Изминалия уикенд в Ботевград се проведе първото даунхил състезание в България за сезона. Botevgrad Downhill Cup събра не много колоездачи, но пък сред присъстващите бяха някои от най-добрите родни състезатели. Те трябваше да се преборят с капризите на априлското време, но въпреки това, спрямо мненията след края на състезанието, в Ботевград се проведе много хубаво състезание, с добра организация и трасе. Дъждът и калта не попречиха на колоездачите и организаторите да запазят доброто си настроение и цялото състезание премина, заредено с положителна енергия и емоции. (информация на София Георгиева)
В категорията на мъжете челната тройка се оформи от Росен Ковачев, Йоан Нейчев и Теодор Мавродиев. В категорията 30+ победител стана Милан Димов, а при юношите Йордан Анчев. Дамите в състезанието бяха представени от единствената участничка в категорията – Изабела Янкова.
Взехме интервю от Росен Ковачев – победителят от състезанието в категорията 18+, за да ни разкаже повече за трасето и представянето си.
Първо състезание за сезона в България, а времето докара доста дъжд и кал. Как се отрази това на трасето и на състезанието като цяло?
Гледайки седмичната прогноза, всички се бяхме подготвили за дъжд, но това, което очаквахме да видим беше новата финална част. Тренировките ни зарадваха с хубаво време и успяхме да тестваме всички линии. За финала имаше вероятност да ни пропусне лошото време, но нямахме късмет. Точно със стартирането на първия състезател заваля и всички се поизпокаляхме.
Успя и да дадеш най-добро време във финалите и съответно – да застанеш начело в класирането в категорията 18+ . Какво в представянето ти мислиш, че ти даде преднина пред останалите състезатели?
Трасето беше скоростно и кално, а това е една от любимите ми комбинации. Съчетано с правилните гуми – това беше най-голямата ми преднина.
Разкажи ни повече за самото трасе, какви елементи имаше. Една от отличителните му черти са големите скокове, така ли е?
Големите скокове и високата скорост за тях, на моменти над 60 км/ч. Интересен беше един от първите скокове, за който трябва да събереш колкото се може повече скорост и да издърпаш колелото. Успяхме да го подкараме за тренировките, но когато заваля за финала беше още по-трудно да се скочи и бях принуден да го заобиколя.
Как оценяваш трудността на трасето?
Не е едно от най-трудните, но пък е едно от най-забавните. Ако момчетата имаха още малко време да го довършат с машините, щеше да стане едно от любимите ми.
Кои бяха най-предизвикателните моменти по трасето?
Както казах по-горе, първият голям скок беше най-предизвикателен. Само няколко души го скачахме и още по-малко опитаха, но безуспешно.
Как се представиха другите колоездачи в твоята категория? Имаше ли някой, който да ти „диша във врата“?
Успях да спечеля сравнително лесно този път, но имах добро спускане и лошите условия допринесоха за грешки при другите състезатели.
Във видеото по-долу, пък минаваме по трасето заедно с Росен Ковачев.
