Когато 50-годишният Бил Ъруин изкачва връх Катадин в Щатите през 1990-а, той пада на колене, а събралата се публика започва да пее „Амейзинг Грейс“. Той е ходил из горите в продължение на 8 месеца, сблъскал се е с мечки, сурово време, спукани ребра и безброй туристи, които са му казвали, че никога няма да успее.
Най-невероятното? Направил е всичко това без да вижда нищо.
По онова време Ъруин, който почина през 2014 г., е първият незрящ човек, преминал Апалачиан Трейл (Пътеката на Апалачите) – пътешествие, продължаващо 3400 км. Бившият алкохолик ходи без никаква човешка компания или подкрепа, без карта или компас, само с кучето си водач Ориент и с неотслабваща вяра в Бог.
Бил и кучето стават известни като „Ориент Експрес“. Те привличат вниманието на безброй ТВ екипи, тълпящи се из планинската верига на Апалачите, и дават на хората с увреждания надежда, че приключенията под открито небе не са съвсем недостъпни за тях.
Истинската история на Бил и неговия опит да премине наведнъж целия маршрут е разказана във филма „Сляп кураж“ и в книга със същото заглавие.
Примерът на Ъруин е поредното доказателство, че когато човек наистина желае и вярва в нещо, няма сила, която да го спре. Няма как и да не се замислим, че ежедневните ни оправдания да не свършим едно или друго, да не стигнем до края на възможностите си, изглеждат някак нищожни на фона на всичко, което приключенецът е преодолял по пътя си.