Айсбергите са голямата страст на американската фотографка Камил Сиймън. Тя обикаля света, търсейки ги, за да ги улови в различни сцени и разказва за историята им, емоциите, които създават и приликите им с хората.
„Това е една от любимите ми снимки, на които се наслаждавам да гледам дълго. Заснета е, разбира се в морето на Антарктика. Човекът на палубата е отправил поглед към два айсберга сред замръзналото море на хоризонта. Тази сцена може да изглежда картина от космоса, от друга планета или научна фантастика, но тя е заснета тук – на Земята.“
„Искам хората да чувстват чрез снимките ми. Искам те да им създават емоционална реакция. Тя наистина варира при различните хора, но моята цел е те да почувстват поне малко от това, което чувствам аз, когато съм там и снимам. Лично аз се нуждая от реакциите на хората, за да разбера, че тези неща, тези места, са толкова взаимосвързани с живота ни.“
„Що се отнася до условията за снимане, аз се интересувам от точно определен вид светлина, която съм намирала само в полярните региони. Той е с много монохромен свят, който е изключително красив и в същото време коварен за фотографите.“
„Айсбергите много приличат на нас, тъй като всеки има своя собствена уникална личност. Те се държат по собствения си уникален начин с оглед на обстоятелствата и заобикалящата ги среда. Някои ей така, без видима причина, изчезват в морето, а други се въртят, плават и продължават по пътя си. Те не се отказват, просто продължават нататък.“
„Разбира се, Антарктика ни подарява и дни със синьо небе.“
„Попаднах на Антарктида през зимата на 2004/2005 г. Това бяха първите айсберги, които видях. Тези огромни неща ме вдъхновиха за стотици снимки, но въпреки това не забравих и другите полярни модели – пингвини, ледници, пейзажи. Айдбергите обаче са моята фотографска слабост на полюса.“
„Когато бях в далечния край на Антарктика беше толкова вълнуващо за мен. Толкова много неща се случваха в 2, в 3 часа нощес. По това време огромни косатки гонят пингвини. Случват се невероятни неща! През 30-те дни, които прекарах на полюса, спях по около 3 часа на нощ, за да не пропускам интересните неща. Въпреки това се чувствах много добре.“
„Всичко, което някога съм правил е било продиктувано от моето любопитство, а след това то води до друго нещо, и после до още нещо. Отивайки на пътуване из Арктика за първи път си помислих „Разбира се, защо не?“.
