Вглеждали ли сте се някога в небето и питали ли сте се накъде летят всички тези птици?
Малко птици прекарват целия си живот на едно и също място. Повечето от тях се отправят на път, за да открият надежден източник на храна, да създадат поколение или да оцелеят при смяната на сезоните.
Докато някои миграции са кратки, други птици изминават огромни разстояния. За прелетните птици една погрешна посока може да се окаже фатална, защото те прекарват седмици в полет над океани и континенти, придвижвайки се от единия край на планетата до другия.
През 2022 г. обаче една млада птица успешно си спечелва място в историята с неочаквания завой, който прави при първата си миграция от Аляска на юг, прелитайки без кацане над 13 000 км.
Пъстроопашатият крайбрежен бекас от Аляска
Пъстроопашатият крайбрежен бекас (Limosa lapponica) е едра крайбрежна птица от семейство Бекасови (Scolopacidae). На английски видът е известен като bar-tailed godwit. Птиците са с дълги крака, дълга извита човка и размах на крилата около 75 см, докато дължината на тялото е приблизително 38 см. Оперението се променя според възрастта, пола и сезона. Но истинската особеност на този вид не е външният му вид. Тя е в начина, по който птицата използва тялото си.
Този вид бекас е един от най-екстремните мигранти сред птиците. А представителите на популацията в Аляска и подвидът Limosa lapponica baueri — прекарва размножителния сезон в арктическите райони и след това поема на юг към Австралия и Нова Зеландия. Част от маршрута преминава над огромни пространства на Тихия океан.
Именно тази им способност привлича вниманието на учените.
През лятото на 2022 г. учени от Геоложката служба на САЩ, института „Макс Планк“ и Американската служба за риба и дива природа започват да проследяват млади пъстроопашати крайбрежни бекаси край Ном, Аляска. Целта им е да разберат какво се случва с птиците при първата им миграция – накъде поемат, кога тръгват и как намират пътя към местата, където ще прекарат зимата.
Кодово име B6
Една от младите птици е уловена край Ном на 11 юли 2022 г, а изследователите ѝ поставят метален пръстен, миниатюрен радиопредавател и цветен флаг с означение B6, както и малък соларен сателитен предавател, който ще позволи на учените да проследят пътуването ѝ, когато дойде време да напусне Аляска.
На 13 октомври 2022 г. птицата отлита от Аляска.
Тогава В6 е само на около четири месеца и това е първата ѝ миграция на юг. За разлика от възрастните птици, които вече имат опит с маршрута, младият бекас не е летял дотам преди.
Вижте още: Гарваните – умни колкото човек?
Как намира пътя?
Точният механизъм все още не е изяснен напълно. Мигриращите птици използват комбинация от ориентири – Слънцето, звездите, земното магнитно поле и особености на околната среда. При младите птици част от навигационната способност изглежда е вродена. Именно затова първата миграция е толкова интересна за учените: тя показва какво може да направи птицата без предишен опит по маршрута.
За B6 следва Тихия океан. Полетът продължава с дни, а сателитният предавател продължава да изпраща данни за движението на птицата. Маршрутът ѝ преминава над огромното водно пространство между Аляска и южната част на Тихия океан. Няма кацане. Няма спирка за храна. Няма почивка на сушата.
B6 лети, използвайки енергията, натрупана преди началото на миграцията, и възползвайки се от подходящите въздушни течения по пътя. След 11 дни и един час тя достига Ansons Bay в североизточната част на Тасмания. Зад нея остават приблизително 13 560 километра.
Това е най-дългият документиран непрекъснат полет без кацане при птица.
Любопитното в тази история е, че рекордът не е бил целта на проучването. Учените не са тръгнали да търсят птицата, която ще измине най-много километри. Те са искали да разберат как младите бекаси извършват първата си миграция.
Но данните от B6 им дават нещо повече от отговор на този въпрос. Те показват как една млада птица може да напусне мястото, където е израснала, да прекоси цял океан и да достигне място, на което никога не е била. Изминатото разстояние се равнява на приблизително една трета от обиколката на Земята.
Това не е първият случай, в който пъстроопашатите крайбрежни бекаси попадат в заглавията заради своите ултрамаратонски миграции. Тази петмесечна птица подобрява с повече от 350 км предишния рекорд, поставен от друга птица от същия вид през 2020 г. А тя от своя страна е надминала друга, която през 2007 г. е прелетяла 11 500 километра.
Подготовката на тялото за пътуването
Преди миграцията пъстроопашатият крайбрежен бекас преминава през впечатляваща трансформация. Той се храни интензивно и натрупва огромни количества мазнини, които ще му служат за гориво. Те могат да достигнат около 55% от телесната му маса. В същото време тялото разгражда около 25% от тъканите, на храносмилателния тракт, черния дроб и бъбреците. Това е възможно благодарение на биологичен процес, известен като автофагия („самопоглъщане“) – механизъм, който позволява на организма да рециклира части от самия себе си, когато това е необходимо.
Бекасите могат също да увеличават размера на сърцето и гръдните си мускули по време на полета, за да осигурят повече енергия и кислород на тези тъкани. Организмът временно пренарежда приоритетите си, а след пристигането тялото постепенно се връща към обичайното си състояние.
Свръхдългите миграции
Пъстроопашатите крайбрежни бекаси не са единствените птици, способни на далечни миграции. Арктическите рибарки (Sterna paradisaea) редовно могат да изминават още по-големи разстояния в рамките на една година – до 80 000 км. Ключовата разлика обаче е, че по време на тези изключително дълги пътувания те от време на време кацат.
Нашият нов рекордьор е имал късмета да оцелее при прехода през огромния Тихи океан и покрай множество острови, сред които Нова Каледония и Вануату, където изглежда е пропуснал възможността да възстанови енергийните си запаси.
Ерик Уолър, координатор на BirdLife Tasmania, казва, че птицата вероятно е загубила „половината или повече от телесното си тегло по време на непрекъснатия полет денем и нощем“.
„Късоопашатите и тънкоклюните буревестници например могат да кацнат във водата и да се хранят. Ако обаче бекас кацне във водата, той е мъртъв – краката му нямат плавателни ципи и той няма как да излети отново. Така че, ако падне върху повърхността на океана от изтощение или лошото време го принуди да кацне, това е краят.“ – допълва ученият.
Причината за рекорда
Обикновено пъстроопашатите крайбрежни бекаси мигрират към Нова Зеландия, но тази птица прави рязък завой на 90 градуса и се приземява на брега на Ansons Bay в източната част на Тасмания, Австралия.
Д-р Уолър обобщава, че този „грешен завой“ е увеличил предварително предполагаемия „летателен капацитет“ на вида, което повдига въпроса: възможно ли е в бъдеще друг бекас да прелети още по-далеч без спиране.
Експертите се надяват, че този рекорден полет ще привлече повече внимание към необходимостта да разбираме по-добре миграциите на животните, навигационните стратегии, които тези птици използват, и това какво може да се направи за опазването на местата, където те в крайна сметка спират, за да се хранят.
