През 2015 г. смъртта на Дийн Потър, един от най-отдадените бейсджъмпъри, поражда вълна от коментари и изказвания из медии и социални мрежи. Загинали вследствие на инцидент по време на бейсджъмп полет в Йосемити, Дийн и приятелят му Греъм Хънт оставят след себе си множество въпроси относно обосноваността на тези толкова близки до смъртта занимания, за сигурността, безопасността и цената на това да преследваш тръпката на всяка цена. Както и дискусията трябва ли бейсджъмпингът да бъде забранен, какъвто този спорт е в националните паркове в САЩ. Бидейки извън закона, бейсджъмпърите понякога скачат при не толкова благоприятни условия или по тъмно, за да избегнат проблемите с рейнджърите и това внася допълнителна доза опасност в и без това достатъчно рисковия спорт.
Факт е, че всеки, който малко или много е следил живота и приключенията на Дийн Потър в последните няколко десетилетия, няма как да е останал равнодушен към силата и смелостта му. Един от хората, извел катеренето, слаклайнинга и бейсджъмпинга на ново ниво, но освен чисто спортните постижения – вдъхновил хиляди хора да погледнат отвъд и да осмислят границите и нивата, до които може да достигне духа, ако бъде оставен на свободата си. Неслучайно Дийн наричаше своите занимания изкуство, не спорт, а изкуството повече от всичко изисква пълна, абсолютна отдаденост – до смърт.
Животът е опасен и има един-единствен изход, независимо от начина, по който избираш да го живееш. Но точно този избор създава разликата. Животът на Дийн беше повече от вдъхновяващ – за тези, имали честта да го познават на живо и за всички нас, които се докосвахме до необуздания му дух чрез видео и текст.
Дийн Потър във факти и цифри
Дийн е първият, изкатерил соло Фитц Рой в Патагония по маршрута Supercanaleta за шест и половина часа.
През юни 2006 г. Дийн, Еймън МакНийли и Иво Нинов – Германеца преминават The Reticent Wall (А5, 5.7), един от най-трудните маршрути на Ел Кап, за 34 ч. 57 мин., с пет дни по-малко от времето, което обикновено отнема.
През 2009 г. Дийн и Иво изкачват Айгер и излитат с уингсют от върха. Полетът на Дийн регистрира рекордните 3 мин. 20 сек., в които изминава повече от 8800 м.
Дийн и Шон Лиъри (също загинал по време на бейс полет през 2014 г.) поставят скоростния рекорд за изкачване на The Nose на Ел Кап за 2 ч. 36 мин. 45 сек. през ноември 2010 г.
Дийн има десетки ходения по лента без осигуровка, някои от тях на височина над 900 м.
Дийн Потър в думи
“Тъй като това, което правя, е толкова опасно, мисля доста за смърта. Представям си я винаги близо до мен, кацнала на рамото ми, докато ходя по лентата, катеря свободно, скачам бейс”.
“Но не може да кажеш, че съм някаква мрачна личност, не си мисля постоянно за смъртта. Тя просто е там, и не смятам, че съм по-различен от всеки един друг човек. Всеки ден, всеки момент животът ни е в опасност. При мен това много лесно се вижда – ако падна от скалата, умирам, но животът и смъртта съществуват за всички нас, това е най-общото нещо, което споделяме.”
“Забелязах, че с мисълта за близостта на смъртта живея живота си колкото се може по-пълноценно, кара ме да бъда колкото се може по-добър човек, да се държа с хората около мен добре, да мисля хубави мисли и да дишам дълбоко.”
“По някаква причина, когато седна и медитирам – в което всъщност никак не ме бива, не откривам тази празнота, която намирам когато летя във въздуха, докосвам скалата, стъпвам върху лентата. Когато стъпя на лентата, това, което правя, е да се фокусирам върху края й и върху дишането ми. В началото това ограничава възприятията ми, но след известно време се отварям към всичко. Започвам да възприемам света около себе си по много ярък начин, усещам теченията на въздуха, виждам цветовете, ако има хора наоколо, ставам съпричастен към начина, по който се чувстват.”
“Когато животът ми е в опасност, на скалата или върху лентата, или във въздуха, опасността от това, което правя, повишава нивото ми на осъзнатост и получвам тези усещания и чувства, които иначе нямам. Това е причината, заради която го правя.”
“Тези изкуства, които практикувам в планината, ми носят мир, играя си с празнотата и се доближавам все повече до осъзнаването на вътрешните взаимовръзки. Смъртоносните последствия оставят само най-необходимото, дишането.”
“Въпреки че понякога чувствам, сякаш съм над нещата и далеч от всичко, което може да ме нарани, искам хората да осъзнаят колко силно е катеренето, екстремните спортове или всички останали търсения, които могат да имат смъртоносен изход. Няма нищо фалшиво в тях, независимо дали ги гледаш на живо, в ютюб или в зашеметяваща реклама.”
“Животът ми е посветен на любовта и полета на въображението. Първо имаш видението, а след това го осъществяваш.”
“Най-големите страхове в живота ми са да нараня хората около себе си, и да не съм отдаден на призванието си. Комбинацията от тези две страни на съществуването предполага наличието на предизвикателства. Трябва внимателно да помислим върху това.”
“Не бих казал, че имам едно велико вдъхновение, но чета и уча много от ученията на Миамото Мусаши. Мусаши е легендарния самурай, известен по целия свят като майстор на меча, духовен търсач, артист и автор на класическата книга за стратегията, Книгата на петте кръга. За Мусаши пътят на бойните изкуства е свързан с усъвършенстването на ума, не толкова с прогреса на техниките.”
“Моментът преди да скоча е пълен с безпокойство и какво-ако. Но в мига, в който навляза във въздуха, се изпълвам със спокойствие и това е главното, което ме привлича. Затова и правя тези неща, тези изкуства, които мога да имат фатални последствия. Не защото съм адреналинов наркоман или Ивъл Канивъл – някак си се свивам при тези думи – но защото правейки тези неща, възприятията ни се разширяват и усещаме емоциите, виждаме и чуваме, и докосваме, и чувстваме по-пълно откогато и да било преди. Това е нещото, което истински ме привлича.”
“Ние, които ходим по тънката линия, сме отстоявали свободното мислене в продължение на хиляди години. Нека продължим да балансираме между световете в опита си да разберем пространството помежду им.”
“Омаян от полета на гарвана, наблюдавам как сянката му с лекота се движи срещу златистият искрящ гранит. Копнея да бъда толкова свободен, да летя над претрупания свят на нормалността, където толкова много хора са полуживи.”
“Зрението ми става черно-бяло, с изключение на яркочервената линия. Звуците избледняват. Чувствам се слаб, лицето ми гори. Мускулите ми се напрягат, но задържам спокойствието в центъра си и отпускам ръце от рамената до върховете на пръстите си. Този момент ме ужасява, и мозъкът ми се опитва да го спре, но си нареждам да вървя.”
Другите за Дийн Потър
“По време на някои от най-добрите ми полети, Дийн обикновено беше там, залези, усмивки и приятни времена. Летенето с уингсют от връха на планината е нещо, което винаги ще помня и ценя, късметлия съм, че съм имал това нереално изживяване. То е уникално, свободно и специално – особено споделено с приятели. Има и тъмна страна, със статистики, които не говорят в твоя полза, която дърпа хора от небето с натъжаваща честота. Радвам се, че спрях преди да дръпне и мен. Почивай в мир, Дийн, ти беше този, който направи онова, за което други си мислеха, но нямаха смелостта да опитат. Истинско вдъхновение за толкова много от нас.” Тим Емет, катерач, бивш бейсджъмпър
“Бъди там, където е красиво и където се вдъхновяваш. Животът е баланс. Остарявайки, разбирам, че катеренето е само малка част от живота и че за да се въздигне в изкуствата ни, трябва да бъдем щастливи. Надявам се да откриеш това, което е правилно за теб”. Вдъхновяващи думи, които получих в труден момент от един от най-легендарните герои в историята на катеренето. Толкова много ще липсваш.” Алекс Джонсън, катерачка
“Трудно е дори да опишеш влиянието, което Дийн Потър имаше върху катерачния свят. Това, което знам е, че лично аз бях вдъхновен от него още откакто бях дете. Той поведе катеренето в толкова много интересни посоки – и го направи по своя начин и собствените си правила. Толкова ужасна загуба. Почивай в мир, Дийн.” Алекс Хонолд, спийд и соло катерач
“От това да видя Дийн да изкатери соло Lost Arrow, до това да видя Дийн как изминава 120’ хайлайн (в началото на хилядолетието), да го видя как прави бейсджъмп или бейслайн, до това да ми помогне да обучавам в Лоди… той беше основната движеща сила за мен в продължение на години. Количеството вдъхновение, което съм получил от тях двамата (Дийн и Греъм, бел.ред.), е невероятно много. Да видя докъде се разви тази история за един ден ме накара да осъзная – ние, като личности, създаваме общност, която може и осигурява положително влияние, правейки тези абсурдно своеволни неща, от които сме запленени – дори ако голяма част от света говори за това пълни глупости през голяма част от времето. Ако се придържаме към уменията си, ако останем верни на себе си, ние като личности можем да вдъхновим цяло едно ново поколение от идеи и действия… И би трябвало да го направим без страх, без колебание, и без съмнение. Беше ужасна чест да ви познавам, господа – уверявам ви, че животът ви е изсечен върху камък.” Анди Люис, слаклайнър, бейсджъмпър, катерач
“Правил си тези луди неща – скоростно катерене, хайлайн, бейсджъмп… как го правиш?” Едно дете попита Дийн Потър. “Ами, нали знаеш онова чувство, когато си лежиш в спалния чувал и е топло и уютно, а навън е студено и тъмно, но наистина трябва да се изпикаеш?” “Да! Да!”, каза детето. “Ами,” отвърна Тъмният Магьосник, “аз просто ставам и излизам.” Джеймс Лукас, катерач
“На 24 май 2014 година Дийн прелетя над Мейн Стрийт, след като беше скочил от самолет в края на каньона. На всички ни хареса – най-вече защото беше тръпка, а 99.99% от нас знаеха, че никога няма да направим нещо толкова лудо. От смелото катерене, до магьосничеството на слаклайна и интегрираните полети, Дийн беше визионер в толкова много неща. Винаги беше добре да видиш Дийн, да наваксате с историите и да се посмеете. Ще пазим грижливо тези моменти и лъчът светлина, с който топлеше сърцата ни.” Конрад Анкър, катерач, алпинист
“Единственият начин да се справиш с един несвободен сват, е самият ти да станеш толкова свободен, че самото ти съществуване да е акт на неподчинение.”, Камю.
В края на краищата, не беше катеренето или летенето, беше животът, който дефинира и безкомпромисното убеждение, с което го живееше, докато ние гледахме с благоговение и преклонение. Ако само можехме да сме толкова смели… Благодаря ти, че ни показа какво е възможно.” Джими Чин, катерач, алпинист, скиор
“Дийн определи една ера, която имаше огромно влияние върху много катерачи. Благодарен съм, че съм познавал една от легендите, бунтарите и вдъхновенията на катерачния свят, и съм тъжен, че си тръгна толкова скоро.” Сидър Райт, катерач
“Дийн за мен винаги е бил ментор, някой, към когото винаги гледаш. Дийн беше визионер, той, както и сам казваше, не беше екстремен спортист, а артист. Виждаше света по друг начин, беше абсолютен бунтовник срещу правилата и имаше собствен начин на правенето на неща. Дийн беше човекът, който комбинира ужасно много спортове в едно, много хора са правили подобни неща с различни спортове, но това което Дийн направи с бейсджъмпа и слаклайна беше абсолютно революционно.” Иво Нинов-Германеца, катерач, бейсджъмпър
