Март 2015 г. Шестима сноубордисти се спускат по необработен терен в района на хижа “Яворов”. В този момент огромни количества снежна маса се откъсват от склоновете на планината и връхлитат групата. Трима от групата са затрупани и загиват на място.
Януари 2016 г. Двама туристи тръгват през нощта от хижа “Алеко” към влек “Заека”, където следите им се губят. След подаден сигнал започва издирвателна операция. В средата на следващия ден и двамата са намерени мъртви. Затрупани са от лавина.
Януари 2017 г. Група фрийрайдъри карат ски в района на Седемте рилски езера. Около обяд пада лавина и затрупва единия от тях. В продължение на 2 часа повече от 40 човека търсят пострадалия. Намират го прекалено късно – бездиханен.
Февруари 2018 г. Трима опитни планинари се отправят на преход към хижа “Синаница” в Пирин. В района на Момин връх момичето в групата стъпва върху снежна козирка, която се отчупва, предизвиква лавина и повлича младата туристка. Часове по-късно безжизненото ѝ тяло е извадено от снега.
Тези трагични случаи са само една малка част от черната хроника на бялата планина. Официална статистика за инцидентите с лавини обаче не се води. Според специалистите между един и двама души годишно губят живота си, затрупани от снежната маса. Това е средният брой на жертвите, разпределен между годините без нито един инцидент и тези с повече от двама загинали. Инцидентите с тежко пострадали, но оцелели туристи не влизат в сметката.
Най-често жертвите са млади хора в разцвета на силите си. Такива с голям опит в планините и такива с недостатъчна подготовка. Почитатели на екстремните ски, фрийрайдъри или просто туристи, тръгнали на зимен преход. Преди всичко обаче – хора, които обичат планината и са наясно с рисковете ѝ.
След всеки подобен инцидент, по стара традиция, обществото ни се разделя на две. От едната страна са редовите граждани и институциите, за които жертвите са безотговорни индивиди, сами навлекли си неприятностите на главата. От другата – всички любители на зимните спортове, за които планината е страст и начин на живот.
Между двата лагера непрестанно се разменят обвинения затова кой и какво е длъжен да прави по заснежените склонове, а през това време кучето си лае – лавината си върви и взима нови и нови жертви…
Защо стават инциденти в зимната планина?
Тъй като истината винаги е някъде там, по средата, е редно да разгледаме участието на всяка от замесените страни – туристи и фрийрайдъри, държавни институции, курорти и самата природа – в инцидентите с лавини.
Обърнахме се за мнение по темата и към специалист – Момчил Панайотов, председател на БАССЕС, отговарящ за обучение по лавинна безопасност и доброволен планински спасител към ПСС-отряд София, който ни помогна да си изясним положението с лавинната безупасност у нас.
Природата, разбира се, е основен фактор. Лавини се образуват най-вече на стръмни планински склонове без гъста дървесна растителност, обикновено след обилен снеговалеж, рязко затопляне на времето или вятър.
Момчил Панайотов: Инцидентите стават поради много фактори – снежна покривка в нестабилно състояние, предразполагащи метеорологични фактори, предразполагащи релефни особености.По наблюдения на БАССЕС и споделена информация в системата за доброволно докладване на инциденти AvalReport (avalreport.befsa.com), в България повечето нещастни случаи са свързани с лавини тип „снежни дъски“, които се формират от пренос на сняг от ветрове. Наличието на нестабилни дъски често е трудно разпознаваемо поради факта, че за формирането им не е необходимо да има скорошен снеговалеж.
Друг фактор е човешкото поведение. Водени от жаждата за приключения много фрийрайдъри и туристи с недостатъчна подготовка са склонни да поемат необмислени рискове в зимната планина. Ветераните с опит обаче също не са застраховани от допускането на грешки. Подценяването на обстановката, прекалената самоувереност, а понякога и просто лошият късмет са допълнителни предпоставки за възникване на нещастен случай.
Момчил Панайотов: Много от инцидентите стават по време на снеговалежа или веднага след него – тогава хората са нетърпеливи и често не се съобразяват с налични показатели за възможна лавинна опасност. Световната статистика показва, че хората често попадат в лавини и на терени, които са им сравнително познати.
Повечето скиори и сноубордисти пък са склонни на допълнителни рискове, ако са в група със свои познати, защото тогава чувстват по-голяма сигурност. Лош фактор е наличието на камери, фотоапарати и т.н. В днешно време желанието за „споделяне“ на видео в социалните медии е много силно и това кара много хора да поемат излишни рискове.
Факт, за който не се говори толкова, но също от голямо значение, е ролята на институциите и курортите по отношение на безопасността в планината. България е единствената планинска държава в Европа, в която не се издава официален “лавинен бюлетин” за състоянието на снега и няма специализирана служба за събиране и изготвяне на подобна животоспасяваща информация. Отговорността на курортите пък често се ограничава само до случващото се на територията им.
Момчил Панайотов: Много инциденти стават в близост до ски курортите, защото там хората ползват съоръжения за бърз и лесен достъп до склоновете. Затова е нелепо да се твърди, че курортите нямат никаква отговорност. Те би трябвало поне да се чувстват ангажирани да поставят адекватни информационни табели, маркировки, а понякога и да ограничат временно достъпа до определени терени. По света стандартна практика е курортите да издават и точни бюлетини за състоянието на снега в района им. Отделно в България повечето рискови зони се намират в Национални и природни паркове. По силата на нормативните им документи те са длъжни да полагат усилия за безопасността на посетителите и тези усилия не може да се свеждат до „тотална забрана за ходене в планината зимата“.
Какво се прави в момента за лавинната безопасност?
Поради липсата на държавна политика по отношение на лавинната безопасност, към днешна дата само отделни хора, организации и ПСС работят активно за подобряване на ситуацията в зимната планина.
Състоянието на снежната покривка все пак се следи, но се разчита основно на информация от отделни хора, на място, или планински спасители, за които това не е основна дейност. На сайтове като тези на БАССЕС и ПСС се публикуват предупреждения относно опасността от лавини, но и в този случай става дума за данни без постоянен характер.
Макар все още да няма съгласуваност между отделните организации, много от тях провеждат публични лекции и образователни курсове по лавинна безопасност. Най-активни в това отношение са БАССЕС, асоциация “Свободни планини”, Агенцията на водачи със сплитбордове Split the Mountain и ПСС София.
Момчил Панайотов: Към момента се работи активно за превенция чрез обучение. БАССЕС организира ежегодни лавинни лекции и практически курсове. Погрижихме се да стартираме направа на поредица от видео клипчета по темата, които може да се гледат свободно на safety.befsa.com. През тази година продължаваме заснемането на нови серии. Издали сме книга „Лавинна безопасност – наръчник за скиори и сноубордисти“ и преведохме „Академия по безопасност“ на Ortovox,която беше издадена миналата година на български от магазин Стената. От тази година стартираме и инициативата ЛАВИНИСТИКА, с която се опитваме да организираме начално обучение по темата за ученици – т.е. да запознаем и най-младото поколение с рисковете. Опитваме се да партнираме на различни организации за издаване на информационни брошури, материали, подготовка на табели и т.н. През последните години и други организации започнаха да работят по превенция и обучение.
Размисли и страсти
Необходимо е да се осъзнае, че решението на изброените в този материал проблеми е комплексно дело, изискващо участието на всички замесени страни. От една страна широката общественост трябва да разбере, че свободното каране на ски или сноуборд извън пистите е толкова естествено за планините, колкото естествено е наличието на лодки извън пристанищата за морето. Все пак най-старият зимен курорт в света – Сейнт Мориц в Швейцария – функционира като такъв едва от 1864 г., а за първи път човек се качва върху ски 5000 г.пр.н.е.! Осъзнаването на този факт ще намали разединението в обществото и ще допринесе за осъществяването на конструктивен диалог по темата и намирането на по-адекватно решение.
От друга страна е наложително самите фрийрайдъри и туристи постоянно да повишаваме нивото на своята подготовка, да възпитаваме у себе си чувство на уважение към природата и нейните закони и да не губим реална представа за възможностите и уменията си, за да не се превръщаме самите ние в допълнителен “лавинообразуващ фактор”. Все пак не е срамно да не стигнем до някъде, по-срамно е да не се върнем от там.
Случаите на затрупване от лавини не са инциденти със спорадичен характер, а са характерно зимно явление със сравнително равномерна честота на повтаряемост. Затова би било съвсем в реда на нещата, ако държава и бизнес се обединят около идеята за създаване на структура за изготвяне на ежедневни лавинни бюлетини, както е в останалите страни. Не следва ли именно повишаването безопасността на хората в планината, без значение в или извън курортите, да е един от факторите, който ще спечели допълнителни клиенти за последните и ще помогне за подобряване имиджа на страната ни като стойностна туристическа дестинация?
БОНУС: Съвети за безопасност от Момчил Панайотов
На първо място обучение. Запознаване с факторите и изграждане на умение да се разпознават ситуациите, при които има лавинна опасност. Класически примери са ветровитите дни и дните след тях, както и такива с интензивни снеговалежи или резки затопляния.
По-трудно разпознаваеми са ситуации с формиране на слаба снежна покривка, без да е имало никой от горе-посочените фактори. Това изисква запознаване с характеристиките на снега и изграждане на навици да се гледа в него – тогава много от проблемните снежни слоеве се откриват. От там насетне следва мислене и самодисциплина.
Изкушенията са големи, всеки отива в планината, за да търси удоволствие, но понякога трябва да се откажем от плановете си или да ги променим. В това отношение е добре да се свикне с идеята за „резервен план“. Ако нещо не ни харесва, какво друго можем да направим, така че да не поемаме излишни рискове.
Добре е хората да се учат и да комуникират помежду си, да споделят притесненията си, да обсъждат маршрутите за качване и слизане. Много е лошо, ако се случи инциденти и после някой каже „Аз видях признаци, но реших, че и другите са ги забелязали и си замълчах…“
Добре е да ходим в планината и с познати хора, на които можем да разчитаме. Уменията да се реагира в случай на инцидент и носенето на необходимата екипировка (минималната е лавинен уред, лавинна лопата и лавинна сонда) също са критично важни.
Трябва да се помни, че при лавинен инцидент шансовете за спасяване на 99% са в ръцете на свидетели на инцидента. В повечето случаи спасителните служби не могат да реагират достатъчно бързо поради много краткото налично време (15-20 минути с високи шансове за изкопаване на жив човек) и невъзможността да се достигне толкова бързо до мястото на инцидента (освен, ако инцидента не е в рамките на курорт или непосредствено до него).
