Елена Митренгова е толкова свежа, колкото и прясно навалял сняг в планината. Което, случайно или не, е и любимото й място, стане ли зима. За неин късмет, успява да съчетае полезното с приятното, тъй като следва в едно от най-зимните места – Инсбрук, Австрия. Често обаче може да я засечеш и по-родните планини, високо по неотъпканите склонове.
От колко време караш, как започна?
Първото ми качване на ски е било на 3-годишна възраст на Ястребец, Боровец, а първите ми учители – родителите ми. От това, което съм чувала за случая, се радвам, че нямам спомени!
Какво те привлече в ските, и впоследствие във фрийрайда?
Ските винаги са били малко или много част от живота ми и нещо, което свързвам само с щастливи моменти и чувството за свобода. Фрийрайдът пък беше нещо, по което брат ми ме запали. Караше ме да гледам ски филми, които ми се струваха безкрайно скучни в началото. Впоследствие скиори като Шейн Макконки и Сет Морисън станаха вдъхновение, а след много бедстване в дълбокия сняг дойде и моментът, в който започнах да му се наслаждавам!
Участвала си на състезания от FWQ, разкажи ни малко повече за тях – къде бяха, как протекоха, как се представи?
Участвала съм на събития в Австрия. Не бих се определила като човек със състезателен характер и те бяха по-скоро личностно предизвикателство, отколкото каквото и да било друго. Представянето ми можеше да мине и по-добре – завърших четвърта. Както повечето състезания и тези протекоха с хаос в организацията и много смесени емоции, но се радвам, че имах възможността да участвам и мисля, че бих участвала отново.
Най-запомнящата ти случка в планината?
Много са дните в планината, които си струват да бъдат запомнени. Може би една от най-ярките случки е отпреди 4 години, когато на глетчер в Австрия аз и приятел, с когото карах, бяхме „спасени“ по погрешка от хеликоптер по път към една линия. Всъщност хеликоптерът беше извикан за човек, паднал в цепка под нас, но когато го извадиха и му нямаше нищо, явно бяха решили, че и ние ще свършим някъде там и се върнаха за нас. Въпреки опитите ни за обяснение, че нямаме нужда от помощ, спасителят беше доста бърз и успя да ни закачи за въжето, преди да успеем да отреагираме…В крайна сметка се повозихме до пистата.
Надявам се следващия път, когато съм в хеликоптер, да ме качва към някоя линия, вместо да ме сваля от там (за разнообразие)!
Твоето място, на което винаги би се върнала?
Това несъмнено е Пирин. Тя, макар и позната, винаги има нови линии, а енергията на тази планина и фактът, че толкова лесно можеш да останеш сам в нея, са все по-рядко срещани и ценни. Наистина много любимо място!
А мястото, където нямаш търпение да караш?
Всъщност са местата. Не знам дали мога да избера само едно. В Европа това без съмнение е Шамони, а извън нея може би най-много искам да посетя Хималаите и Северна Америка.
Разкажи ни повече за участията си в Hunting Lines?
Не бяха нещо планувано, а по-скоро случайност. С Вальо и Борис няколко пъти сме се засичали напролет в България, а тогава обикновено все още на никого не му се разделя със зимата, и пътешествията с много ходене и малко каране изглеждат добра идея. Те пък винаги снимат, когато карат и така се родиха и тези епизоди на Hunting Lines.
Какво е най-важното, което ти трябва, преди да пуснеш предизвикателна линия?
Правилната настройка и това да можеш да си представиш линията, която искаш да караш, но не на последно място трябва да си и с правилните хора. Те правят по-лесни иначе големи предизвикателства!
С каква екипировка караш?
Ски К2 Obsethed, обувки Lange XT 110, дрехи на Salewa, раница Deuter On Top ABS и лавинен уред Mammut Pulse.
А как запълваш времето си от зима до зима?
Опитвам се да пътувам колкото се може повече, като пътешествията ми са свързани предимно с преследване на вятъра и каране на кайтсърф. Когато не съм на плажа, прекарвам време в планината, правейки други неща, които обичам!
Къде планираш да си тази зима?
Планът е да бъда най-вече в Инсбрук, Австрия и да комбинирам карането със следването.
Интервюто ни с Елена Митренгова е част от Брой ЗИМА 2016 на Списанието. За да се снабдите с него или с някой друг от предишните броеве, свържете се с нас. А за да не пропускате брой в бъдеще, най-добре се абонирайте, толкова е лесно.
Чувал съм за това чудесно момиче Елена, че паралелно със следването си в Инсбрук и практикуването на зимните спортове, лятно време работи като учителка по кайтсърф. Това е този спорт дето парашут тегли върху вода спортист стъпил на нещо като дъска. Работи момичето най усърдно на някакъв остров в средиземноморието и вероятно се самоиздържа. Приятно е да знаеш, че има такива свежи млади хора.