “Бъндерица”, макар че там трасето беше малко по-дълго или с по-малко изкачване. Като цяло, дисциплината е доста по-популярна навън, отколкото тук“.
Защо Парангалица?
“Първо, защото трасето отговаря на стандартите. Второ, е много достъпно. Състезанието може да се проведе в началото на сезона, когато хората са още в началото на подготовката си и е по-лесно да се участва по това време на годината. Освен това, наличието на лифт позволява трасето да се избяга на макс и после да се слезе с лифта. Иначе, когато човек се раздаде напълно, слизането после е много мъчително, защото теренът е много стръмен.
Трасето на Картала е наистина много стръмно и първите 2/3 се бяга по самата писта – там е трева в момента, но е доста интересно – ще трябва да се използват щеки, ръце… В последната част – на връх Исмаилица, има сняг. Локацията е много красива! На самия връх, когато се излезе, във финалната част, южно се вижда целият Пирин, а на запад, на изток и на север се вижда цяла Рила. Теренът не предполага някакви големи рискове – състезанието може да се проведе и при лошо време, дори и да вали”.
ВИЖТЕ за представянето на Дизела и Антония Григорова на маратона в Олимп тук.
Тъй като тази година има Световно първенство по скайрънинг, Европейско за мъже и жени, и Европейско за младежи, по време на Parangalitsa VK Българската федерация по скайрънинг ще прецени кои бегачи могат да участват на по-големите състезания. Понеже миналата година Световната купа по скайрърнинг отпадна заради ковид, сега ще се състои шампионат VK Open с 9 международни старта в 6 държави – България, Испания, Италия, Норвегия, Португалия и Великобритания. Финалът е в Лимоне, Италия. Очаква се най-добрите от всички тези стартове да се състезават там, победителите от Парангалица – също. Фаворитите за старта в България са Кирил Николов – Дизела, Ники Калистрин, биатлонистите Владо Илиев и Милена Тодорова, уточнява Димитър Димитров.
ВИЖТЕ повече за предизвикателството Limone Extreme тук.
А ето какво ни разказа Дизела за Вертикалния километър:
Как си след пандемията и разместения календар на състезанията?Промени ли се тренировъчният ти режим?
Дизела: Добре съм. Почвам да влизам във форма, тренирам, надявам се да мога да участват във “Витоша 100”. От есента на 2019 г. не съм участвал в състезание в чужбина. В България участвах в 2-3 състезания като част от подготовката. Единствено на Коджа кая пробвах да видя каква ми е формата и се напънах (там Дизела постави рекорд за най-бързо изкачване на връх Коджа кая – 3,6 км, 500 м D+ за 21:14, бел.ред.). Докато работех хоум офис, беше доста гъвкаво и можех по нормално време да си тренирам. Сега отново съм в офис и тренирам сутрин – от 7 до 9:00, защото след работа не се чувствам ефективен. Но все още успявам да съчетавам двете неща.
ВИЖТЕ повече за финала на сезон 2019 в скайрънинга тук.
Как се подготвяш за състезание по Вертикален километър?
Дизела: Зимата имам средно на месец между 15000 и 20000 вертикални метра със ските (пантене – бел.ред.) и затова нямам нужда от някакви специални тренировки, става си естествено. Когато обаче се готвя за голямо състезание извън България, тогава вече правя по-специфични тренировки – бягам по стръмни терени, правя интервали по тях.
ВИЖТЕ съветите на Дизела за Red Bull Moreni Challenge тук.
Вертикален километър или скайрънинг – кое ти допада повече?
Дизела: Хубав скайрън е много по-предизвикателен. При вертикалния километър отиваш и се изпомпваш за 40 минути. Когато състезанието е по-дълго, както при скайръна, там вече трябва да имаш тактика, да провериш терена – какъв е на спускане, на качване, колко е дълго, как да тръгнеш, как да си разпределиш силите. Но пък едно от нещата, които винаги са ми харесвали във Вертикалния километър, е, че виждаш как стръмни терени се оказват бегаеми. Бих предизвикал всеки да провери как се справя с баирите. На Парангалица не е най-стръмното трасе и е подходящо за по-широк кръг от хора, а финалът на върха е невероятен – точно между Рила и Пирин. Особено ако не си бил в тази част на Рила, южната, определено си заслужава да се отиде и да се види!