Сигурни сме, че няма адекватен човек в България, който да е пропуснал явлението Рут на родната музикална сцена. Тя може и да е само на 20 години, но възрастта никак не й пречи вече да е натрупала завиден опит зад гърба си. Делила е сцена с Mad Professor и Боби Макферин, подгрявала е за Red Man & Method Man и Stanton Warriors, с групата си Unlimited участват на Park Live и Spirit of Burgas. Заедно със Стефан Вълдобрев записва парчето „Бряг с цвят зелен“, саундтрак към филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, последваха и дуети и с Белослава и Нуфри. Какво още се случва около Рут Колева – в интервюто по-долу.
Здравей, Рут! В момента си в Холандия. С какво точно се занимаваш там?
Подготвяме един проект тук, все още сме в процес на доизясняване на концепцията. Иначе скоро предстои да запиша и последните парчета от албума ми.
Какво се случва с него, да го очакваме ли скоро?
Албумът се надявам да излезе скоро, точна дата нямам, но не искам да прибързвам… искам да се доизпипа максимално. Концепцията му е соул, нео соул, ню джаз, фънк. Малко нетипични неща за родната сцена, но се надявам да стане яко.
Разкажи ни за дуетите, които направи – с Белослава, Нуфри, Стефан Вълдобрев. С кой още би искала да направиш дует за в бъдеще?
Записите и със тримата минаха чудесно, те са страхотни музиканти и хора и много се радвам, че ги познавам. За в бъдеще ми се ще да имам колаборации с хора от чужбина… ще видим.
Режисьор на клипа на новия ти сингъл „Чуй ме“ ще бъде един от твоите фенове, който ще спечели обявения конкурс. Какво очакваш ти самата?
Нямам абсолютно никакви очаквания, надявам се хората да се забавляват. Това е един конкурс, който аз лично приемам като начин да се стимулира и подпомогне развитието на нещата и в тази област. Има доста млади хора, които искат да снимат и да се занимават с режисура, това е един добър шанс да покажат уменията си.
Музиката със сигурност е на първо място, но какво друго има в живота ти?
Има мъж, има приятели, има емоции, има трепети… има и тъга, има и щастие… повече щастие. Има и любознателност, има и много умения, които искам да развия, има хиляди неща, които искам да науча.
Оставаме с впечатлението, че при теб нещата просто се случват, без много усилия. Така ли е наистина, и какво ти костваше целият този процес на развитие и израстване?
Не е като да не са положени усилия, даже напротив. Нещата се случват доста трудно, когато се опитваш да правиш нещо различно. Костваше ми много усилия да превъзмогна негативизма, който се появява чат-пат на разни места, в един момент просто се научих да гледам позитивно на всичко и да обръщам особено внимание какво се говори за или около мен.
Как виждаш себе си в бъдеще, имаш ли крайна цел, която искаш да постигнеш или възможностите са неограничени?
Мисля, че никога няма да спра да мечтая, а и не бива. Крайна цел имам, разбира се, имам я от деня, в който реших, че искам да правя музика, но в никакъв случай тя няма да е „тавана“, след нея ще има и други цели (дай Боже).
Амстердам, Ню Йорк, Лос Анджелис, София… доколко е важно мястото? На теб самата като творец по какъв начин ти влияят отделните места? И къде се чувстваш най-много ти самата?
Мястото е мнооооого важно, важна е атмосферата, хората, ти самият как се чувстваш, и какво се случва около теб. Когато около теб вирее и процъфтява дадена среда, музикална в случая, ти си много по-амбициран, надъхан, отдаден и т.н. Всеки град ми е дал по нещо много ценно, и засега любим си ми остава Ню Йорк. София, разбира се, е check point-a , и не бива да забравям откъде идвам. Амстердам/Утрехт ме карат да се чувствам добре… спокойно е. Аз съм където съм.
Без какво не тръгваш на път?
Телефон.
До каква степен си склонна да рискуваш?
Зависи, понякога съм по-склонна, понякога не. Следвам интуицията си.
Най-екстремната ти ситуация – на сцената или в живота изобщо?
На сцената се сещам за една. Преди доста години на един фест на морето свирихме с една група Pumpkin Temp, аз, бийтбоксърът Skiller и едно момче Марио. От микрофоните ни удряше ток!
В живота веднъж с най-добрата ми приятелка бяхме на гости в Дюселдорф на едно момче. Втората вечер се изгубих, без телефон, пари и никаква идея как и къде да се прибера. Повозих се на няколко трамвая, докато видя познато място и се ориентирам. Късмет!
Ако беше филм…?
Щях да съм английски пациент, които лети над кукувиче гнездо и се буди в града на бога.
А песен…?
„Give up your weapons, lay back and surrender ’cause there’s no use in living if you’re dying everyday“
Lucky Clover – Brotherly
Най-якото ти изживяване?
За няколко се сещам: когато пях с Боби Макферин в София; стъпването ми в Ню Йорк; море’2006; вторият ден на Spirit of Burgas’2009; когато с Илмейт пяхме пред 60 000 „Песента“.
Какво ти предстои?
Да си издам албума. Ще снимаме клип с Белослава скоро.
Спортуваш ли нещо? И има ли нещо, с което би искала да се занимаваш?
Не спортувам в момента. Тренирала съм лека атлетика като малка. Искам да плувам, и се надявам скоро да започна. Мечтая си да се катеря, струва ми се доста интересно.
Някакви екстремни занимания?
Не съм особено екстремна, моят брат близнак е сноубордист. Добър е. Кара от поне 10 години вече и съм видяла всичко покрай него.
Какво е отношението ти към природата и заобикалящия ни свят? Има ли нещо, което би искала да промениш?
Току-що се сетих какво сънувах вчера вечерта!!! Сънувах, че срещам Бил Клинтън във Вондел Парк в Амстердам и си говорим за климатичните промени, Zeit Geist и как погубваме планетата си… в съня си го карах да направи нещо по въпроса, и той ми обясняваше как е безсилен. Кофти.
Много ми е болно как седят нещата в България. Черноморското ни крайбрежие е изключително красиво с впечатляваща морска ивица и планински масиви… а се унищожава с всеки изминал ден. За планините няма да говоря… или за парковете, реките и езерата. Безхаберието, което цари, ме огорчава и натъжава. Още по-мъчно ми е, когато виждам как в държава като Холандия (която реално, ако не беше Зойдерзее и системата от диги в морето, сега нямаше да ви пиша от това ми местоположение със сигурност, защото Холандия просто нямаше да има изобщо), пазят природата си, парковете, водата, животните… и цари някаква хармония… навсякъде.
И ние ли трябва да сме заплашени от изчезване, за да започнем да ценим и пазим това, което имаме като даденост? А то, по дяволите, е уникално и безценно.
