Вече бях прекосил Западна Рила от Боровец през Мусала и Вапското езеро до Ст. Димитров (Дупница) и Източна Рила – от Юндола до Мусала. Сега искахме да видим Южна Рила.
Тръгнахме на поход двамата с Георги Гьошев (бивш гребец, по-късно директор на предприятие за съхранение на отработено ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй”). Носехме раници по 20 кг.
Първи ден: с. Говедарци – Кобилино бранище
До с. Говедарци отидохме с първия автобус от София. През х. Мечит се изкачихме вр. Голям медарник (2567 м). От там се спуснахме до Кобилино бранище.
Втори ден: Кобилино бранище – х. Македония
Изкачихме водния връх (2683 м) и се спуснахме към Рибните езера. На път от Рибните езера към х. Македония след като изкачихме седловината – разклон за вр. Рилец, завихме към Павлов връх.
Гошо беше по-як от мен в краката. Клякаше и ставаше с щанга от 140 кг, докато аз успявах само със 100 кг. Пръв изкачи скалата с отвесен склон около 200 м и седна отгоре за да се любува на природата. Когато изкачих върха, той беше слязъл в следващата седловина. Изправих се на ръба на скалата и виках с всички сила към Рибните езера. Като се навиках до насита тръгнах да слизам по ръба, но както бях с кецове се подхлъзнах от песъчинките и полетях към пропастта. Успях да се хвана с дясната ръка за ръба на скалата и увиснах с главата надолу. Лявата ми ръка висеше безпомощна, а краката ми бяха горе на скалата. Виждах отсрещните върхове обърнати
Първата ми мисъл беше „Спрях!” После мисълта ми започна трескаво да анализира ситуацията. Осъзнах, че няма да издържа дълго време така, защото ръката ми ще отмалее. Спомних си как паднах от трамвай № 5 точно пред „Пирогов”, когато висях на вратата заедно с още 5 – 6 човека, за да не закъснея за училище. По това време редовно висяхме по вратите на трамваите и тролеите, или се возехме на задната броня на тролеите, тъй като транспортът не беше толкова добре уреден. Тогава се отървах само с разкървавено коляно и разкъсан панталон, но сега висях над 200 метрова пропаст. Гошо беше слязъл много ниско и нямаше как да дойде да ми помогне.
Тогава акълът ми заработи със светкавична бързина. Опитах да се придърпам с краката си да седна, но тежката раница около 20 кг се подпря в скалата. Осъзнах, че няма как да се освободя от раницата, защото дясната ми ръка беше нагоре и ме задържаше на скалата. Дори малък опит за освобождаване от раницата можеше да отмести ръката ми от скалата. Тогава реших – ще опитам да се набера заедно с раницата на една ръка преди да съм отмалял. С всички сили и ярост успях за се набера и да седна на скалата. После бавно и внимателно се изправих, бавно слязох до седловината при Гошо и там припаднах. Добре, че не ми е давал съвети докато висях с главата надолу, с които само щеше да ми отвлече вниманието.
Продължихме по трудния път през Павлев връх (2667 м), Черна поляна (2716 м) и Пъстри слап (2683 м) към далечната хижа Македония по зимната маркировка с метални колове. Докато минавахме през върховете Голяма Пъстрица (2606 м), Ангелов връх (2643 м) и Голям мечи връх (2617 м) времето внезапно се развали. Гръмотевичната буря беше толкова силна, че металните колове непрекъснато жужаха от напрежението. Страх ни беше да продължим по билото и заобиколихме върха на около 200 м по-ниско, но много по-трудно без пътека и по наклонен терен докато стигнем х. Македония.
Трети ден: х. Македония – Благоевград
Пътят от х. Македония по поречието на Благоевградска Бистрица покрай Резерват „Парангалица“ до Благоевград е приятен. От там до София – с влак.
Виж всички участници в Конкурса!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“
Ех, луда глава! Докато четях, настръхнах! Разминало ти се е на косъм! Такива сме, като се заплесваме по природнте красоти! Маршрутът ми е до болка познат, край тези Рибни езрра в вдна зимна нощ спасявахме човешки живот! Благодаря за чудесния разказ, Сашо! Продължавай да.ни радваш с чудесните си пътеписи!