Бен Муун е първият човек в света, изкатерил маршрут с трудност 9а. Той е и един от най-известните катерачи в момента, попаднал в британския катерачен елит още на 18-годишна възраст. Той е и един от гостите на фестивала Дни на предизвикателствата, който ще се проведе между 1 и 3 декември в зала 3 на НДК. Повече за себе си, катеренето и вдъхновенията, Бен разказа в специално интервю за 360°:
Опиши ни един типичен твой ден?
Денят ми обикновено се върти около семейството, работата и катеренето – най-вероятно точно в този ред. Събуждам се около 7, проверявам имейлите, закусвам, след което водя шестгодишната си дъщеря на училище. После се разбуждам още известно време, преди да започна да се катеря или тренирам и да стане време отново да взема дъщеря си от училище. Обикновено работя малко вечерта, след което разпускам, гледам телевизия и към 10.30 съм в леглото.
Как тренираш – по принцип и когато се подготвяш за по-сериозно предизвикателство?
Това е сериозен въпрос! Вече не участвам на състезания, така че обикновено тренирам за маршрути. Обикновено 4 пъти в седмицата за около 2 часа и половина на сесия, но напоследък започнах да тренирам дори по-често с по-кратки сесии. Може би около 6 сесии по 1-1.30 ч. всяка, като разнообразявам боулдъри с кампус борд.
Сподели ни една твоя тайна за върхова форма и представяне?
Мисля, че най-важното нещо е да избегнеш контузиите, но въпреки това да тренираш здраво. Най-добрият начин да го постигнеш е като спреш тренировъчната сесия докато имаш чувството, че все още може да направиш още много. Контузиите най-често стават, когато си изморен. Освен това колкото по-дълги сесии правиш, толкова повече време ти трябва да се възстановиш, което означава и по-малко тренировки.
Колко важно е храненето според теб? Следваш ли някакви специфични режими?
Нищо конкретно, но се опитвам да се храня здравословно и балансирано. Избягвам прекалено многото месо, обработените храни, не пия много алкохол и почти винаги ям пълнозърнести продукти като кафяв ориз и паста. Обичам да готвя и рядко ям полуготови храни или си взимам готови неща за вкъщи, така че винаги знам какво има в храната ми.
Какво те насочи към катеренето?
За пръв път се катерих, когато бях на 7 години, бяхме на преход в Лейк Дистрикт, планински регион в северната част на Англия. Моментално се зарибих.
Какво откриваш в планините, което ги прави толкова специални?
Обичам красотата на дивите, отворени пространства и усещането за плиключение, което ти дават, и разбира се, обичам предизвикателствата, които носят. Освен това ми доставя удоволствие движението, което се изисква от катеренето, и усещането, което получаваш, когато най-после успееш да завършиш сложна поредица от движения, които си опитвал дълго време.
Практикуваш ли някакъв друг спорт?
Не и сериозно. Играех футбол много, но това е дори по-опасно от катеренето. Карал съм и сърф известно време, но не е най-подходящият спорт, ако живееш в Шефилд и си толкова далече от морето.
Препоръчай ни едно място, което според теб е най-доброто за катерене?
Не мога да се спра само на едно, но за спортно катерене нищо не е по-добро от Сюс, в Южна Франция, а за боулдър – Фонтанбло.
Кой те вдъхновява?
Катерачи, които са дали всичко от себе си, за да преследват мечтите и стремежите си. Категорията не е от значение, въпреки че точно тези, които надскачат границите обират цялата слава. За мен вдъхновяващи са хора като Волфганг Гюлих, Джери Мофат, Стив МакКлюр, Лин Хил, Марк и Антоан ле Менестрел, Патрик Едланже, Жан Батист Трибу, Фред Никол, Крис Шарма, Адам Ондра, Юджи Хираяма, Сачи Амма… дълъг списък!
Ти самият си вдъхновяваща личност за мнозина – какво е посланието, което би искал да предадеш на хората?
Може и да не е много оригинално, но “Живей за момента”. Когато си млад, ти се струва, че имаш цялото време на света, но то минава много бързо, така че не го пропилявай. Ако имаш късмета да си открил катеренето, и имаш мечти – преследвай ги!
Какво беше да си първият човек, изкатерил 9а?
Чувствах се изключително горд. Въпреки че има много впечатляващи маршрути, този все още е много специален и уникален, и все още е доста голямо предизвикателство.
А какво е следващото ти голямо предизвикателство?
Много искам да опитам да изкатеря стари си проект на Килнси, казва се Northern Lights и беше изкатерен от Стив МакКлюр. Пробвах го много през 90-те, преди да се откажа. Започнах отново тази година и бях много близо, но не успях да го напарвя. Това е най-сериозната ми недовършена работа!
Знаеш ли нещо за България?
Не знам нищо, но нямам търпение да дойда и да се катеря, стига времето да го позволява, разбира се!
