Фотографът и изследовател Гарет Оуен показва в зловещи кадри, останки от стари автомобили, струпани един върху друг в изоставена мина в Уелс. „Пещерата на изоставените души“, както е известна сред местните, се превръща в мистериозно автомобилно сметище в края на 60-те години на миналия век.
Гарет Оуен решава да проучи отдавна нефункционираща мина под местността Кередигион, Уелс. В невероятните изображения, които прави се озаряват от лъч външна светлина, осветяващ автомобилите над все още синята вода.
„След като очите ви се приспособят към внезапния лъч светлина, осъзнавате огромния мащаб на мястото. Има стотици коли една върху друга. Те до голяма степен са неразличими, но най-отгоре на купчината прави впечатление един Ford Cortina – единствената кола, запазила цвета си. Предполагам, че толкова свикнах да снимам природни пейзажи и тяхната красота, че фотографирането на пещерата беше тъжно за мен. Колкото и да сме привлечени от това място сега, не бива да забравяме, че то изглежда така, защото преди нямахме такова отношение към заобикалящата ни среда. Това е чудесно напомняне за това, какво не трябва да правим в бъдеще, за да защитим природата.
Пещерата се превръща в сметище след като минните дейности приключват в началото на 1960 г. Според данните именно тогава местното население е започнало да изхвърля вътре стари домакински уреди и… автомобили.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Наика: Загадъчната мексиканска пещера с гигантските кристали
„Много хора не са доволни от факта, че тези автомобили са били изхвърлени под земята, а други виждат красота в подобно своеволие. Направих редица проучвания, от естествени пещери до стари мини. Наистина ми харесва да изследвам непознатото под краката ни и след като видях едно онлайн изображение на мястото, тръгнах към „Пещерата на изгубените души “.
Смята се, че мината започва да функционира около 1836 г. и е затворена през 1960 г. Дълбочината ѝ достига до 60 м. Голяма част от изхвърлените автомобили са от началото на 70-те години до наши дни.
31-годишният инженер Грегъри Риволет прекарва четири часа в проучване на пещерата през 2016 г. и разкрива, че е „много нестабилна“ и опасна.
„Парчета шисти падаха над главите ни. Трябваше да използваме въже, за да се изкачим отдясно на мината, спускането беше дълбоко около 20 м. Имаше нещо толкова сюрреалистично в това проучване. В пещерата беше много тъмно, мокро, хлъзгаво и определено доста опасно. Но най-неочакваното нещо, което може да видите на подобно място е купчина от стари коли. Цялото преживяване беше доста опасно, но определено си заслужаваше риска.“
ВИЖТЕ ОЩЕ: Праисторически тайни от пещера Бачо Киро: Сблъсъкът между кроманьонци и неандерталци
