Сняг за размисъл: „Ще карам ли ски след 20 години?”

Помня как през 90-те карах ски до средата на май. С течение на времето надеждният сезон започна да свършва през април, после в края на март… Зимата се променяше, снегът също, а учените обявиха, че 2000-2009 е най-топлото документирано десетилетие в историята на човечеството. Това не е теория, а факт, измерим с малко търпение и термометъра вкъщи.

Тази зима е още по-странна. Сняг почти няма, през декември излизахме без якета, ски и сноуборд феновете са тъжни и изнервени. В други части на света хората бедстват в рекордно ниски температури.

Темата за климата и глобалното затопляне може да изглежда абстрактна, особено в държави, където вали сняг на парцали, но не може да бъде подмината, когато трябва да си отговорим на въпроса „Ще карам ли ски след още 20 години?”

Глобалният климат е свързан, не само със снега, а с всичко – здравето, околната среда, водата и храната ни, локалните екстремни метеорологични условия, морето. Покачването на температурите води до по-ранно топене на снеговете, които се отичат по-рано в реките и се изпаряват по-бързо в атмосферата. Трудно е да си представим как всички тези части работят заедно. Трудно е, като обикновени хора, да разберем мащаба на усложненията, породени от промените в климата върху икономиките, обществата и света около нас. Но вече знаем достатъчно, за да се разтревожим. Вземете простия пример със снега и ските:

– В Алпите периодът със снежна покривка от над 10 см между ноември и април е намалял с 30 дни, а дебелината на снежната покривка от декември до януари – с 50-60%. Средните годишни температури са по-високи.
– Снежната покривка е много по-нестабилна, поради резките смени в температурите, което повишава непрекъснато и лавинната опасност.
– Нивата на снега на 1300-1500 м надморска височина от 1960 и 1988 г., които се считат за два от най-лошите ски сезона за времето си, сега се приемат за нормалните.

Научните прогнозите за снега през 2050 г. в най-оптимистичния си вариант също не обещават повече сняг:
– На 1500 м надморска височина през февруари ще има от 30 до 50 см по-малко сняг, в сравнение със средногодишните нива от последните 30 години, а зимата ще е с 40 дни по-къса.
– На 2500 м картинката е малко по-добра: 15-20% по-малко сняг и 25-35 дни по-къса зима.

Отдръпването на снега от ниските височини няма да е без последствия за ски-курортите. Те ще трябва да се приспособят към нови условия, за които през 70-те никой не е допускал, че ще станат реалност. Това ще доведе до финансови затруднения за ниските курорти, които ще трябва да инвестират в производството на изкуствен сняг (съответно да увеличат потреблението си на вода) или да променят пистите си така, че да позволяват каране на ски на по-малко сняг. Някои от тях ще затворят.

Скиорите на 21 век ще трябва да търсят сняг в зависимост от надморска височина и район, държава, дори континент. Те ще трябва да се мобилни и да разполагат с времето си, да са платежоспособни, за да могат да пътуват и така до прогнозираната промяна в течението Гълфстрийм, когато ще трябва да преразгледаме всичко отначало. Затоплянето ще доведе не само до края на карането на ски и на зимата такива, каквито ги познаваме, но ще повлияе на живота на 1 млрд. души, които зависят от снеговалежа за осигуряване на вода.

Последните зими са малко по-студени от очакваните. Това е пример, че климатът е много чувствителен и е трудно да бъдат извлечени значещи тенденции за краткото време, откакто съществува климатологията. Краткосрочните промени във времето не се приемат като значими за дебата за климата. Тревожното е, че при отминалите значими периоди на затопляне и ледникови епохи растителните и животински видове и пейзажите са се променяли бавно в продължение на големи периоди от време от порядъка на десетки, дори стотици хиляди години. Промените в системите в днешно време се случват в рамките на десетилетия. Огледайте се – тези прогнози вече не са спекулации, нищо че тук-там вали на парцали.

Малко факти:
– Северното полукълбо е загубило 1.5 млн. кв. км. от пролетната си снежна покривка за последните 45 години
– Алпите са загубили половината от леда на глетчерите си от късните 1800 г.
– 1 млрд. души по света зависят от топенето на снега за доставяне на вода
– Ескимосите вече са загубили 7% от думите си за сняг, заедно със снега
– Над 97% от учените са съгласни, че глобалното затопляне от човешка намеса е факт и ще доведе до суши, наводнения, лавини, бури и намаляване на ресурсите от храна и вода