Едно любимо занимание по време на ваканция е посещението на пещери. То е особено забавно за най-малките, но и всеки възрастен излиза с усмивка след подземната разходка. А ако я направите през лятото, ще имате едно освежаващо изживяване, което да ви спаси от жегите – обичайно температурата в пещерите е около 10-12 градуса.
Пещера Магурата е достъпна, красива и впечатляваща с размерите на залите и формите, моделирани от природата в продължение на милиони години. Намира се в Северозападна България, по-конкретно на около 17 км от град Белоградчик. Стига се с автомобил по спокоен асфалтов път. Влиза се само с екскурзовод и се следва пътеката.
Древната пещера има да ви разкаже истории от различни епохи. В нея ще видите различни праисторически рисунки, които изобразяват предимно ловни сцени от времето на Късния палеолит, Неолита и Бронзовата епоха. Обитавана е от многобройни поселения на прилепи.
Магурата е образувана в резултат на карстови процеси във варовиковата Рабишка могила (461 м н.в.) и е сред най-големите български пещери. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 м, дълбочината ѝ достига 56 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Някои от залите са с колосални размери.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)
Според геоложки проучвания образуването на пещера Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити забележителни праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите от тези рисунки изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи мъже, ловци, маскирани хора, животни, звезди, растения, оръдия на труда.
Установено е, че рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, началото на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там в залата светилище, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. На него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Магурата е обявена за природна забележителност през 1960 г.
Магурата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. „Големият сталактон” впечатлява с внушителни размери – височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери – той има дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.
Вижте още: Какво, къде и как в Северозападна България
Счита се, че Магурата е един от най-древните центрове за разпространение на наука и духовност. Заключението е на учени от Археологическото дружество в Белоградчик, които проучват рисунките в пещерата. Установено е, че над 90% от откритите там рисунки представляват символи, което говори за наличието на абстрактна мисъл.
Кирилицата – може нагледно да видите, че 26 от нашите 30 букви имат своите първообрази в пещера Магура.
– казва Кирил Кирилов, заместник председател на Археологическо дружество, Белоградчик, за БНР.
В Магурата има обособени различни зали и галерии: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Тронна зала, Концертна зала, Стрелбището, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата. Всички те са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфалната зала се намира малко езеро.
Вижте още: Древните светилища в България (част 1)
За жалост галерията с рисунките не може да бъде посетена. От 2019 г. тя е затворена за посетители, за да бъдат опазени тези важни находки. Рисунките може да разгледате върху пана, изнесени в една от достъпните галерии .
В пещерата е установена постоянна температура от 12 °C, но в по-нискоразположените галерии тя достига 8 и дори 6 градуса. В едно от разклоненията на Магурата се произвежда пенливо вино – предпоставка за това са идеалните условия, много близки до тези в областта Шампания във Франция.
Вижте още: Пещера „Ухловица“
Малко практични съвети
По време на разходката в пещерата е добре да се държите за парапетите, защото каменната настилка е хлъзгава. Полезното нещо в случая е гуаното по земята, което на места е покрило белите камъни по пода и ви дава сцепление, за да избегнете хлъзгане и падане. Но, спокойно – екскурзоводът ще ви предупреждава къде да бъдете особено внимателни. Ако ходите лятото, обърнете внимание, че вътре температурите са ниски и си вземете връхна дреха.
Както стана ясно, може да стигнете до Магурата по асфалтов път от Белоградчик. След като паркирате, ще имате кратко изкачване пеша до информационния център, от който да си закупите билетите и да изчакате началото на обиколката, която е на всеки кръгъл час. Разходката е дълга 1,7 км и трае около 55 минути. При изхода от пещерата се открива гледка към Рабишкото езеро, на която в хубав ден може да се насладите. Разстоянието обратно до входа е 1,5 км и за да се върнете до изходната точка, може да вземете влакчето, което е на разположение, или да ходите пеша – освежаващо е дори в топло време, защото пътят се вие сред гора, а езерото е от лявата ви страна по цялото му протежение.
Вижте още: 360 посоки: Чудният свят на Белоградчик
Изходни точки: град Белоградчик – 17 км, село Рабиша – 1,5 км
Работно време: всеки ден – от 10 до 18:00 ч., когато е последното влизане
Време, за което се обикаля: около 1 час.
За повече информация вижте тук.
