Има места, които ти дават много, но самите те не са взискателни. Места, където вдишваш хармония и издишваш щастие. Места, на които осъзнаваш, че поривът на свободолюбивия ти дух е способен да неутрализира дори силните пориви на вятъра. Едно от тях носи името Половрак и е връх в Лозенската планина. Щом стъпихме на него, мигновено попадна в списъка с любимите ни. А отидете ли и вие, веднага ще разберете защо.
Половрак се извисява на 1182 м и известен още като Орловият поглед на Лозенската планина. Това не е случайно по две причини. Самото име означава точно това, а то произлиза още от древните траки. Те са го кръстили така, защото панорамата, която се вижда от върха наистина кара човек да чувства, че има орлово око. 360-градусовият поглед ни отвежда сред красотата на Рила, Витоша, Стара планина, язовир Искър, село Лозен и София.
Маршрутът
А вие знаете ли, че можете да стигнете до върха много лесно от София? Началото на маршрута започва от края на село Лозен, до което всеки ден върви автобусна линия 5 от градския транспорт. Разбира се, до него се стига и с автомобил, като крайната ни е цел е сградата на БЧК в селото. От там вече идва хубавата част, която ще ни отведе далеч от шума и близо до безгрижието.
Още в началото пътеката навлиза в гора. Ще усещаме как постепенно набираме височина. Село Лозен се намира на 700 м надморска височина, което означава, че денивелацията, която ще преодолеем, не е толкова малка. Но тръгнем ли с приятна компания, е по-вероятно да се увлечем в сладки приказки и изобщо да не разберем колко бързо е минало времето, за което ще се ситгнем до върха.
Горският участък е най-дългият по време на прехода. В един момент той ще ни отведе до Лозенския манастир „Свети Спас“, който също е сред интересните места, които ни предстои да видим, докато вървим към крайната си цел.
От манастира продължаваме още нагоре, докато излезем на открито пространство, което ще е индикация, че вече сме в подножието на върха. Там пътеките се разделят и трябва да сме внимателни по коя продължаваме. Нашата цел е вляво от нас и ни остават броени минути до нея.
Поемаме по най-стръмния участък от маршрута, който за сметка на това не е дълъг. Преминем ли го, ще имаме възможност да поседнем на някой камък на върха, да отдъхнем и да не спираме да се оглеждаме във всички посоки, зашеметени от красотата, която ни заобикаля.
Освен това, много близо до същинския връх, ще видим и мястото, където е гробът на незнаен четник от Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
Връщането обратно…
Може да се случи по два начина. Единият от тях е да изберем пътя, по който сме дошли и да се върнем в село Лозен.
Другият е да продължим напред по пътеката, която завършва в Пасарел (откъдето също може да се върнем в София с градски транспорт). Всъщност целият този маршрут е екопътека, която носи името Лозенска планина – започва от село Лозен, минава през върха и завършва в Пасарел.
Времетраене и маркировка
Достигането до връх Половрак отнема около час и половина в посока. Може да трае по-малко или повече, в зависимост от темпото, с което е движим и честотата на почивките, които си правим по пътя. По пътеката има маркировка, която е лесно забележима.
