В Източните Родопи винаги има какво още да откриеш, но пък тези откривателства трябва да бъдат заслужени с малко ходене. Така и пътеката към крепостта Устра се изкачва по стръмен скалист склон, докато постепенно разкрива останките от твърдина, оцеляла повече от хилядолетие, и гледка, доказваща, че изборът на това място едва ли е бил случаен.
Устра се намира на скалист връх, на 1114 метра надморска височина, близо до село Устрен, в община Джебел, област Кърджали. Крепостта е сред най-високо разположените и най-добре запазени средновековни крепости в Източните Родопи. Позицията ѝ не е случайна: от върха се открива широк обзор над околния терен, а средновековната крепост е контролирала пътя по долината на река Върбица, който свързвал вътрешността на Родопите с важния маршрут по долината на Арда между Адрианопол и Филипопол.
Крепостта заема площ от около 1286 кв. м. Тя има П-образна форма, дълга е около 113 метра и е изградена направо върху скалата. Северната и северозападната ѝ страна са естествено защитени от отвесни скали, докато останалите страни са били затворени от масивна крепостна стена. За строежа са използвани местни ломени камъни и хоросанов разтвор. В основата стената е била дебела около 2,80 метра, а във високите си части — около 1,75 метра. На места е запазена до 8 метра височина. Входът се е намирал в източната част. До него са запазени седем стъпала, изсечени директно в скалата. В близост са открити и основите на помещение, което вероятно е било свързано с охраната на входа.
Отбраната е подсилена с три кули – две правоъгълни и една полукръгла. Предполага се, че кулите са били на три етажа, като долните им помещения са използвани за водохранилища – нещо особено важно за крепост, разположена на такъв връх. Водата е била един от ключовите фактори за оцеляването на гарнизона при продължителна обсада. В две от кулите все още са запазени части от каменните стълби, които са водели към горните нива.
В южната и югоизточната част на крепостта са били разположени жилищните и стопански помещения. Археолозите са установили осем помещения, изградени едно до друго. Долните им нива са били използвани като складове или водохранилища.
Вижте още: Светилищата в България: Скално-култов комплекс Дъждовница
История
Предполага се, че Устра е построена през X век, по времето на византийския император Константин VII Порфирогенет (913–959 г.). За ранната история на крепостта няма много сигурни сведения, но археологическите данни я свързват именно с този период.
По това време Източните Родопи са част от сложната политическа и военна картина на Балканите. Вероятно крепостта за кратко е попаднала под властта на цар Симеон I, а впоследствие отново е преминала към Византия. По косвени сведения се смята, че през периода на Втората българска държава, Устра е била превзета от войските на Иван Асен II.
За края на крепостта липсват конкретни писмени сведения, но се предполага, че е превзета от турските войски през XIV век и след това постепенно е загубила военното си значение.
Макар сведенията за историята на Устра да са оскъдни, крепостта не е останала извън писмените свидетелства за Средновековието. Името ѝ се среща в произведенията на византийските автори Георги Акрополит, Ана Комнина и Йоан Кантакузин.
Вижте още: Природните феномени на България: Саръташ Каяли (Жълт камък)
Археологически проучвания
Устра е проучвана археологически през 1971–1973 г. под ръководството на проф. Стамен Михайлов и археолога Иван Балкански. Разкопките показват, че крепостта не е била само малък наблюдателен пункт. Открити са останки от различни сгради и голямо количество археологически материал – над 1200 метални предмета, сред които железни стрели, части от шлем, брадви, ножове и фрагменти от бронзови и железни кръстове.
Намерени са също много керамични фрагменти, няколко цели глинени съда и бронзови монети. Всички тези находки дават представа за живота на хората, които са обитавали крепостта, и за ролята ѝ като военно и стратегическо съоръжение.
Интересен факт е, че непосредствено до средновековната крепост Устра има следи и от много по-старо укрепление. Руините на тракийска крепост от Желязната епоха се намират в местността Сиври кая („Остри камъни“), върху скалист връх над село Устрен.
Как да стигнем
Най-практичният подход към крепостта е от село Устрен. Ако идвате от Джебел, малко преди селото трябва да потърсите кафява туристическа табела, която указва отбивката към крепостта. Оттам след 2 километра по черен път се стига до бившата хижа „Устра“. Разстоянието може да се измине пеша или с високопроходим автомобил.
От къщата за гости до крепостта остават около 700 метра по тясна и стръмна пътека. Изкачването отнема приблизително 20 минути, в зависимост от темпото и условията. Маршрутът е кратък, но не бива да се подценява – особено последният участък преди крепостта, където теренът става скалист и доста стръмен.
До самия вход последните метри изискват малко повече внимание заради скалистия терен. Няма нужда от сериозна планинска екипировка, но стабилните обувки са задължителни, а при мокро време трябва да се върви особено внимателно.
Има и друг подход – от село Лебед, но той не е добре обозначен и е по-труден за ориентиране. За него най-сигурният вариант е да се потърси информация на място.
Вижте още: Древните светилища в България (част 2)
