Недалеч от село Разбоище, сред варовиковите скали над малката река Дракул, се намира една от любопитните, макар и малки пещери в района на Годеч. Името ѝ Дракула вероятно идва от румънското drakule и се свързва със старо местно предание, според което именно тук било леговището на дракон или змей.
Пещера Дракула е разположена на около километър югозападно от Разбоище, по южните склонове на връх Тупаник, известен и като Тупанъц. Тя се отваря високо в горната част на скален венец, на 600 м н.в., откъдето теренът рязко се спуска към тясното дере на река Дракул. Входът е на приблизително 60 метра над реката, с източно изложение, и се забелязва отдалеч, особено ако се идва от югозападната страна на селото.
Подходът до пещерата е кратък и сравнително лек. От Разбоище разстоянието е около 1,5 км, като маршрутът преминава основно по ливади и почти хоризонтални пътеки. Това я прави подходяща цел за кратка разходка, която може да се комбинира с посещение на Разбоишки манастир „Въведение Богородично“ и скалните гледки в долината.
Самата пещера не е голяма – дължината ѝ е 42 метра. Входът обаче е впечатляващ: широк свод, висок приблизително 5 метра, който естествено е служил като подслон на овчари. След него започва основната галерия – суха, сравнително висока и хоризонтална в началото, а към края постепенно преминава във възходящ участък.
Галерията завършва с наклонен комин, където през топлите месеци се укрива колония прилепи. Това е добра причина посетителите да влизат тихо, да не осветяват животните продължително и да не се опитват да достигат до най-вътрешните части. Вляво от основната галерия има и късо, тясно разклонение.
Вижте още: С бодра крачка… около Годеч
Подът в пещерата е покрит с пръст и дребни скални късове, а в края преминава в глина. От комина се стичат капки вода, затова стените и подът там често са влажни и кални. В Дракула няма впечатляващи сталактити, сталагмити или други вторични карстови образувания, но тя е интересна с естествения си скален профил, големия вход и мястото, което заема над дивото дере.
Пещерата е картографирана за първи път през 1997 г. Макар да е позната отдавна на местните хора, във вътрешността ѝ има следи от иманярска дейност – неприятно напомняне, че дори малките природни обекти често страдат от човешко присъствие. При посещение е важно да не се разкопава почвата, да не се оставят отпадъци и да не се променя средата, в която живеят прилепите.
Разходката може да продължи и след пещерата. Ако се слезе към реката и се поеме нагоре срещу течението ѝ, за около 20 минути се достига до природната забележителност Котлите, позната и като „водопадът на Дракула“. Така краткият маршрут около Разбоище събира на едно място скали, малка пещера, местни легенди и тиха речна долина – достатъчно причини да се отдели един спокоен ден за този по-малко познат край на Западна Стара планина.
Вижте още: Идея за активен уикенд: водопад Котлите
