Разположен между огромните глетчери в планината Каракорум, К2 е върхът, определян от мнозина като най-трудния за изкачване. През годините стръмните му стени са станали „арена” на множество трагични инциденти, но и на много героични подвизи.
Един от тях, макар и в последствие станал повод за спорове, е първото изкачване на върха. То е направено през 1954 г. от италианците Лино Лачедели и Акиле Компаньони.
До първото успешно изкачване върхът е щурмуван не веднъж, но всеки път експедициите се проваляли. Първият опит за достигането му е направен още през 1902 г., но експедицията успяла да достигне само до около 6530 метра. Следват години, в които експедиции от Италия и Америка се опитвали да достигнат заветния връх, но той оставал неизкачваем. Един от алпинистите в италианската експедиция от 1909 г. – Луиджи Амедео, дори заявил, че „К2 никога няма да бъде изкачен.”
На 31-и юли 1954 г., Лино Лачедели и Акиле Компаньони достигат К2 и с това си печелят славата на национални герои в Италия. Постижението им обаче скоро се облича в обвинения за лъжи и предателство.
Експедицията се водела от професора по геология Ардито Дезио, наричан от останалата част от отбора „Малкият шеф”. Той направил избора кои двама алпинисти да щурмуват върха. Според Дейвид Робъртс (в статия за National Geographic) Акиле Компаньони бил избран, защото бил протеже на професора.
Оставяйки това на страна, италианската експедиция се състояла от 11 топ катерачи, четирима учени, около 500 местни носачи и човек, който да заснеме подвига.
Преди финалния щурм, Лачедели и Компаньони трябвало да направят лагер IX на определена височина. До нея трябвало да достигнат Валтер Бонати, най-младият член на екипа, но доказал се като изключително силен катерач и местният носач Амир Махди. Двамата били натоварени с изключително отговорната и трудна задача да занесат до последния лагер кислородните бутилки, които Лачедели и Компаньони да използват при финалното изкачване.
Именно в тази част започват споровете. Стигайки до 8100-тния метър, Махди и Бонати не намират лагера. Принудени са да направят открит бивак, в който да пренощуват – нещо, което никой преди не бил правил на подобна височина. Махди бил толкова измръзнал, че изгубил всичките си пръсти на ръцете и повечето на краката. Двамата обвиняват Лачедели и Компаньони, че са преместили лагера по-високо от първоначалната уговорка и така ги изложили на смъртен риск.
Според конспиративни предположения, Компаньони поискал лагер IX да бъде разположен по-високо, за да се подсигури, че настигащият ги Валтер Бонат, който бил с около 15 години по-млад от него, няма да го изпревари и така да му отнеме първенството в изкачването на недосегаемия до онзи момент връх.
В деня на финалното изкачване, Лачедели и Компаньони взели бутилките от мястото, на което ги оставили Бонати и Махди и бавно тръгнали към върха. Без да е ясно точно кога, метри преди върха, алпинистите остават без никакъв кислород в бутилките. Въпреки това обаче, те продължават и достигат К2 чак около 18 часа.
Когато се връщат в Базовия лагер, Компаньони обвинява Бонати, че е използвал кислорода, предназначен за изкачването през трудната нощ на открито и така за малко не провалил експедицията. Следват години съдебни спорове, кавги, лъжи и тайни.
Лино Лачедели е този, който първи признава, че кислородът навярно е свършил заради продължителността и трудността на маршрута от лагер IX до върха, а не защото Бонати и Махди са го използвали. След години мълчание, той пише книгата „К2 – цената на завоеванието”, в която определя версията на Бонати за вярна и обвинява Компаньони, че е преместил лагера нарочно. Повече от 50 години след първото изкачване на К2 се доказва, че лагер IX наистина е бил преместен с 200 метра по-високо от определеното.
През месец декември 2015 година се навършиха 90 години от рождението на уважавания заради постиженията си в алпинизма Лино Лачедели.
