Необходимо предисловие
През 2004 г., или точно преди 20 години, по време на една международна туристическа среща в НДК – София ми попадна една книжка от точно 60 страници. Книжката бе издание на Кипърската организация по туризма. В нея кратко, но много точно и ясно се разказваше за 128 от най-интересните обекти за малко познатата ми държава Кипър, разположена на едноименния остров. Прочетох всичко от нея на един дъх.
На страница 42 с най-голямо внимание прочетох информацията за планината Троодос, в пределите, на която е и най-големият Национален парк на Кипър. Останах много приятно изненадан, когато прочетох следния текст, който преписвам буквално. „В Троодос, освен района Махерас на изток и самата местност Троодос около най-високия връх на планината ОЛИМП /1952 м/, различаваме още четири други района, всеки един от които има свой собствен облик и различно очарование.” Вече бях направил десетина изкачвания на гръцкия Олимп и това силно ме впечатли. Още тогава решението ми бе ясно и категорично. „Ще трябва да изкача и този Олимп”. В организационно отношение нещата, обаче се оказаха не толкова лесни. Самолети, визи, валути, автомобилното движение по пътищата обратно на нашето, и най-важното – политическото положение в страната. Тук отново се налага да препиша буквалния текст от стр. 17 на споменатата книжка: “На 20 юли 1974 г. Турция нахлува в Кипър с 40 000 армия и окупира 37% от кипърската територия”.
Вижте: Хроника за хроникьора на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев
Двадесет години по-късно
На първо място моите желания и възможности за изкачвания на по-високи върхове охладняха. Значително намаляха и проблемите със свободното пътуване и на българските граждани извън пределите на страната и най-вече в страните от ЕС, в който сме, заедно с Кипър. Е, само месец ми оставаше да влезна в Кипър по въздух и без паспортна проверка, но и сега нямах никакви проблеми. От всичко споменато дотук става ясно, че едно пътуване към острова на Афродита и Другият Олимп може да започне.
На кипърска територия
Както и преди 3 години, когато направих 50-ото юбилейно изкачване на гръцкия Олимп, така и сега компания ми направиха 7 от най-близките ми и верни приятели. Идеята за това пътуване бе чисто моя, но в организацията на цялото пътуване – самолети, хотели, автомобили най-голяма помощ ми оказа Мартин Маринов, мой бивш студент, от преди 40 години, който при мен започна да се занимава с алпинизъм и за моя радост все още го практикува активно. Малкият ми син Тодор, който от 20 години в Австралия върти десния волан, бе най- сигурната ни гаранция за безаварийно пътуване по отличните пътища на Кипър.
Силно съм впечатлен от този, трети по големина, остров, след Сицилия и Сардиния сред средиземноморските остри. Завладян съм от духа на родената там богиня на любовта и красотата Афродита, от столицата Никозия, както и от градовете Лимасол, Ларнака, Пафос и най- вече от Фамагуста. Да, Фамагуста – перлата на Кипър. Помните ли стихотворението на Никола Вапцаров „Писмо“: „Ти помниш ли морето и машините. И трюмовете , пълни с лепкав мрак? И онзи див копнеж по Филипините, ПО ЕДРИТЕ ЗВЕЗДИ НАД ФАМАГУСТА?“ Да, но за тях някой друг път.
Към върха
Рано сутринта на 22 март, заедно със 7-те ми спътници сме в двете „Хонди”. Предстоят ни само 77 км до отдавна очакваната среща с моята 20-годишна мечта. Никакви проблеми. Отлична пътна маркировка. Красиви гледки от всички страни – напред, отзад и встрани. Безупречна маркировка. Неусетно набираме височина. Настроението е приповдигнато, а времето подходящо за изкачване. Не пропускаме голямата табелка – Информационен център. Вече сме в самия център на парка. Влизаме в самата сграда на центъра, където любезните служители ни предлагат безплатно и в неограничен брой от множеството проспекти. Нас ни интересува върха и пътя към него. Бързо се ориентираме. Остават ни още около 2 км по асфалтовия път. На голям безплатен паркинг спираме. С автомобили до тук.
С помощта на картата /Виж скицата/ тръгваме по добре оформена пътека или по-точно алея. Отдавна знаем, че на самия връх не е разрешено изкачването, поради наличието на военни и астрономически обекти. Стриктно спазваме правилата. Вървим по ограничителната линия. За да не бъдат разочаровани туристите от това, че нямат право да стъпват на 1952-та метра, добре оформената алея, в продължение на 7.5 км прави пълна обиколка на върха в непосредствена близост до самата връхна точка. Най-близко до върха е моментът, когато алеята е от южната страна на върха. Точно това положение избираме и ние.
Сашо от Якоруда, Мартин и синът ми Тодор нарушават правилата. Прекрачват символично опънатото телено въженце. Никаква реакция от никого. Окуражени от това, само след 5-6 минути всички сме до каменната пирамидка. На върха сме. Мартин се е подготвил, защото има молбата на петричката телевизия да запечата този момент и то, придружен с интервю. Времето е прекрасно и от най-високата точка се наслаждаваме не само на околните върхове и долини, но и на далечната морска шир. Ах, колко малко е необходимо човек да се почувства щастлив, дори и на 90 години.
Не бързаме. Та ние сме в центъра, както на летния, така и на зимния туризъм на Кипър. Разказват ни, че през декември и януари жителите и гостите на Кипър сменят водните с истинските ски, защото, макар и за малко само тук се задържа сняг. Лифтът, който не работи е на отсрещното хълмче, където на северната му страна е ски пистата. За да отидем до нея, трябва да слезнем стотина метра от южната страна, по която сме се изкачили на главния връх и по северната страна, на която е и самата писта се изкачваме до горната му станция. От тук, почти на ръка разстояние, отсреща е и главният връх. Не са отворили и заведенията за забавления, закуски, чай или кафе. Хапваме кой каквото намери в раничките си. Не бързаме. Нали точно за това сме дошли тук.
А аз тучно тук искам да доуточня понятието другият Олимп. Както е известно, в Гърция, Олимп е планина, съставена от 7 върха, като най-висок от всички е Митикас /2917 м/, познат още като „Пантеона”. Само с 6 метра по-нисък от Митикас е Сколио /2911 м/, а с още 2 метра по-ниско, третото място е за Стефани /2909 м/ или „Тронът на Зевс”. Незнайно откога, както за гърците, за околните държави, Европа и света, се е наложило понятието Олимп, като символ на безсмъртните богове, начело с всемогъщия Зевс и Олимпийските игри.
Тук, на остров Кипър, нещата са си съвсем точни. Планината е една, под името Троодос, с най-висок единствен връх Олимп /1952 м/. Е, има и други върхове, но те са далеч от първенеца и не му съперничат. В техническо отношение тукашният Олимп е пълно подобие на пампоровската ни Снежанка.
Текст и снимки доц. Сандю Бешев
Вижте всички статии на доц. Бешев на нашия сайт.
Голяма част от трудовете на доц. Бешев може да откриете в книгите, издадени от Списание 360:
„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“
