Планината Голо бърдо вече има нов най-висок връх

Замерванията са осъществени от екип на научно-изследователската лаборатория „Център за геодезическо осигуряване на специфични природни обекти“

0
 

Сподели

Shares
Планината Голо бърдо
снимка: Регистър на водопадите в България, Фейсбук страница

Кой е най-високият връх в една планина? На пръв поглед това изглежда лесен въпрос, но понякога отговорът съвсем не е еднозначен. Именно такъв е случаят с планината Голо Бърдо между Перник и Радомир.

Дълги години за първенец на планината се смята връх Ветрушка с височина 1157,7 м според популярните топографски карти в мащаб 1:50 000. По-късно обаче по-подробни карти в мащаб 1:5 000 показват нова кота в района на връх Голяма Кулоница – 1158,5 м, което поставя под съмнение кой всъщност е най-високият връх.

Причините за това не са малко. Част от геодезическите точки са измервани с различна точност, а често самите коти не са поставени точно на най-високото място, а там, където е било удобно за геодезическите измервания. Освен това природата постоянно променя терена – почва, треви, ерозия и човешка дейност също могат да окажат влияние. В района на Ветрушка например в миналото е имало военен обект, който е променил част от терена.

За да внесе яснота по темата, на 7 май 2026 г. екип на научно-изследователската лаборатория към УАСГ „Център за геодезическо осигуряване на специфични природни обекти“ (ЦГОСПО) извършва измервания с точност до сантиметри на върховете Ветрушка и Голяма Кулоница.

Целта на изследването не е само да даде отговор на любопитен туристически въпрос, а и да покаже колко сложни и интересни могат да бъдат измерванията в природата.

Връх Голяма Кулоница

Момент от замерването, връх Голяма Кулоница / снимка: Регистър на водопадите в България, Фейсбук страницаНови измервания на върховете Ветрушка и Голяма Кулоница в планината Голо бърдо определиха новия ѝ първенец.

На 7 май 2026 г. екип на научно-изследователската лаборатория „Център за геодезическо осигуряване на специфични природни обекти“ под ръководството на доц. д-р инж. Борислав Александров, е осъществил нови измервания, които сочат, че най-високата точка на планината, издигаща се над Перник, е връх Голяма Кулоница.

Изследването на терен е установило, че и при двата върха, отбелязаните в топографските карти коти на измерване не са в най-високата точка на върха.

На връх Ветрушка, членовете на екипа: доц. д-р инж. Борислав Александров, Момчил Цветанов и Мартин Тинев
На старата кота на връх Ветрушка, членовете на екипа: доц. д-р инж. Борислав Александров, Момчил Цветанов и Мартин Тинев / снимка: Регистър на водопадите в България, Фейсбук страница

„И на двата върха бяха установени следи от човешка дейност, която в известна степен компрометира терена.“ – споделят от екипа.

При връх Ветрушка това е инфраструктура за вече нефункциониращ военен обект, докато при връх Голяма Кулоница, през най-високата част на върха, има следи от изкопана траншея.

Огледът на терен е имал за цел да установи най-високите естествени точки на двата върха.

Измерванията в БГС-2005 установяват следните резултати:
Връх Ветрушка: Досегашната популярна триангулачна точка на върха (до бункера), показа височина от 1157,19 м. Най-високата естествена точка на върха, намираща се на около 60 м източно от нея, показа височина от 1157,55 м.

Връх Голяма Кулоница: Точка, отбелязана досега на топографските карти с височина 1154,3 м, е показала височина от 1154,33 м. Измерената и отбелязана върху картите в мащаб 1:5 000 точка с височина 1158,5 м, която е с по-нисък клас на точност, се намира на около 20 метра от най-високата естествена точка на върха и има отклонения от реалната височина.

Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Голо бърдо

Кота 1154,33 м на връх Голяма Кулоница
Кота 1154,33 м на връх Голяма Кулоница / снимка: Регистър на водопадите в България, Фейсбук страница

Най-високата естествена точка на връх Голяма Кулоница има следните координати в БГС-2005: 4717749.805 N; 299058.337 E. Нейната височина е 1158,06 м, което за момента я прави най-високата точка в планината Голо бърдо.

Огледът и измерванията на терен са извършени от екип с членове доц. д-р инж. Борислав Александров, Момчил Цветанов и Мартин Тинев.

НИЛ ЦГОСПО изказва специални благодарности за съдействието, оказано на екипа от доц. д-р инж. Христо Дечев (УАСГ) и доц. д-р Ахинора Балтакова (СУ „Св. Климент Охридски“).

Предстоят още изследвания на НИЛ ЦГОСПО. Новини за тяхната дейност може да следите на Фейсбук страницата Регистър на водопадите в България. 

Вижте още: Идея за активен уикенд: Ерулски манастир – Големи връх – Каменитица

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.