За втора поредна година Банско доведе едни от най-добрите сноубордисти в света, които от своя страна ни предоставиха възможност да станем свидетели на зрелищна битка, която беше част от кръга за Световната купа. Две дисциплини бяха заложени в програмата – паралелен гигантски слалом и бордъркрос. Българските състезатели взеха участие във всеки един от трите стартови дни, което определено беше причина еуфорията сред зрителите да е още по-голяма. Радо и Сани за пореден път доказаха, че мястото им е именно сред най-добрите. А достойното представяне на останалите ни състезатели – Теди Пенчева, Станислав Вангелов, Димитър Ганичев, Валентин Миладинов и Михаил Кръшняк допълни един от последните щрихи на радостната картина.
На заден план на тази радостна картина обаче се крият…
Много трудности. Оказва се, че трасетата за дисциплината бордъркрос, на които се проведе състезателната програма от Световната купа, са временни, въпреки че ски зоната в Банско има потенциал да изгради постоянни съоръжения от този тип. Като допълнение на този факт, разбираме, че дори и другите ни зимни курорти не разполагат с нещо подобно. А това от своя страна означава, че българските състезатели няма как да тренират у нас. Те са изправени пред много трудности, тъй като в чужбина трябва да платиш солидна сума пари, за да се добереш до някое от трасетата, а конкуренцията не допуска чужди състезатели, тъй като няма интерес накрая те да са по-добри. И въпреки всичко, на родния небосклон от години ярко грее звездата на Сани Жекова, която майсторски преминава през всички скокове и буквално, и преносно, за да може неспирно да ни радва. Именно това ни доказа тя и в Банско, където нямаше как да не усетим устрема и желанието й да стигне до върха.
Снимка: Христо Узунов
С четвъртото си място Радо отново бетонира позицията си сред най-добрите сноубордисти в света, което ни кара да мечтаем смело за това, което много скоро предстои да се случи в Пьончан.
Емоцията, която струеше от всички спортисти, както и от самия мащаб на събитието, нямаше как да не връхлети и хората по трибуните. А това беше достатъчно тя да се принесе и при тези (голяма част от тях чужденци), които просто бяха дошли в Банско, за да практикуват любимите си бели спортове.
Идва моментът обаче, когато се замисляме какъв имидж оставяме пред тях
И дали Банско в действителност може да бъде курорта на мечтите. Достатъчен ли е само фактът, че сме домакини на кръг от Световната купа? Всеки от вас, който е карал на Банско, със сигурност е виждал многобройните заведения на територията на ски зоната. Това означава, че винаги можеш да разчиташ, че няма да останеш гладен или жаден. Все пак активността по пистите е предпоставка за това. Когато обаче решаваме да задоволим тази човешка потребност, разбираме, че сме се сблъскали с контрапункта на представите ни за вкусна храна. Ски зоната е голяма. Има многобройни писти, както и лифтове. А единственият ни избор във всички тези заведения е онази готовата храна, която се приготвя за 2 минути и която няма нищо общо с традиционните за региона ястия и българската кухня, като цяло. Въпреки всичко сме принудени да платим значителна сума пари, само защото няма на какво друго да се спрем. Или всъщност изборът е да останем гладни.
Със сигурност има много хора, които трудно биха си затворили очите пред подобно отношение. Едва ли всъщност е толкова трудно да се обърне внимание на малките детайли, които имат не по-малка тежест при изграждането на перфектния имидж. Лифтовете и пистите са само една част от всичко.
И разбира се, с това съвсем не се изчерпват аспектите, които ни доказват, че пробойната не е единствено в липсата на втори кабинков лифт. За някои тези аспекти може да са малки, но те съвсем не са незначителни. Към тях можем да добавим и факта, че Банско е място, което има потенциал и отвъд зимните спортове. А това хипотетично очертава перспектива за целогодишно устойчиво бизнес развитие, към което се стремим. А какво по-хубаво от това курортът да се развива през всички сезони и да е любимо място на хората не само през зимата? Именно това ни казва и доклад на групата Далберг, изработен за WWF. Ако се осмелим да погледнем малко по-далеч от привидното, ще видим, че наистина Банско и Пирин са места, където могат да се практикуват разнообразни дейности. За тях ще ви разказваме тепърва. Това довежда до извода, че за да се постигне устойчивото развитие, трябва да се работи не само за едно конкретно нещо и да се пренебрегват останалите проблеми. Точно по този начин курортът може да сбъдне мечтата си да бъде курортът на мечтите. Пътят към това обаче е дълъг и разбира се, все още неотъпкан. А дали изобщо ще се тръгне по него, все още не се знае…
