В съвместна рубрика на 360° и „Клуб на пътешественика“ продължаваме да ви представяме интересни пътувания. Благодарение на „Клуб на пътешественика представя“ всеки четвъртък можете да попътувате до някоя от дестинациите, представяни в клуба и да „попиете“ малко пътешественически опит и дух. Тази седмица историята е на нашата любимка Антония Хубанчева, а дестинацията е прибалтийска – Вилнюс – мястото, където се пресичат посоките на Европа.
Вилнюс – столицата на Литва е град, в който се преплитат социализъм, средновековие, модернизъм и изкуство, в съчетание, което ние българите без да ни мигне окото бихме нарекли „манджа с грозде“. Всъщност, крайният резултат е по-скоро романтично-пикантен. Може би това е и причината едно от любимите ястия на литовците да е кашкавал с грозде.
Когато влезете в града с изненада откривате почти невероятния факт – географският център на Европа отстои само на няколко километра от Вилнюс!? Тогава започвате да смятате, мъдрите и чертаете по картата на континента и в крайна сметка, въпреки нарастващото чувство, че се намирате на някои конкретни анатомични части на Географията, неохотно се съгласявате, че все пак този факт, като че ли е верен.
Статуя на „другар и другарка“, а зад нея стара католическа катедрала, панелен блок и луксозен хотел.
Поредната „приказка“ за града – баскетбол (националният спорт на страната), съборетини, изкуство и катедрали.
Два са задължителните „атрибути“, без които нито една уважаваща себе си къща в града не минава: котка и (неизвестно защо) орхидея.
Но докато орхидеите очевидно водят люта битка за съществуване срещу северняшкия климат, то котките се отдават на лентяйство и благоденствие.
И все пак нека да се върнем обратно на предната котка… Изцъклен поглед, скована стойка и смешни черни мустачки… не ви ли минава през главата думичката „Фюрер“ докато я гледате?
Докато котките и орхидеите си седят около первазите на прозорците, децата в града намират най-невероятни места за забавление. Тази река минава през самия център на Вилнюс.
Освен старинни катедрали и лъскави офиси, в града се намират и други постройки. Тази къща се намира само на 2 минути пеша от най-луксозните хотели на града…
…но пък момиченцето от снимката беше един от най-щастливите хора, които видях там.
И все пак, с много любов, ентусиазъм и въображение, гражданите на Вилнюс претворяват сивото, бетонно наследство.
Някога окованото в бетон русло на река Нерис, днес носи надеждата, че любовта може да вирее навякъде. „As tave myliu!“ или в превод на български „Обичам те!“
“I as tave!” – И аз теб!
С настъпването на нощта, жиотът не замира, а просто придобива нови образи.
И изненадва закъснелите минувачи не само с нежната жълта светлина струяща от фенерите, но и с красивите скулптури скрити в сенките.
Носейки любовното си послание, река Нерис кротко тече през града, в който се пресрещат посоките на Европа.
Ако и вие имате история с пътешественически дух и искате да я споделите с повече хора, свържете се с „Клуб на пътешественика представя“ и ще можете да я представите пред публика. Ако пък искате да публикуваме разказ за ваше пътешествие в 360° – опишете ни накратко историята в максимум една страница А4, подберете до 10 снимки и ни ги изпратете на имейл magazine@360mag.bg и ще имате възможност да се включите в клуба на пътешестващите в 360°.