Зимата дойде, това обаче не значи, че преходите в планините и изкачванията на знакови и популярни планински върхове не бива да отпадат от мечтите и плановете на алпинистите, по-подготвените планинари и дори на редовите туристи.
Всичко обаче трябва да става по отдавна заучените и изпробвани правила и закони.
Далеч съм от мисълта да се явявам в качеството си на учител, особено на алпинистите и планинарите, но базирайки се на 65-годишния си планинарски и най-вече алпийски опит, бих желал да припомня някои, наглед ясни и много познати правила. Правила, които прочитайки ги всеки би казал, че са му пределно ясни. Да, знам че не съм ги измислил аз и то точно сега, когато планината ни ги припомни по време на близките почивни дни. Ако пиша тези редове то правя това, не за да ви поучавам, а да ви обърна внимание да си ги припомните.
Убеден съм в това, че групата планинари тръгнали в този студен зимен ден от х. „Плевен” за връх Ботев, за едноименния заслон или просто да се прехвърлят към х. „В.Левски” нещо са пропуснали. За щастие разминаха се с най-лошото. Но знаят ли тези планинари какво и колко този или тези техни пропуски струваха на всеотдайните планински спасители, които не си почиваха у дома, а цели 11 часа се бореха за тяхното оцеляване. Хвала на момчетата, някои от които вече са бащи и дори млади дядовци!
Не се размина с най-лошото, в тези дни, обаче варненецът DJ Emotion Тодор Желязков, за когото връх Жълтец в Централна Стара планина ще остане последният му връх в живота. /Виж „Внимание пътят към вр. Ботев през зимата е само през Параджика”/. За него казват, че бил добър планинар. Значи на някое познато правило не е обърнал нужното внимание.
Не искам да се впускам в подробности, въпреки, че за тях трябва да се пише, да се повтаря и дори да се пише и по три, а защо не и по повече пъти. От това, което чух по телевизиите и радиото останах с впечатление че:
Въпросът с планинска застраховка е пропуснат. Моментната обстановка е подценена, а собствените възможности надценени. Пропуснати са и някои от най-необходимите за състоянието на терена алпийски съоражения. Знам, че тези съоражения не са по джоба на мнозина. Че едни съвременни котки за някои са почти половината, а за други цяла заплата.
Уверявам ви обаче, че най-необходимия алпийски атрибут при зимни условия са котките. За нашите условия родното производство на завод „Червено знаме” гр. Дебелец са напълно подходящи. Пишейки това знам, че някои ще се усмихнат на тези мои уверения. Но аз не се страхувам от това, защото с тези котки, някога бе премината Безенгийскатта стена, бе изкачен първият български седемхилядник, бе направен „Кръстът на Ушба”, траверсът на „Шхелда”и редица още трудни върхове по Алпите, Кавказ и Памир.
А тези котки нито са скъпи /около 30-40 лв/, нито са много тежки /0.800 гр/. Но, сложите ли ги в раницата преди да тръгнете и на обувките, когато сте в планината, спасителните акции в предишните дни нямаше да ги има.
