Aнтарктида е екстремно интересно място. От факта, че е най-голямата ледена пустиня с най-ниските температури и най-силните ветрове, дом на пет вида пингвини, до това, че има само два сезона – зима и лято. И то какви – шест поредни месеца 24-часова тъмнина, следвани от половин година непрекъсната дневна светлина. Като прибавим и най-суровите условия на Земята, няма как да не се запитаме защо някой доброволно би поискал да отиде там, и то задълго. Точно това прави новозеландецът Антъни Пауъл в документалния си филм “Antarctica: A Year on Ice”.
Самият той прекарва 10 години (и 9 зими) на Антарктида, там се запознава със съпругата си и се жени за нея. Има чудесна основа да разкаже историята, както и преживяванията на много други като него, решили да превъзмогнат най-неописуемия студ на планетата. А когато зимата се спусне над Антарктида, никой не може да напусне континента, за добро или за лошо.
Живот в тъмнина
С падането на температурите населението намалява – от около 5000 души през лятото до под 700 през зимата. Чрез многото интервюта с решилите да останат, Пауъл разказва завладяващата история на дългите студени месеци, прекарани в тъмнина. За разлика от много други свои колеги, той не акцентира върху опасностите от изменението на климата, а върху човешката сила и дух за оцеляване в екстремни условия. Неговият филм е портрет на една особена порода хора – шепата ентусиасти, избрали да прекарат част от живота си на място, което само със споменаването си преизвиква тръпки. Сред тях има търговци, инженери, техници и пилоти. Самите те описват себе си като чудаци. Никой не е там без причина, но и не всеки може да издържи предизвикателството. За някои изолацията е влудяваща. За други, уединението е начин за релакс и преосмисляне на живота. Запасени с пъзели, DVD-та и спомени за пресни продукти и горещи вани, нерядко те обаче започват да забравят елементарни неща. Мнозина страдат от нарушения на съня и краткосрочна загуба на паметта, причинени от полярния синдром – спад в хормон на щитовидната жлеза.
Страхопочитание и красота
“Antarctica: A Year on Ice”, сниман в продължение на 10 години, не е обичайният документален филм за дивата природа. Въпреки това, спиращите дъха кадри са в изобилие. Движещи се облаци, лед, сенки и светлини, зашеметяващото южно сияние и смразяващите ледени бури – това запечатват камерите на Антъни Пауъл, който сам ги приспособява за суровите условия. В обедната си почивка гледа звездите. Отнема му пет месеца да заснеме един 8-секунден кадър на променящите се ледени хребети. Зад цялата природна красота и великолепие, уловени от Пауъл, страхуващ се, че един ден всичко това може да изчезне, Антарктида изглежда приятно място за посещение, но трудно за живеене. Едно нескрито напомняне, че природата все още господства над всички нас.
