Боян Слат е роден през 1994 г. в Холандия и още като дете вместо да играе с връстниците си предпочита да сглобява странни механизми и да изобретява нови устройства. Тази му страст продължава и през тийнейджърските му години и така когато е само на 14 поставя нов световен рекорд на Гинес за едновременното изстрелване на 213 водни ракети. Това е първата от многото награди, които ще получи преди да навърши 30.
Освен изобретенията Боян има и друга страст – гмуркането. Така по време на една подводна разходка в Гърция колегата на Декстър осъзнава, че в морето плуват повече пластмасови отпадъци, отколкото риби. Притеснен от екологичното си прозрение той не губи време да се жалва във Фейсбук, а се залавя за работа…
Проблемът:
Всяка година в световния океан се изхвърлят над 8 милиона тона пластмасови отпадъци, които подети от морските течения се събират в 5 гигантски боклучени точки. Една от тях е “Голямото тихоокеанско сметище” – огромен плаващ остров от отпадъци, 3 пъти по-голям от Франция.
Учените са изчислили, че за да се изчистят напълно моретата и океаните от пластмасовите отпадъци ще са нужни едва 79 0000 години. През това време последните нанасят непоправими щети на морската екосистема, причинявайки смъртта на милиони водни обитатели и морски птици. Проблемът касае пряко и хората, защото много видове риби поглъщат токсични вещества от замърсените райони, които по хранителната верига достигат и до нашия организъм.
Връщайки се от Гърция, младият холандски изобретател започва да проучва различни варианти за спасяване на моретата като основната му идея е да използва морските течения за събиране на отпадъците. Извежда и четири основни проблема, чието решаване ще доведе мисията му до успех:
1. Почистването на океаните означава справяне с 5-те гигантски сметосъбирателни точки, които са в непрекъснато движение.
2. Размерът на отпадъците варира от огромни риболовни мрежи до микроскопични пластмасови частици с размерите на планктон.
3. Решението на задачата трябва да е такова, че да позволи събирането на всички отпадъци и връщането им обратно на сушата с минимални икономически разходи.
4. Реалното количество отпадъци в моретата, за съжаление, все още остава неизвестно.
Малко по-късно Боян се включва в училищен проект, благодарение на който има възможност да развие идеята си. Така, заедно с другите участници той отново се връща в Гърция където извършват полеви изследвания и установяват, че наличието на микроскопични пластмасови отпадъци на повърхността е 40 пъти повече от това на по-големите обекти. Какво се случва на морското дъно обаче остава загадка за екипа.
Така се стига до разработката на “10-етажен” трал, събиращ отпадъци едновременно на различни дълбочинни нива, но устройството се оказва неефективно и бива извадено от водата напълно унищожено.
След не толкова успешния край на този проект Боян не се отказва и се обръща за помощ към професори и експерти от университетите в Делфт, Утрехт и Хавай и проучва възможността за изграждане на система от плаващи бариери, прикрепени към морското дъно, която използва океанските течения за придвижване (спестявайки транспортни разходи), улавя отпадъците и ги събира на специална платформа.
Това става през 2012 г. когато Боян Слат е само на 18 години. Той представя идеята си на TEDx събитие, а шест месеца по-късно, през 2013 г. решава да прекъсне следването си в Техническия университет в Делфт, за да основе собствена компания. Ocean Cleanup стартира с капитал от едва 300 евро, но видеото от участието на младия учен в TED Talk придобива огромна популярност в интернет и след няколко успешни краудфъндинг кампании успява да събере още 90 000 долара за каузата си.
И тук започва същинската работа. През следващата година екип от над 100 доброволци проучва доколко идеята за създаване на плаващи бариери е приложима на практика.
2014 се превръща и в годината на финансовия пробив на новопоявилата се компания. Благодарение на помощта на над 380 000 души от 160 различни държави, екипът на Ocean Cleanup събира още 2 млн долара само за 100 дни. По същото време Боян се превръща в най-младия носител на наградата “United Nations Champions of the Earth”. Следва 2015 г. и наградата “Млад предприемач” в категорията “Морска индустрия” на норвежкия крал Харалд V, а проектът му попада в класацията на списание Time за най-добрите изобретения на годината. През 2016 г. Forbes пък го включва в престижния списък “30 under 30”.
Наред с наградите не спира и научната дейност и така на 22 юни 2016 г., след период на дълги проучвания и проектиране, първата 100 м дълга бариера е закотвена на 23 км от бреговете на Холандия. Това е прототипна версия, данните от която служат на инженерите от Ocean Cleanup за усъвършенстване на проекта.
През 2017 г. Боян обявява, че устройството му е претърпяло значителни подобрения и е преминало от закотвен към плаващ режим на работа. Така се стига и до 2018 г. През септември започна въвеждането в експлоатация на първата плаваща платформа край “Голямото тихоокеанско сметище”, като според екипа на Ocean Cleanup ще са нужни само 5 години половината от “сметището” да бъде прочистено.
През 2019 г. пък методът за почистване на океаните, измислен от Боян и неговия екип заработва успешно. Събирането на морските пластмасови отпадъци е в ход!
Впечатляващо!
Браво!