На планетата все още има върхове, до които не водят утъпкани пътеки, няма базови лагери и не се редят експедиции за първо изкачване. Понякога причината е техническата трудност, друг път – забрана за изкачване. А понякога планината просто се намира толкова далеч от обичайните човешки маршрути, че достигането до нея е по-голямо предизвикателство от самото изкачване.
Такъв е Сипъл – огромен, покрит с лед вулкан, който се издига на 3110 м в една от най-отдалечените части на Западна Антарктида. Планината няма документирано изкачване в обичайния алпийски смисъл и често попада в списъците на най-значимите неизкачени върхове на планетата. Историята ѝ обаче има една любопитна подробност: хора все пак са достигали до върховата ѝ част – не като алпинисти, а като учени.
Островът
Сипъл (Mount Siple) се намира на едноименния остров край Земя Мери Бърд в Западна Антарктида. Остров Сипъл е отделен от континенталния бряг от шелфовия ледник Гец и е сред рядко посещаваните места на континента.
Самата планина представлява огромен вулканичен масив, който се издига почти директно от морското равнище. Според Smithsonian Global Volcanism Program височината му е 3110 м, а обемът – около 1800 куб. км. Върховата му част е оформена от покрита с лед калдера с диаметър около 4–5 км.
Сипъл обикновено е определян като щитов вулкан – тип вулкан с широка основа и сравнително полегати склонове. По-ново подробно геоложко изследване го описва по-прецизно като сложен централен вулкан с щитовидна форма. Масивът е почти изцяло покрит с лед, а откритите скали са малко – главно край брега и около стените на върховата калдера.
Именно това е една от особеностите на Сипъл. На височина той не може да се сравнява с неизкачените седемхилядници в Хималаите и Каракорум. Но за разлика от тях започва практически от морското равнище и се издига самостоятелно над околния пейзаж. Затова топографската му изпъкналост е приблизително равна на цялата му височина – около 3110 м.
Защо Сипъл остава неизкачен?
На пръв поглед няма очевидна причина един 3100-метров връх с относително полегати склонове да остане извън историята на алпинизма.
Причината е местоположението.
Сипъл се намира далеч от постоянните антарктически станции и от районите, към които обичайно се насочват експедиции. Няма изградена туристическа или алпинистка инфраструктура, а достигането до острова само по себе си изисква сериозна логистика. Към това трябва да се прибавят ледниците, почти непрекъснатата ледена покривка, суровото време и огромните разстояния на Западна Антарктида.
Изолацията е толкова голяма, че дори геоложката история на вулкана остава сравнително слабо проучена. NASA отбелязва, че ограничените наблюдения не позволяват подробна реконструкция на неговото вулканично минало.
С други думи, Сипъл вероятно не е сред най-трудните технически планини на Земята. Трудността започва много преди първата крачка нагоре.
Вижте още: Хижата на Шакълтън в Антарктида ще получи втори живот
Неизкачен, но не и недокоснат
Тук историята става по-интересна.
Сипъл често е описван като никога неизкачван връх. Действително няма документирано алпийско изкачване от подножието до най-високата точка. Но твърдението, че никой никога не е достигал върха, не е точно.
Научен обзор на вулканите в Земя Мери Бърд посочва, че върхът на Сипъл е посетен (чрез достъп по въздух) за първи път през януари 1994 г. Геолозите изследват скалните разкрития при най-високата точка на ръба на калдерата и вземат проби, които по-късно позволяват да бъде определена възрастта на част от вулканичните скали.
Теренните изследвания на вулканите в тази част на Антарктида са извършвани с помощта на въздушен транспорт, а научната литература не описва това посещение като алпийско изкачване. Затова Сипъл продължава да се среща в списъците на неизкачените планини.
Това налага една важна уговорка: Сипъл е „неизкачен“ в смисъла на липса на известно и документирано изкачване на планината по собствен ход до най-високата ѝ точка, а не в смисъл, че върхът никога не е бил посещаван от човек.
Вижте още: Микропластмаса и в най-отдалечените райони на Антарктида
Вулкан под леда
Дълго време около Сипъл има и още една неизвестност – дали вулканът все още е активен.
През септември и октомври 1988 г. сателитни изображения показват нещо, което прилича на огромни вулканични облаци. Единият се простира на около 160–170 км. Това поражда подозрения за изригване.
На 30 декември същата година обаче геолозите Филип Кайл и Уилям Макинтош оглеждат вулкана от въздуха. Не откриват прясна пепел, нови кратери, нарушения в снежната покривка или други следи от скорошно изригване. Заключението е, че наблюдаваните „облаци“ вероятно са резултат от атмосферни явления.
През 2012 г. историята почти се повтаря. Инфрачервени сателитни изображения показват възможен облак от пара над района на Сипъл, но последващият анализ отново установява, че изригване не е имало.
Днес Smithsonian посочва последната известна вулканична активност на Сипъл към плеистоцена. Скали от района на върховата калдера са датирани на около 230 000 години, а други, намиращи се малко по-ниско – на около 170 000 години. Според съвременния научен обзор няма достатъчно основания Сипъл да бъде определян като активен вулкан.
Човекът, чието име носи планината
Сипъл е кръстен на американския полярен изследовател и географ Пол А. Сипъл (1908–1968) – участник в шест антарктически експедиции и една от интересните фигури в ранното американско изследване на континента.
Той участва още в първата антарктическа експедиция на Ричард Бърд през 1928–1930 г., а по-късно командва западната база на U.S. Antarctic Service. Именно като навигатор участва в големите разузнавателни полети от базата, включително в полета, при който е открита планината, получила впоследствие неговото име.
По-късно Сипъл става и първият научен ръководител на американската станция „Амундсен–Скот“ на Южния полюс.
Все още недостижима планина
Днес можем да разглеждаме Сипъл от Космоса с детайлност, за която първите полярни изследователи не са могли и да мечтаят. Сателитите показват широките му бели склонове, огромната калдера и ледниците, спускащи се към морето. Но физически планината остава почти толкова далеч от ежедневния човешки свят, колкото е била и преди десетилетия.
Именно затова Сипъл е любопитен пример сред последните неизкачени планини на Земята. Тук няма легенда за непроходима отвесна стена или за височина, на която човешкото тяло едва оцелява. Има повече от 3000 метра планина, издигаща се от морето, лед, сурово време и най-вече огромна дистанция от всичко останало. Тук въпросът как ще стигнеш до върха Сипъл стои на втори план. Първо трябва да стигнеш до планината.
Вижте още: От Намибия до Антарктида: велоекспедициите на Кейт, които вдъхновяват и помагат за социални каузи
