Пещерата Снежанка се намира в Западни Родопи на 5 км от гр. Пещера. Тя е труднодостъпна, а до нея се стига след половинчасов труден преход по стръмна пътека.
Пещерата е много малка – дълга е едва 145 метра, но е богата на зали и образувания. Красиви драперии, сталагмити, сталактити и сталактони украсяват Голямата зала, Залата на виметата, Вълшебната зала и Музикалната зала.
Независимо от това, че е сравнително малка, в пещерата може да се видят едни от най-красивите ледникови форми в България. Забранено е да се правят снимки.
Снежанка е открита на 3 януари 1961 г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името й на основание фигурите, напомнящи вълшебната приказка и снежнобялата красота на залите. Дължината й е само 145 м. Пещерата е с постоянна годишна температура от 6°.
Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера. Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1.27м.
Снежанка се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост.
Във Вълшебната зала, изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.
Снежанка е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Електрифицирана и благоустроена е. Отворена е за посетители при работно време: лятно 9-17:15 ч. без почивни дни, зимно 10-16 ч. с почивни дни. Има печат на БТС. Пропускането за влизане е за групи и е на всеки час и 15 минути.
