Силвия Радулова: движението като отдушник

Силвия Радулова стана популярна с двукратното си частие в реалити предаването „Survivor“. За нейните постижения, екстремни изживявания, мечти и много други качества ще разберете в редовете по-долу.

Какво научи за себе си и кой е най-силният и пресен спомен, който имаш след първия Survivor?
Не мислех, че съм толкова добричка и в тези условия на оцеляване ще опитвам да спася други вместо мен. В днешния агресивен свят всеки гледа себе си и ще изяде другия, ако трябва, само и само да оцелее. Аз явно си живея някъде в рицарските времена в женско тяло обаче. Спомените от играта избледняват, заместени от нови приключения, но понякога гледам в интернет епичните битки между племената, тръпката се събужда отново и всеки път настръхвам, все едно за пръв път ги гледам. Не мога да разделя Сървайвър на по-силни и по-слаби моменти, Сървайвър е едно цяло огромно приключение.

Отдадена си изцяло на екстремните изживявания. Откога е тази твоя любов към мотоциклетизма и къде най-много обичаш да караш?
Животът ми е екстремен от малка. Толкова съм се пристрастила към постоянно преживяване на емоции, че понякога си мисля дали не е болестно състояние. Не мога да си позволя да скучая и покрай мен винаги е интересно. Мотоциклетизмът е част от тази любов към опастностите, който последите 2 години почти не практикувам, карам по-малко, има някакво затишие. Заместих го с други увлечения, но пак ще се появи на дневен ред с пълна сила някой ден, защото не се отказвам от нищо, което толкова обичам. Карах извън България последните години и харесвам хубавите писти – Спа Франкоршамп, Ассен, Валенсия, Алмерия, Картагена и други по-малки пистички, но да си призная най-много обичам да карам когато има много движение и коли и да префучавам покрай тях и да ги избягвам като на електронни игрички.

Кои са другите спортове, които тренираш?
При мен е важното да има движение, тренирам каквото ми е на сърце. Преди когато бях малко по-агресивна, постоянно търсех отдушник и се бях зарибила много по бойните спортове. Тренирах все едно ще се готвя за състезания. И то така беше, имах предложения за чужбина, но стана безсмислено от гледна точка за здравето ми – 2 дискови хернии на врата и една на кръста (получени някъде в по-младите ми години), изтъркване на прешлени и явно по-слаби стави, защото постоянно се травмирах. Добре, че съм мускулеста и това ме пази. Та сега, укротена вече, забравих за самбото, бокса и граплинга. Тренирам фитнес понякога, обичам да тичам, ходя по планини, танцувам, правя упражнения по цигун и йога. С две думи мърдане му е истината.

Рисуваш изключително добре портрети, шаржове, дори и по поръчка. Откога и как се запали по това изкуство?
Благодаря! При мен от скука ми излизат такива едни скрити таланта. Миналата година – 2009-та, имах гадже боец, бях във Франция и докато той се готвеше за състезания в залата по цял ден, аз скучаех в тях… и реших да го рисувам. Рисуването ми е талант от баща ми, но никога не съм го развивала и рядко рисувах, а и понеже смятах, че рисувам посредствено, така и не го практикувах. Обаче се получи интересна графика и смешна. Почнах да скицирам и други, и други, и се забавлявах вече и самата аз… така се получи и сега дори правя поръки за подаръци и забавление, за лого на състезатели и т.н.

Шиеш дрехи, сама ли се научи и остава ли ти все още време за това?
Вече не ми остава време за това, почнах да правя филмчета за пътешествия. Преди 10-на години си открих това талантче с шиенето, първо защото ми се носеха по-различни неща, изляти по мен, които не намирах лесно, а и бяха много скъпи за мен тогава. После се запалих по секси, къси дрешки за танци, бански и т.н., които пък се харесваха и купуваха. Шиех по цял ден и ми носеше супер удоволствие. Да, сама се учех и с постоянството ми се получаваха добри неща и това ми харесваше. Но сега даже не ми се сяда на машините, така си и седят самотни

Какво искаш хората да знаят за теб?
Голям вампир съм! Ха-ха-ха.

Имаш ли послание към младите хора, които тренират усилено различни спортове, и какво е то?
Когато гледам как днешната младеж виси в МcDonalds, KFC и други подобни заведения с изкуствени храни и се тъпчат, и тъпчат, и не знаят колко вредни са тези храни, вместо да се хранят с възможно най-прясна и качествена храна – боли ме от безсилието, че не мога да помогна. Позволи си от време на време пържено и сладко, но не това да ти е основна храна. Тренирайте! Спортът е здраве, самочувствие и начин на мислене. Детето от малко трябва да бъде поощтрявано да тренира. От 7-годишна тренирам, мен дори никой не ме е насочил, изборът е личен, сменяла съм спортове, но винаги нещо съм правела, цял живот пробвам от всичко. Тялото ми е било винаги във форма и сега благодарение на постоянството ми от малка не ми е нужно много усилие, за да се поддържам.

Пътуваш доста често. Била си на много интересни места в България, а и не само. Кои са тези места, на които със сигурност ще се завърнеш?
Пътувам постоянно, ако не се занимавам с някоя друга страст. Самото тръгване за някъде ме зарежда емоционално. Накъде? Няма значение, важното е да се пътува. Пътувайки, опознавайки света, човек научава много за себе си и другите. Обиколих света, а бях забравила за България – колко е красива и колко енергия има в природата й. Бих се завърнала и се завръщам по всяко едно време на място, което съм усетила, че ме зарежда духовно – например Рупите и село Златолист, в храма на Преподобна Стойна или Кръстова гора. Но засега искам постоянно да откривам новите места, имам на разположение още 120 години да се завръщам пак.

Разкажи ни повече за пътуването си в Тибет. Какво ти направи най-голямо впечатление?
Тибет ми е мечта от години. Но всяко нещо в живота става когато му е дошло времето, въпреки пречките, трудностите, времето, то си става някак си. Тибет не е за всеки, не е туристическа дестинация за забавление, там не е лесно. Тибет е една велика страна, на която са й отнели свободата и днес е много тъжна гледката. Но въпреки всичко, хората са усмихнати, спокойни, сякаш знаят нещо. Слизайки от самолета, усещаш замайване, над 3500 метра сме вече. В столицата Лхаса бяхме 4 дни, като постоянно ходихме на по-високи места (манастири най-често) и слизахме пак, за да може да се адаптираме. Посрещнахме изгрева над 8-те хилядници в Хималаите, стигнахме до първия базов лагер под Еверест, натопихме крака в някои от свещенните за тибетците езера, беше студено „бррр!“. Усетих магията в храмовете, мощта на планината Кайлас, която обиколихме и не беше хич лесно, да катериш в студ и виелица на 5650 м надморска височина. Тибет е опознаване на себе си. За тази тайнствена страна може много да се говори. Сега зимата като си седна на дупето, ще направя и филма си за там. Въпреки че материалът не е винаги качествен и не е това, което бих искала, но когато се върна сама там и остана за по-дълго, тогава наистина ще направя това, което искам.

Имала ли си инциденти сред природата? И кое е най-екстремното нещо което си правила?
Инциденти не съм имала, въпреки че от любопитство все да се вра и катеря по опасни места. Тепърва ще се пробвам да скачам и летя. Досега най-екстремно е било каране на мотори и коли – който съм возила, знае. Падане и запалване на мотора до мен също. Не знам дали е екстремно да катериш без предпазни въжета, да скачаш от 10 метра във водата, да седиш на милиметри от пропаста… всъщност това и баба го може. Тепърва ще има екшън, нали отскоро почнах да се паля по това.

Какво мислиш за зимните спортове? Караш ли ски или сноуборд?
Не съм много фенка на студа, но в името на адреналина няма да подмина да опитам всичко, че времето лети. На мен ми се отдава всеки спорт и бързо влизам в час.

Коя е следващата стъпка в живота ти? Кои са топ 3 местата, на които искаш да отидеш?
Лошото е, че имам толкова идеи, енергия и цели, че един живот няма да ми стигне! Чудя се как да кажа на Господ да ми отпусне 150 годинки, и на това ще съм доволна, за да мога да се нарадвам на всичко и спокойно да си ме прибира после. Искам в Индия в ашрам, в който да се науча на търпение и медитация, в Египет да видя пирамидите, февруари и Карнавала в Рио де Жанейро примерно… да повъртя дупе. Това са ми големите идеи за пътуване скоро, мога да поискам и още по-големи примерно – Хималаите, Монголия, Антарктика (ама там пък е много студено). Всъщност искам да кажа, че не съм поискала нещо – не е станало. Бог е благосклонен към мен и ми дава много възможности, а изборът е личен и зависи само от мен.