Тина Нинова и приятелят й Юрген потеглиха на тяхното бавно, но дълго велосипедно пътуване из Южна Америка. След като ви разказахме как се е зародила идеята и и за първите навъртени километри, е време да продължим пътуването на две колела из южните земи на южния континент. Ето какво разказа Тина за следващата част от пътуването им:
След като бяхме изминали няколко десетки километри и прекарахме нощта на брега на Атлантическия океан, новият ден ни посрещна с голяма порция насрещен вятър. В този момент разбра, какво имаха предвид авторите на нашата книга с маршрути за колело из Латинска Америка, когато пишеха, че от карането на колело в Патагония ти побеляват косите. Патагонският вятър се развихри!
След няколко мъчителни километри не ни остана нищо друго освен да бутаме колелетата. Със завист се разминахме с няколко колоездачи, които пътуваха в противиположната на нас посока – с попътен вятър и средна скорост 30 км в час. Ако не сте чували за автостоп на колело до сега – да знаете, че става. Луис беше така добър да ни натовари в камиона си и да ни закара до следващия град Рио Гранде (Голямата Река), който беше нашата цел и се намираше на 20 км. Настанихме се в хостел „Ел архентино“ – доволни, че имаме покрив над главите си. Само че не предполагахме, че ще се наложи да останем там цели 4 дни. Вятърът беше толкова силен през цялото време, че нямаше смисъл да се опитваме да го преборим, а щеше да бъде и прекалено опасно.
Примирихме се със съдбата си и решихме да се насладим на принудителната почивка. Хостелът се превърна в театрална сцена. Всеки ден се появяваше по някой нов герой. Така се запознахме с Глен от Австралия, който от 4 години обикаля Латинска Америка с мотор (това е неговият блог), с Ули от Бавария, който беше изминал хиляди км с колело след като се пенсионирал и с младата двойка от Франция, която пътуваше на автостоп из Аржентина.
„Краят на света“ се оказа магнит за всякакви видове авантюристи и пътешественици, както и за търсещи по-добро бъдеще аржентинци.
Градът Рио Гранде е промишлената столица на острова – добив на нефт и овцевъдство – основният поминък на населението на острова. Градът е по-скоро грозен, нови сгради без история и хора, които не бяха щастливи да живеят тук. Климътът е прекалено суров и ако не бяха високите заплати и данъчните облаги, с които държавата ги привличаше, не биха прекарали дълго време тук. За мен островът имаше нещо специално – и аз не знам точно какво беше – гледките, спокойствието или може би съзнанието, че си далече от всичко… но аз бях само за малко там…
Нашето пътешествие набра наново скорост и макар да не пристигнахме на колело в Чили, а с автобус, нямаме търпение да завъртим педалите наново… надяваме се, че Чили няма да ни посрещне с насрещен вятър…
Ако искате да разберете какво следва в пътуването на Тина и Юрген, ще ви държим в течение на латиноамериканското колоездачно приключение – всички истории за Латинска Америка с колела са тук.