Всеки, който е вървял по пътеките над Железница в посока към местността Ярема на Витоша, вероятно е спирал поне веднъж пред някой от заслоните „Синята стрела“. За едни спирката е била удобно място за кратка почивка, а за други – спасение от дъжда, снега или бурята. Малцина обаче си дават сметка, че зад тези дървени стени стои животът на един човек, посветил десетилетия на планината.
Стоян Тодоров – Синята стрела вече не е сред нас.
Отиде си на 9 юли 2026 г., само 8 дни след като навърши 101 години. Но неговото дело остава – по пътеките на Витоша, в десетките чешми, маркировки и малки добрини, които е оставил след себе си.
Роден на 1 юли 1925 г., Стоян Тодоров прекарва повече от осем десетилетия в планината.
За мнозина той е легенда още приживе – човек, когото неведнъж са срещали по пътеките към Черни връх с неизменните щеки, усмивката и готовността да помогне.
Синята стрела: Историята на едно необичайно име
Малцина знаят откъде идва това емблематично прозвище „Синята стрела“. Самият той обичаше да разказва тази история.
През март 1970 г. тръгва с още трима души от Черни връх. Снегът е тежък, а върху него се е образувала ледена кора. Стоян върви отпред и прави пъртина. В един момент силен порив на вятъра го събаря и той започва стремглаво да се плъзга надолу по склона.
Спътниците му са убедени, че няма как да е оцелял. Връщат се за помощ, а междувременно той успява сам да стигне до станция „Академик“. Дори е обявен за безследно изчезнал, преди да стане ясно, че е жив и невредим.
По онова време по кината се прожектира филм за японския високоскоростен влак „Синята стрела“ и приятелите му започват да се шегуват, че се е движил по-бързо и от него. Така се ражда прякорът, който остава с него до края на живота му.
Заслон, построен в името на доброто
През 1998 г. Стоян Тодоров и проф. Марий Дражев започват изграждането на заслон „Синята стрела“ над село Железница. Всичко се случва с доброволен труд, с помощта на приятели и с огромно желание да направят планината малко по-гостоприемна.
Бай Стоян измисля конструкцията и организацията на строежа, а проф. Марий Дражев изработва табелите в района. Приятелството им, започнало преди повече от половин век по пътеките на Витоша, се превръща в пример за доброволчество в най-чист вид.
По-късно до него се появява и втори заслон със същото име. Днес двата заслона са добре познати на поколения туристи, колоездачи и планинари.
Планината като начин на живот
Стоян Тодоров по професия е механик в тежката промишленост. Планината обаче заема особено място в живота му. В едно от интервютата си той споделя за стореното през годините:
С маркировка съм помагал, боядисвал съм, правил съм пирамидки. Правил съм чешми.
Но за всичко направено той не говори като за нещо необикновено. Неговото обяснение е просто и докосващо:
Искам да съм добродетел, от малък съм такъв останал. Има една мъдрост: „Не във външната слава, богатство и власт се крие величието на човека, а в неговите добродетели“. – Не съм писател, не съм нещо кой знае какво, ами ей така – природата, чешмичка да направя, заслонче.
Заслоните „Синята стрела“ ще продължат да посрещат туристи така, както са го правили през последните десетилетия. Те остават жив спомен за човека, посветил години доброволен труд, за да направи планината по-достъпна и по-гостоприемна.
И може би най-точното обобщение за живота му са собствените му думи:
Не във външната слава, богатство и власт се крие величието на човека, а в неговите добродетели.
Защото истинските следи в планината са тези, които остават в сърцата на хората, минаващи по същите пътеки, когато техният създател вече го няма.
В статията има цитати от интервю на Стоян Тодоров за btvnovinite.bg.
