Пещерата Коске (Cosquer) се намира в Кап Моргиу (Calanque de Morgiou), Марсилия, Франция. Пещерата е достъпна за водолази през тунел с дължина 175 м. Входът на пещерата се намира на 37 м под морското равнище, поради холоценското покачване на морското ниво. Морското равнище се е повишило, откакто пещерата е била обитавана.
Пещерата съдържа различни праисторически скални гравюри. Подводният ѝ вход е открит през 1985 г. от Анри Коске, професионален водолаз. Подводният проход, водещ до пещерата, е проучван постепенно до 1990 г. от пещерни водолази, без те да са били наясно с археологическия характер на пещерата. Едва в последния период (1990-1991 г.) от прогресивните подводни проучвания, пещерните водолази излизат в непотопената част на пещерата.
Вижте още: Праисторически тайни от пещера Бачо Киро: Сблъсъкът между кроманьонци и неандерталци
По време на ледниковите периоди на Плейстоцена брегът на Средиземно море е бил на няколко километра на юг, а морското равнище до 100 м под входа на пещерата. Проучвания показват, че тя е посещавана редовно в продължение на няколко хиляди години, за периода от 27 000 до 14 000 г. пр.н.е. Въпреки това първите открития са потвърдени от експерт по Неолита, тъй като се оказа невъзможно да се намери археолог, специализиран в Палеолита, способен да се гмурне на дълбочина от 37 метра и да плува по тъмен, сравнително тесен проход.
Праисторическите рисунки не са открити веднага от водолазите. Пещерата е кръстена на Анри Коске, когато съществуването ѝ е оповестено публично през 1991 г., след което трима водолази се изгубват в пещерата и умират.
Праисторическите художници са рисували животни, но никога хора, освен ръцете си. От тази гледна точка пещерата Коске не прави изключение.
Вижте още: Коя е най-дълбоката пещера в света?
Четири пети от пещерата, включително всякакви пещерни стенни рисунки, са били постоянно или периодично потопени и унищожени от морска вода. Останали са 150 екземпляра на пещерно изкуство, включително няколко десетки рисунки и дърворезби, датиращи от горния Палеолит, съответстващи на две различни фази на обитаване на пещерата:
По-старо изкуство, състоящо се от 65 шаблони на длани и други сродни мотиви, датиращи от 27 000 години пр. н. е. (Граветиански период).
По-ново изкуство на знаци и 177 животни, датиращи от 19 000 години пр.н.е. (Солютрейски период), представляващи както „класически“ животни като бизони, козирози и коне, но също така и морски животни, като птици и мъж с глава на тюлен.
Вижте още: На пътешествие в пещерата, която може да побере Боинг 747
В пещерата морските животни съставляват значителна част от фигурите. По стените са изрисувани или гравирани тюлени, риби и други, приличащи на медузи. На „тавана“ може да се видят кайрови птици (изчезнал вид, подобни на пингвин).
Шаблоните на ръце не са само в Коскер. Всъщност изглежда, че това е модел, който е специфичен за граветианската култура в Европа. Ръцете може да са били осакатени или наранени, но най-правдоподобната хипотеза е, че те са представлявали един вид код, език на общуване между ловци-събирачи, като този, използван не толкова отдавна от коренното население на Северна Америка. Но така или иначе днес нямаме достъп до значението на тези знаци или кодове.
Вижте още: Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България (обновена)
Мъжете, жените и децата, чиито отпечатъци на ръце са открити в пещерата, са били Homo sapiens sapiens, с други думи, те са били идентични със съвременните хора във всяко отношение. Трябва да се има предвид, че праисторическите хора никога не са живеели дълбоко в пещерите, а по-скоро близо до входа на пещерата, под навес или на открито.
Поради уникалния си подводен вход и крехкия характер на съдържанието, достъпът до пещерата е регулиран стриктно, а за научни изследвания е необходимо специално разрешение. През последните години бяха положени усилия за изучаване и консервиране на пещерата и нейното безценно културно наследство.
Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера
Снимки: hearchaeologist.org
