Срещаме се с Владимир Павлов – първият българин спуснал осемхилядник със сноуборд, абсолютен екстремист и неуморим пътешественик. През есента на 2019 г., Владо изкачва и спуска Манаслу, с което се превръща в първия нашенец, успял да спусне връх над 8000 м. Поводът е излизането на дебютната му книга „Моите сноуборд върхове“, разказваща за вдъхновяващите му преживявания из родни и чуждестранни планини. Поговорихме си за връзката между сноуборда и писането, за бъдещите му планове и кой е Владимир Павлов, такъв какъвто все още не го познаваме.
360°: Ти си първият българин, който се спуска от осемхилядник със сноуборд. Разкажи ни как се чувстваше в онзи момент?
Владо: По време на цялата експедиция до връх Манаслу бях много целеустремен и голяма част от мислите ми бяха насочени към това как да направя нещата по най-добрия начин и с най-малко рискове, да се запазя здрав и силен за големия момент на изкачването до върха и спускането.
Самата атака премина добре по мой план, а веднъж стъпил на върха изпитах силни емоции, но все пак моята заветна цел бе спускането. Чувството да застанеш на осемхилядник и да затегнеш автоматите на сноуборда на краката си е наистина велико, но в същото време трябваше да запазя свръхконцентрация за това каране от върха до 5000 м височина напълно сам. Когато спускането започна, всичко останало изчезна. Бях съсредоточен единствено в сноубординга, завоите, терена, снега, избрания маршрут и всички опасности, през които трябваше да премина.
Преди да замина очаквах спускане по лед и фирн, което е нормално за тази височина, но всъщност карах по перфектни склонове с пресен сняг и изживяването бе епично. Запазих самообладание и умереност през цялото време и чак, когато стигнах до безопасния базов лагер, можех наистина да изразя радостта си и да празнувам пълноценно. Трудно ми бе да осмисля всичко, което направих, а онзи момент, за който ме питате ще живее вечно в мен.
360°: Наскоро излезе дебютната ти книга “Моите сноуборд върхове”. Как се вдъхнови да пишеш за преживяванията ти в сноуборда?
В: Честно казано, не знам как съм се вдъхновил – то просто си извира от мен, а моята работа е да не го спирам това желание да пиша. В увода на книгата съм го формулирал така:
„Подобни импулси, идващи директно от сърцето или пък от небето…кой знае… всъщност винаги съм смятал за достатъчна причина да се захвана с каквото и да било в живота си.“
Винаги съм бил насочен към хуманитарните науки и от дете ми беше приятно да пиша, а сноубордът и планината ми дадоха добър повод за по-конкретни текстове и в крайна сметка – за книгата.
360°: Какви са основните теми, които ще прочетем в книгата?
В: „Моите сноуборд върхове“ съдържа разкази и пътеписи от сноуборд приключенията и експедициите ми, както от високите върхове, на които съм бил, така и от любими в България планини.
Вътре ще откриете текстовете ми от връх Манаслу 8163 м, Ленин 7134 м, Дамаванд 5671 м, Монблан 4810 м, а също и от Пирин и Рила. Смятам, че в написаното има и сериозен автобиографичен момент, теми за размисъл, различни от планината, така че читателят ще може да добие не само фактологическа хроника на събитията, а едно цялостно изживавяне и съпреживяване на емоциите ми и дългия път към осъществявянето на една мечта с всички съпътстващи тежки моменти и радости. В тази книга съм оставил наистина много от мен, тя вече срещна повече от добри отзиви и искрено се надявам да се хареса и на всички вас.
360°: Измежду страниците на книгата, ще прочетем за един непознат Владо. Кой е той всъщност?
В: На този въпрос съм безсилен, защото в търсене на отговора според мен, преминава целият живот на всеки човек. Да, в книгата съм разкрил или загатнал някои по-лични теми и аспекти, осмелих се дори да включа някои свои стихове, които никога не са виждали публичност, но в крайна сметка реших да не ги оставям да изгният с мен някой ден.
За да бъдеш искрен и истински се изисква огромен кураж и в книгата съм се постарал, доколкото мога да съм такъв, като се надявам това да бъде оценено от читателя. В днешно време честността и прямостта тънат в забвение, а техните опоненти процъфтяват в името на лицемерието, суетата и материалните облаги. Знам, че в редовете съм бил искрен, а ако открия някой ден и кой съм всъщност, ще ви пиша по въпроса.
360°: Къде се обединяват писането на книги и карането на сноуборд?
В: Сноубордът и планините за мен означават безгранична свобода, силни емоции, здраве и в крайна сметка – неподправено щастие. Тези усещания остават в мен дълго след преживяното по склоновете и както вече отбелязах, те ми дават стимул, а имам и вътрешното спонтанно желание да ги запиша и предам нататък.
Пиша за себе си и за всички хора, като така ми се струва, че ще мога да превърна личното позитивно изживяване в споделено такова, а бих могъл да предам опита си и формулата за успех с подобни начинания, и не само. В крайна сметка книгата увековечава и оставя в историята написаното и за да я издадем, определно смятам, че си заслужава.
360°: Какво те очаква през новата година?
В: Най-хубавото е, че не знам какво ме очаква през 2021 г. и това я прави наистина интересна. Толкова непредвидено и изненадващо се разви животът ми в изминалата година и след експедицията до Манаслу, и толкова стана объркан светът като цяло, че наистина не знам какво следва.
Смятам, че съм на кръстопът в много аспекти от живота си и определено е време за нови начала и нови посоки. Както не веднъж съм изтъквал, в моите очи животът е пълен с възможности, нужно е единствено да ги разпознаваме навреме и да работим за да ги превръщаме в реалност.
360°: А какво следва в сноуборда? Планираш ли следващото голямо предизвикателство и повлия ли глобалната пандемия на плановете ти?
В: Щастлив съм и се чувствам късметлия, че успях да направя спускането от Манаслу през 2019 г., когато обстановката все още бе нормална. Видяхте, че през 2020 г. редовните сезони за алпинизъм бяха отменени, а в бъдеще нищо не се знае. В този ред на мисли смятам, че глобалната пандемия не ме засегна, или поне не в най-важното за мен. Тази ситуация със сигурност повлия на издаването на книгата ми, с което се позабавихме, както и на разпространението и, но смятам, че се справихме успешно с издателство „Вакон“.
За карането на сноуборд мога да кажа, че определно се усещат ограниченията, но пък България е планинска държава, имаме си и курорти, и дори и да ги затворят, ски и сноуборд винаги можем да караме, като се изкачваме пеша. Само сняг да вали!
Големи предизвикателства има само в план „мечти“, защото аз продължавам да живея в свят на върхове и спускания, но ако намеренията ми станат сериозни и осъществими, вие, от списание 360° ще сте от първите научили.
ВИЖТЕ: Първото изкачване на Манаслу
