Пещера „Зиданка“ се намира в близост до Гара Лакатник, в местността Задънен дол, в Карлуковския карстов район. Пещерата е хоризонтална, разклонена, проходна. Намира се на територията на национален парк.
Наречена е Зиданка заради напуканите ѝ хоризонтално и вертикално стени, резултат от мразовото изветряне, които сякаш са зидани от отделни камъни.
За пещерата
В нея се влиза откъм Задънен дол. Входът ѝ се намира на 15 метра от входа на една от най-известните пещери „Темната дупка“. Във вътрешността на „Зиданка“ преобладават тесни места, които свършват с просторна галерия, която открива малък отвор с изглед към река Искър. От тавана падат водни капки, а по пода има много чакъл. Както и в повечето пещери, по тавана и стените на „Зиданка“ има красиви кварцови образувания.
Интересното в пещерата е, че в едно и също синтрово езеро се откриват 3 вида пещерни бисери.
Най-ярки представители на фауната са няколко вида прилепи, които се срещат на територията на България. Пещерата е достъпна за добре екипирани туристи пещерняци.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)
Десетилетия наред „Зиданка“ не е представлявала интерес дори за спелеолози и пещерняци, на фона на съседната „Темна дупка“, в която постоянно се откриват нови проходи и части.
„Зиданка“ се намира на 446 м н.в., дълга е 469 м с, централна ос 302 м и завършва със срутище. Входът ѝ е известен в средите като „кенефът на Темната дупка“ – за жалост точно за това го ползват туристите.
Пробивът от 2023 г.
През 2023 г. петима пещерняци осъществяват пробив. Симеон Ненков от пещерен клуб „Под ръбъ“, Славея Костадинова, Георги Ненчев, Станислав Асенов и Константин Стоичков от клуб „Хеликтит“ откриват нови части на пещерата Зиданка.
Освен че успяват да напреднат с цели 80 метра, те откриват и нова галерия. Тя е бяла и с внушителни размери – дълга 72 м, широка 17 м, висока 15 м. За разлика от останалите пещери в района, новата зала на „Зиданка“ изобилства от разнообразни вторични пещерни образувания като сталактити, сталагмити, драперии, кристали.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 2)
Новата зала е изключително красива и без аналог в региона. Целият ѝ под е осеян от малки и големи синтрови (калцитни) езера, нещо, което ѝ придава приказно очарование. От тавана ѝ тече водопад, формиращ невероятно красив огромен сталагмит, и протичащ после в непроходими части на пещерата. Залата получава името „Косьо Касабов“, на покойния уважаван пещерняк и инструктор по пещерно дело.
Основният проблем за пещера „Зиданка“ вече е това – новооткритата зала да бъде опазена от изцапване и повреждане. Проблемът е, че подстъпът до залата минава през дълбока лепкава кал, а следват крехки снежнобели образувания, които лесно могат да бъдат замърсени или повредени, ако се стъпи с кален ботуш върху тях. Друг проблем е, че пещерата е леснодостъпна и може да бъде достигната от хора с не голям опит.
Молим всички, които посещават залата, да следват само утъпкания път, предварително да почистят обувките си от кал и да положат усилия да запазим залата красива,
– молят пещерняците от клуб „Хеликтит“. Ние също призоваваме за отношение с респект към пещерата, за да бъде опазено това безценно богатство.
Проучванията продължават
Балканът на село Лакатник е надупчен от пещери, заради многото подземни води. За геолозите и спелеолозите е ясно, че всички подземни кухини и галерии в района са свързани в огромна пещерна система. В потвърждение на това, през април 2024 г. членове на клуб „Хеликтит“ успяват да достигнат до нова зала на „Зиданка“, с дължина 30-40 метра, свързана с друга малка зала и възможно продължение към пещера „Темната дупка“.
Пещера „Зиданка“ е картирана първоначално от Петър Трантеев през 1969 г. и впоследствие от СПК „Черни връх“ София и ПК „Хеликтит“ София, като последното картиране е от 2023 г.
Използвани материали от: www.helictit.info, www.svobodnaevropa.bg, caves.speleo-bg.org, lakatnik.info, www.kankubrat.com.
