Как да пътуваш на автостоп през 50 страни с ограничен бюджет и то, ако си жена? 24-годишна безстрашна пътешественичка от Холандия, която в момента е в Аржентина, разкри тайната.
Ирис Велдвейк се отказва от следването си и напуска дома си в Холандия преди пет години, за да размахва палец в Европа, Азия и Южна Америка. През последните пет месеца пътува на стоп из Южна Америка.
Велдвейк пътува с китарата си, с която изкарва пари за храна и държи очите си широко отворени за необичайни работни места по пътя.
В градовете спи при приятели и познати или търси хостели, които предлагат безплатно настаняване срещу работа. Носи и палатка за диво къмпингуване.
„В началото целта беше да спестя пари, не мислех за сигурността си. Сега това е приоритет за мен, защото започнах да виждам живота през очите на местните хора“, казва 24-годишната приключенка.
„Да пътувам сама за мен е най-доброто решение, защото е трудно да намеря хора, които да искат да посетят местата, които аз искам да видя. Въпреки това, бих предпочела да пътешествам с друго момиче“, признава Ирис.
И не крие, че автостопът е пълен с предизвикателства, особено за сама жена.
„Имало е случаи, в които не съм се чувствала в безопасност. Някои хора мислят, че съм проститутка. Трябва да лъжа, че си имам гадже, имам и пръстен, който мога да си сложа при необходимост.“
Една най-големите изненади за Велдвейк е колко лесно е да се пътува през Иран.
Тя разкрива: „Изслушах всички предупреждения, хората казваха, че там ще е погребението ми. Но това може би е най-дружелюбната страна. Всички бяха толкова любопитни, защото бях една жена, която пътува сама – нещо нечувано и невиждано там.“
Обикновено Ирис прекарва най-малко три седмици във всяка страна и се връща в родния си град за Коледа.
Въпреки това, за последното й пътуване, което започва през ноември 2015 г., Велдвейк планира да не се прибира няколко години.
Семейството й все още се опитва да възприеме скитническия й начин на живот.
„Те не ме подкрепяха. А аз се отказах от обучението си там, защото бях нещастна. На тях това не им хареса и все още са ми сърдити, че пропускам рождени дни и семейни събития.
Семейството е наистина важно за нас. Когато дядо ми почина, трябваше да се върна на стоп от Сърбия. Отне ми ден и половина, но беше наистина трудно“, спомня си пътешественичката.
Велдвейк трябва да се върне в дома си в Утрехт до 2020 г., за да завърши обучението си, но планира да пътува на автостоп до тогава.
„Не чакам с нетърпение да се върна. Обичам моя живот, срещата с нови хора и опознаването на нови страни. Приятелите ми знаят, че ако аз съм наоколо, имам нужда от душ и храна“, казва Ирис. И признава, че никак няма да й е лесно да се върне към предишния си начин на живот.